Причината според тях е проектозаконът за частната охранителна дейност, внесен в Народното събрание през август без обществено обсъждане. Охранителните фирми подозират, че с него МВР ще възстанови търговската си дейност по охрана на обекти, предаде БНР.

Законът залага рестрикции, с които нарушава правото на сдружаване и пряко се намесва в охранителния бизнес като задължава частните охранителни фирми да членуват в браншови организации. В противен случай ще бъде отнеман лицензът им.

Татяна Иванова, председател на Клъстер "Сигурност", коментира:

"Само за 2017-а година това е трети Закон за изменение и допълнение на Закона за МВР, което допълнително създава нестабилност и несигурност в системата на услугите за сигурност. МВР има заложени достатъчно със Закона за МВР правомощия и функции, които са по обществения ред и сигурност, че да трябва да се назначават допълнително такива лица, работещи на трудово правоотношение. Всъщност те са по същия начин, както частните охранители, и се явяват пряка конкуренция на бизнеса".

По думите й новият закон урежда поредица от лицензионни режими, които вместо да олекотят административната тежест върху бизнеса, я увеличават.

Според Иванова законопроектът е в разрез с европейското законодателство в областта на конкуренцията и с това, че се въвеждат дискриминационни мерки във вътрешния пазар. Законът регулира стопански отношения, каквито са услугите за частна охранителна дейност, а това е недопустимо, тъй като се нарушава правото за еднакви условия за стопанска дейност, предотвратяване злоупотреба с монополно положение, нелоялна конкуренция и защита на потребителя, коментират от бранша.

"Новият закон ще създаде нестабилност в сектора, където работят около 120 хил. души. Новите мерки ще засегнат предимно по-малките охранителни фирми, както и възложителите на охранителни услуги", заяви още Татяна Иванова.