Той представи проекта "Темите табу в печатните медии - граждански мониторинг" на Института за модерна политика и Фондация за свободата "Фридрих Науман", предаде БТА.
Изследвани са десет вестника ("Телеграф", "Монитор", "Стандарт", "Новинар", "Труд", "24 часа", "Сега", Дневник", "Капитал", "168 часа), като седемчленно жури е оценило в каква степен е било нарушено правото на гражданите да бъдат информирани за важни неща.

На първо място това е темата за "гнилите ябълки" в банковата система, за които информира в грама бившият американски посланик Джон Байърли. Грамата, изтекла в Уикилийкс, била за пране на пари, нечисти капитали от страна на 5-6 банки, каза по-рано по БНР Инджов, цитиран от БГНЕС.

Според изследването общественият интерес е бил нарушен във висока степен и с налагането на табу на други теми - миналото на премиера Бойко Борисов, финансите на Цветелина Бориславова, скандалното предизборно видео с Иван Тотев (за частичните избори през 2010 година, в което той почти буквално призовавал да се манипулира броенето на изборните бюлетини) кадруването в съдебната система, ромите отвъд "Катуница", държавата и ЕС като рекламодатели в медиите, насилие и дискриминация срещу хомосексуалисти, сигурност и ядрена енергетика в България, сигурност и шистов газ, България - непроходима за инвалиди.
Препоръките на Подкомисията за СРС - какво се случи с тях, полицейското насилие над криминалнопроявени и арестанти, скандалите за "Алея първа" във Варна, АСТА - подготовката за споразумението и българската позиция, НПО на държавна хранилка, също попадат в класацията на теми табу, коментира Инджов.

Темите са общо 16, каза той. По думитеу му в повечето случаи табуто е в комбинация с властови и корпоративни зависимости.

Инджов смята, че повечето теми са свързани с личността на Бойко Борисов. Нямаме доказателства, че министър-председателят, респективно изпълнителната власт кадрува и се меси в редакционната политика, въпреки че има такива сигнали. Но не мисля, че има такава целенасочена линия, няма такова рестриктивно законодателство, каквото има например в Унгария, поне засега. Но има голямо съобразяване на водещи български медии и голяма част от вестниците. С това да не сгрешат вярната линия и има нагаждане, доброволно отдаване на Бойко Борисов, на ГЕРБ, на изпълнителната власт, коментира по БНР Иво Инджов.

Той даде примери и с широко отразени във вестниците теми. Антипотребителското поведение на мобилните оператори - въпреки, че телекомите са най-големите рекламодатели, вестниците не загърбват изцяло интереса на потребителите. Сагата с лиценза на "Лукойл" намери широко
отражение в медиите, а половината от наблюдаваните издания си позволиха да задават по-аргументирани и остри въпроси, посочи Инджов.
Темата за Бразилия и Дилма Русеф също завладя голяма част от медиите и не само заради свързаните с България корени на президента. Добро представяне получиха и темата за "сивата" зона на партийно финансиране, както и за парите от ЕС и истината за тях.