В средата на декември през 1965 година групата от градската школа по алпинизъм в София тръгва от връх Малка Мальовица до Злия зъб. Условията са тежки. Има прясно навалял сняг с дебелина 30-40 см., натрупан върху заледена основа.
Вместо да вървят по долината по зимната маркировка и после директно да се качат към превала между Орлето и Мальовица, те тръгват по диагонал.
Лавината пада почти веднага. Макар и малка по мащабите си, от типа „снежна дъска“ - с размери 57 м. ширина и 79 м. дължина, тя е фатална.
Общият обем на снежната маса е 1403 куб.м, които затрупват алпинистите. Най-дълбоко затрупаният е намерен на 7 метра дълбочина.
Ето какво разказва един от оцелелите в книгата на Спас Малинов "Лавина от спомени":
В 6 часа на 16 декември 16 алпинисти тръгнахме от хижата към връх Мальовица. Оттам по ръба през Петлите и Орловец трябваше да стигнем до връх Злия зъб.
Всички, начело с директора на Градската школа по алпинизъм Тодор Николов и майсторът на спорта инж. Михаил Угляров, бяха добре подготвени.
Най-младите бяхме ученици, аз – на 18 и половина, и 17-годишният Чавдар Костадинов. Единствената жена в групата бе Мария Тутурилова.
Колоната ни се заизнизва в Мальовишкия циркус и над Еленино езеро. Времето сякаш беше замръзнало в студената ветровита утрин. В този момент аз бях четвърти поред в колоната, най-отпред беше Ричо. Когато бях на ъгъла на серпантината, погледнах часовника си – показваше 8.10 часа.
Точно в този миг целият снежен склон, на който бяхме всички, тръгна надолу. Снегът падна надолу и се обърна от отсрещния склон, като затрупа много дълбоко групата. Всичко стана толкова неочаквано и бързо, че никой нямаше време за никаква реакция.
После ми казаха, че някой извикал – „лавина”, но от вятъра не съм чул нищо. Дори и да бях чул реакцията ми щеше да е същата, не можеш да се направиш нищо. Има огромни лавини, които падат повече от 20 минути.
Тази лавина бе едва 79 м. дълга и 57 м. широка, обща кубатура сняг – 1403 м. (тези данни са от направеното измерване след това от Кирил Петров от ПКСС). Свлече се само за десетина секунди, а погуби 11 души.
Няма друг такъв случай в световната планинарска история".
Трагедията вдъхновява Блага Димитрова да напише сценария за филма „Лавина”, издаден и като роман.
Вместо да вървят по долината по зимната маркировка и после директно да се качат към превала между Орлето и Мальовица, те тръгват по диагонал.
Лавината пада почти веднага. Макар и малка по мащабите си, от типа „снежна дъска“ - с размери 57 м. ширина и 79 м. дължина, тя е фатална.
Общият обем на снежната маса е 1403 куб.м, които затрупват алпинистите. Най-дълбоко затрупаният е намерен на 7 метра дълбочина.
Ето какво разказва един от оцелелите в книгата на Спас Малинов "Лавина от спомени":
В 6 часа на 16 декември 16 алпинисти тръгнахме от хижата към връх Мальовица. Оттам по ръба през Петлите и Орловец трябваше да стигнем до връх Злия зъб.
Всички, начело с директора на Градската школа по алпинизъм Тодор Николов и майсторът на спорта инж. Михаил Угляров, бяха добре подготвени.
Най-младите бяхме ученици, аз – на 18 и половина, и 17-годишният Чавдар Костадинов. Единствената жена в групата бе Мария Тутурилова.
Колоната ни се заизнизва в Мальовишкия циркус и над Еленино езеро. Времето сякаш беше замръзнало в студената ветровита утрин. В този момент аз бях четвърти поред в колоната, най-отпред беше Ричо. Когато бях на ъгъла на серпантината, погледнах часовника си – показваше 8.10 часа.
Точно в този миг целият снежен склон, на който бяхме всички, тръгна надолу. Снегът падна надолу и се обърна от отсрещния склон, като затрупа много дълбоко групата. Всичко стана толкова неочаквано и бързо, че никой нямаше време за никаква реакция.
После ми казаха, че някой извикал – „лавина”, но от вятъра не съм чул нищо. Дори и да бях чул реакцията ми щеше да е същата, не можеш да се направиш нищо. Има огромни лавини, които падат повече от 20 минути.
Тази лавина бе едва 79 м. дълга и 57 м. широка, обща кубатура сняг – 1403 м. (тези данни са от направеното измерване след това от Кирил Петров от ПКСС). Свлече се само за десетина секунди, а погуби 11 души.
Няма друг такъв случай в световната планинарска история".
Трагедията вдъхновява Блага Димитрова да напише сценария за филма „Лавина”, издаден и като роман.
ИЗБРАНО
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}