Българската православна църква почита днес паметта на Свети пророк Илия. Църковният празник е наречен от народа Илинден. Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже.
Илия е живял по времето на израилския цар Ахав. Родил се е в град Тезвия. Името му означава "крепост Господня". Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника.
Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - Свети Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня.
В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на Свети Илия се паднали "летните гръмотевици, летните трескавици".
Според народните представи Свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която "пасе" житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса.
Счита се, че ако на Илинден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили.
Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия
В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.
Съществува и поверие, че на Илинден морето взема най-много жертви като курбан за светия пророк Илия.
Илинден идва с мъртва хватка на морето, казват старите рибари. От днес нататък времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение. Докато преброиш до пет, вълната те удря и след това те дърпа навътре.
Затова според народните поверия на Илинден не се работи, защото гръм може да удари човек. Не се ходи и на плаж. Вярващите летовници спазват стриктно това и не припарват до морето на 20 юли и на 2 август, разказват рибарите.
Илинден е празник на кожарите, на кожухарите, самарджиите и на керемидарите. Имен ден празнуват Илия, Илиян, Илияна, Илко, Илка.
Този празник в България носи и друг знак, свързан с Илинденско- Преображенското въстание от 1903 г. - връхна точка в освободителното движение на българите в началото на XX в.