Христо Найденов завършва дентална медицина в Медицинския университет в София през 2019 година. Известно време работи като стоматолог в столицата, но съдбата го отвежда в Испания. Там се записва в Интернационален университет, специализирайки орална хирургия, имплантология и естетика.
"Професионално се фокусирам изцяло в орална хирургия, имплантология и естетика. Интересите ми в областта на лицево-челюстната хирургия продължават. В момента тезисната работа, която правя към университета, е свързана с диагностика на онкологичните заболявания в лицево-челюстната област. Естетиката и имплантологията са нещо, което обожавам и смятам, че правя добре, но страстта ми, нещото, с което се чувствам личностно обвързан, е онкологията. Използвам тази година като преход за навлизането ми в нея и за събирането на средства, тъй като е много недостъпно финансово да вземеш такава сериозна специалност. Идвайки тук, видях нивото на обучение в България и се чувствах горд, защото по отношение на лицево-челюстната хирургия бях много добре подготвен. В началото, първите няколко седмици бях разочарован, защото не получавах достатъчно нови знания, но впоследствие си дадох сметка, че това е така, защото съм имал много добра подготовка в България, успяла да изгради в мен голяма акумулация от знания. Със сигурност онкологията и регенеративната медицина ще бъдат с мен до края на професионалния ми път и се надявам успешната реализация и проектите, с които тепърва ще се захващам, да афектират благоприятно на България".
В момента Христо работи в областта на медицината, в един от най-интернационалните градове - Барселона. Пие сангрия на терасата, докато слуша съседите си по балконите да пеят и танцуват, и ми разказва за извънредното положение в Испания.
- Къде те срещна вирусът?
- Вирусът ме срещна много неочаквано. Бях потънал в притеснения, тъй като 3 дни преди да настъпи карантината в Испания имах интервю в американското посолство в Мадрид. Причината е, че спечелих възможността да отида на стаж в болница в Ню Йорк. Фокусът ми беше погълнат изцяло от успешното му преминаване. Мина благополучно. След това се прибрах в Барселона и на следващия ден всичко се затвори.
- Изглежда целите ти те водят още по-далеч от България. На какво се дължи това?
- През лятото на миналата година се сблъсках с доброкачествен тумор в главата си, който, Слава Богу, беше излекуван успешно. Това беше показател, че трябва да започна малко повече да приоритизирам себе си, тъй като работих по 12-14 часа в денонощието, бях тотално загърбил собственото си здраве. По време на планирането на операцията бях отлаган неколкократно, не ми се дадоха ясни обяснения. Но аз не исках да вляза в болницата като колега. Винаги съм го намирал за странно - колегите да очакват, че ще бъдат третирани по привилегирован начин спрямо останалите пациенти. По никакъв начин не съобщих, че 3 години от професионалното си развитие съм посветил на лицево-челюстната хирургия. Отидох там съвсем смирено, готов да разреша проблема си с пълно доверие в колегите. Защото знам колко е важно пациентите да се доверяват на лекарите си и да вярват в перфекционизма им. За съжаление имах лош късмет и конкретно тези лекари бяха далеч от професионалисти. Знам, че те са малцинство спрямо много достойни лекари в България. Но бях огнетен и не исках да се асоциирам по никакъв начин с тях, да правя компромис с отношението си към пациентите. Защото се опасявам, че ако имаш контакт с хора, които не приоритизират хуманното и професионалното отношение към пациентите, малко по малко ще се превърнеш в тях. След повторна интервенция от друг екип туморът беше отстранен, чувствам се страхотно, всичко беше успешно. Но се чувствах много емоционално натоварен и реших, че България не е мястото, където искам да продължа развитието си.
- Барселона е прочута с кипящия живот и жадните за забавление хора. Как се справят жителите с ограниченията, наложени заради Covid-19?
- Много силно се прояви солидарността на социума към нас, здравните работници. Обществото беше в една много отговорна и подчиняваща се на властите позиция. За съжаление тази карантина не беше реализирана правилно. Според мен тя беше твърде строга и нямаше гъвкавост. Стигна се дотам, че хората бяха дотолкова раздразнени, че дори да си изхвърлиш боклука пред жилището си носеше риск да бъдеш наруган от някой съсед. А каталунците не са такива. Те са усмихнати, приемащи хора с етикет. Хората започнаха да се бунтуват срещу рестрикциите. Политиците в този момент започнаха да огъвкавяват режима, връщайки ситуацията към нормалното, но не съм сигурен дали беше, защото статистиката на разпространение на вируса сочеше, че вече може да го направят или по-скоро се страхуваха от политическия упадък, до който би довела ситуацията.
- Как приемаш конспиративните теории, че Covid-19 е измама?
- Мечтая си Covid-19 да беше измама. Една от най-големите болници е пред дома ми. Видях болестта с очите си отблизо. Диванът ми вкъщи вече не беше мястото за комфорт и почивка. Беше се превърнал в наблюдателница, вперила поглед в болницата. Гледах как линейките превозват поредния пациент. Десетки всеки час. Нямаше почивка за съзнанието ми. Беше плашещо, но запазих спокойствие, защото съм уверен в силата на медицинската наука и вярата на хората.
- Успяваш ли да работиш по време на пандемия?
