НАТО очаква България да похарчи за отбрана тази година 1,56 на сто от БВП

Президентът Румен Радев ще ръководи българската делегация на срещата на алианса в Брюксел

16:17 | 11 юни 2021 | Редактор : Десислава Димитрова 122 3362 Снимка: iStock by Getty Images

НАТО очаква България да похарчи за отбрана тази година 1,56 на сто от БВП или 1,253 млрд. долара, сочат данни, представени днес от алианса, предаде БТА.

Това би било с 0,01 повече от предвижданите разходи за миналата година, показват данните. Очакванията на пакта в края на миналата година бяха нашата страна да вложи в отбрана за 2020 г. 1,93 на сто от БВП и днес тази прогноза е понижена с 0,38 на сто.

От 2019 г. у нас отбранителният бюджет нараства чувствително, като за тази година се очаква това да струва по 131 долара на глава от населението.

По-малка тежест за обществото имат военните разходи само в Северна Македония (85 долара) и Черна гора (122 долара).

Общите разходи за отбрана на всички 30 държави от НАТО през 2021 г. ще нараснат до 4,1% и ще надхвърлят отново 1 трилион долара. Това е записано още в отчета на НАТО.

Съгласно документа през 2020 г., независимо от пандемията от коронавирус, военните разходи на Алианса са се увеличили с 3,5% и са достигнали 1,027 трилиона долара.

В документа се казва, че 10 от 30-те държави членки на НАТО ще изразходват за нуждите на отбраната повече от 2% от своя брутен вътрешен продукт (БВП).

Най-голяма част от него - 3,82%, през тази година ще похарчи Гърция. На второ място са САЩ с 3,52%. Общите военни разходи на всички държави от Алианса за тази година се изчисляват на 1,05 трилиона долара.

През 2014 г. държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО приеха цел за отбранителни разходи, равни на две на сто от БВП до 2024 година. Най-новите данни бяха разпространени в навечерието на годишната среща на върха на НАТО, насрочена за идния понеделник в Брюксел.

Президентът Румен Радев ще ръководи българската делегация за участие в Срещата на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на НАТО, която ще се състои на 14 юни в Брюксел, съобщиха междувременно от прессекретариата на държавния глава.

Стратегическата визия за дългосрочно адаптиране на Алианса към новите предизвикателства и конкретни решения за прилагането на стратегия НАТО 2030 ще бъдат темите, обсъждани на срещата на върха. Очаква се по време на форума президентът Румен Радев да проведе двустранни срещи.

Срещата ще начертае възможностите за противодействие на новите заплахи

Държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО ще обсъдят следващата седмица в Брюксел стратегическата концепция за дейността на пакта в следващото десетилетие. Това съобщи генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг на пресконференция в навечерието на срещата на върха.

Той отбеляза, че въпросите за отношенията с Русия и Китай ще бъдат съществена част от дневния ред. По неговите думи двете страни извършват действия в ущърб на международния правов ред.

Столтенберг потвърди готовността за ново заседание на Съвета НАТО-Русия, но отбеляза, че засега Москва не дава отговор и изрази надежда за скорошна промяна. Според него е необходимо бъдещият договор за контрол над въоръжаването да включва новите военни средства, както и към него да се присъедини Китай. С превръщането си в световна сила Китай поема и световни отговорности, отбеляза той.

Генералният секретар добави, че в досегашната стратегическа концепция на НАТО, приета преди десетина години, Китай дори не се споменава, а въпросът за отраженията върху сигурността на измененията в природата е засегнат бегло. По неговите думи новата концепция трябва да отчете промяната в поведението на Москва, както и нововъзникналите заплахи.

Столтенберг съобщи, че на срещата на върха ще бъде разгледан също въпросът за Афганистан, включително за управлението на летището в Кабул след изтеглянето на съюзническите сили. Участниците ще приемат решения за подобряване на отбранителните способности в Космоса и онлайн. По неговите думи е важно НАТО да може по-добре да съгласува и подготвя военен отговор на електронни удари, както и да продължи да прилага най-нови технологии.

Ще бъдат обсъдени възможностите за допълнително взаимодействие с ЕС в областта на сигурността, ще бъдат приети решения за обединяване на силите за съвместни технически разработки и научни изследвания в отбраната с общо финансиране. Участниците ще приемат решения за повишаване на защитата на важна инфраструктура и на снабдителните вериги.

По думите на Столтенберг от срещата може да се очакват решения за подобряване на политическата съгласуваност между съюзниците. Той отбеляза, че 80 на сто от гражданите на страните от НАТО подкрепят алианса, а от 2014 г. насам военните разходи в тези държави са нараснали с 260 милиарда долара.

Попитан за отражението от управлението на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, генералният секретар заяви, че последните четири години са показали устойчивостта на НАТО. Връзката между съюзниците е по-силна от отделните личности. Винаги ще има различни политици в 30-те държави от алианса, но устойчивостта на НАТО се основава на нуждата на съюзниците от сигурност, обобщи Столтенберг.

ИЗБРАНО