- Тук в Барселона работя за д-р Жорди Клос, който е от основателите на една от най-старите клиники в града, както и в университетската клиника. Целият екип знаехме, че ще се промени радикално начинът ни на работа. Трябваше да ограничим дейността си само до спешни случаи. Екипът, от който съм част, се състои от около 30 лекари и стоматолози, по-голямата част са възрастни. През последните месеци имах привилегията да работя и да се уча от тях. Част от екипа ни трябваше да се насочи към болниците в обществения сектор, а останалите - да обслужваме пациентите на клиниката. В двете клиники на д-р Клос останахме аз, още няколко хирурга и ограничен брой сестри. Работихме само с пациенти, които имат придружаващи заболявания като диабет, тежки сърдечно-съдови заболявания, тумори, тежки медикаментозни терапии. Беше трудно да се поема целият обем от работа, тъй като става въпрос за пациентите на 30 лекари и още толкова сестри, поверени в ръцете на 10 души. Беше трудно най-вече от гледна точка на предпазните мерки, тъй като тук те се изчерпаха.
- Обезопасено ли е на работното ти място?
- В първите седмици нямаше достатъчно маски, нямаше достатъчно облекла и инструменти, които да ни предпазят от аерозола, който се развиваше. Постепенно се сдобихме с тях и сега работата върви с голям интензитет. Не си позволихме да приемем повече пациенти отколкото маски, шлемове и предпазни облекла имахме, така да го кажа. Дезинфекцирахме и оставяхме големи времеви прозорци между всеки пациент, като най-тежките случаи ги оставяхме за края на деня. В момента и третата клиника, в която работя, се зарежда с материали - 20 дни по-късно тя успя да намери такива.
- Има ли надежда карантината да приключи скоро?
- Наскоро получихме добри новини, които се надявам да са добри не заради страха на политиците от обществения натиск, а да е заради подобряването на статистиките - вече между 6:00 ч. и 10:00 ч., както и между 20:00 ч. и 23:00 ч. вечерта младите могат да излизат и да спортуват. Децата с един придружаващ родител ще могат да излизат в интервала от 13:00 до 17:00 часа, а възрастните хора - в останалите времеви прозорци. От 11 май се навлиза във втората фаза на освобождаване на карантината от общо четири. От тогава ще бъде възможно хора, които не живеят в един и същ апартамент, да могат да се срещат помежду си. Например - аз живея сам в апартамент - в момента нямам право да се доближа на по-малко от метър и половина до никого. На теория, ако имах съквартирант в апартамента, щях да мога да изляза с него и да спазваме дистанция от останалите. Тук полицията е много строга. Аз имам сертификат, позволяващ ми да се придвижвам в града по строга траектория от вкъщи до клиниките. Тук излизането по улиците досега беше само със сертификати. Всички бяха благодарни на нас, здравните работници, на хората в хранителните магазини, на доставчиците на храна. "Uber" създаде кампания, с която превозваше всички здравни работници безплатно навсякъде. Понякога отивах на работа с колело. Полицията ме спираше по десет пъти всеки ден и се проверяваха абсолютно всички документи. Паспорт, сертификат, искаха словесна аргументация за това къде отивам, проверяваха дори адреса на клиниката, към която съм се запътил. Правят го, защото Барселона е град на висока консумация на наркотици. Бяха хванати множество "мулета" с фалшиви лекарски и транспортни сертификати. От 11 май легално имаме право да поемаме и не само спешно случаи, тоест се връщаме към нормалността на живота.
- Наистина ли по терасите излизат хора, за да пеят, танцуват и слушат музика?
- Тук кипящият живот със сигурност не се ограничава само до нощта и карантината ограничи и потисна много хора. Но пък те успяха да канализират фрустрацията си по много красиви начини. В квартала, в който живея, всеки ден в 20:00 часа по терасите си излизат хора с музикални инструменти, правят светлинно шоу. На пряката на апартамента ми, който е в центъра на града, срещу който се разполага една от най-големите болници в Барселона, всяка вечер спират 10-15 полицейски коли и в продължение на 15 минути всички пеят и танцуват.
Музика от всеки един ъгъл. Всичко това се документира и се използват всякакви начини да се популяризира, за да се приповдигне духът на хората. Всички осъзнават колко тежко е за една нация, която е свикнала да живее под слънцето с нагласата, че първи приоритет е да си щастлив и да се наслаждаваш на живота, да бъде в такова положениe. Стремят се да запазят оптимизма на нацията. Не съм и предполагал, че на едно кръстовище мога да чуя толкова много и различни музикални инструменти всеки ден. Невероятно е - съседите ми дори се изчакват, всеки изчаква единия да приключи с инструмента си, за да започне и той.
- Чуваме непрекъснато: "Мийте си ръцете", "Пазете се", "Стойте си вкъщи" - твоите думи за ситуацията какви са?
- Съществува теория, че вирусът е възникнал в резултат на постепенна еволюция. С течение на времето той вероятно се е адаптирал успешно и е достигнал възможността да се разпространява агресивно от човек на човек и да води до тежките последици, на които сме свидетели сега. Въпреки че не сме сигурни, вярвам, че можем да извлечем хитрината от тази версия. Че, за да оцелеем, трябва да се адаптираме, да бъдем "хитри" не само за себе си, но и за цялото общество. Да се предпазим взаимно. И докато учените търсят правилните отговори, нека първостепенен приоритет да ни бъде една отлична персонална и социална хигиена. Затова, мийте си ръцете, стойте вкъщи според указанията на правителството и помагайте за общото благосъстояние доколкото е възможно. Сега повече от всякога трябва да проявим емпатията, която вярвам, че всички имаме, но забравяме заради тежестта на живота.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}