В Косово бе подменен политическия елит. Въпреки убедителната победа на партията на Албин Курти нещата за него няма да бъдат безоблачни, а проблемите между Прищина и Белград няма да бъдат решени скоростно. Балканите и Черноморският регион, ще продължат да бъдат от гледна точка на политиката на САЩ, регион на противоборство.

Това заяви за Dir.bg бившият зам.-министър на външните работи Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения. Той прогнозира, че отношенията Китай - САЩ ще продължат да определят динамиката на международните отношения в следващите десетилетия, а тези на САЩ с Русия няма да се подобрят.

Кючуков говори и за резултатите от изборите в Каталуния и очаква ли се там нов референдум за независимост, както и за консумирането на негативите от Брекзит.

- Изборите в Косово се проведоха през почивните дни. Последваха призивите на САЩ и ЕС за диалог със Сърбия. Какво предстои?

- Изборите в Косово бяха определени от някои коментатори като политическо земетресение. И то не толкова заради самата победа на Албин Курти, т.е. на Движението за самоопределение, в доста интересна коалиция с независимия кандидат Вльора Османи, изпълняващ ролята на президент на Косово, колкото в убедителността на тази победа. С близо 50% от гласовете "Самоопределение" имат в пъти по-голяма подкрепа от следващите две доскоро водещи партии, които са на ниво 15-16% - Демократическата лига на Косово и Демократическата партия на Косово.

Основният извод е, че това на практика е смяна на политическия елит. Вместо военните командири на преден план излиза ново по-младо поколение, което не е свързано с войната за независимост. Тук разбира се, има и един парадокс: Курти, лидерът на "Самоопределение", може да стане отново премиер, но той няма право да бъде депутат, защото има присъда за използване на сълзотворен газ в парламента преди пет години. Казвам това, защото то има отношение към политическите позиции на Курти. Той и неговата партия приемат независимостта на Косово за неотменима даденост, т.е. тя не подлежи на преговори, респективно не се налагат компромиси и отстъпки от косовска страна спрямо Сърбия. Иначе казано национализмът ще бъде една от водещите политически линии на евентуално негово правителство. Но въпреки победата нещата не изглеждат безоблачни за него, защото в следващите два месеца трябва да се избере и нов президент на мястото на подалия оставка и подсъдим в Хага Хашим Тачи, а президент се избира от парламента с 2/3 мнозинство, което "Самоопределение" няма. И заради избора за президент на Курти може би ще се наложи да прави отстъпки при формирането на правителство, да търси подкрепа от другите партии за правителство, за да може след това да се формира и необходимото мнозинство от 2/3 за избора на президент.

- Този избор предопределя ли промени на Балканите?

- Не, но той не дава особени надежди за скоростно решаване на проблемите между Прищина и Белград, защото както вече стана дума този въпрос за независимостта на Косово за Курти не подлежи на съмнение. Той неслучайно каза, че преговорите със Сърбия при евентуално негово правителство, ще бъдат 5-и или 6-и приоритет. И това усложнява усилията и на Брюксел и на Вашингтон в опитите им да съдействат за постигане на договореност между Сърбия и Косово, въпреки че те изхождат от различни позиции. Трябва да се отчита, че в геополитически план Курти ще разчита много на подкрепата на Байдън. Той беше единственият косовски политик, който призова албанската диаспора в САЩ да гласува за Байдън, обвинявайки Тръмп и неговия специален пратеник за Косово Гренел, че са предизвикали вота на недоверие, с който падна първото правителство на Курти, несъгласно с американския план за размяна на територии между Сърбия и Косово. А от друга страна трябва да се има предвид, че Курти бе един от косовските политици, които официално подкрепи официално евентуално обединението с Албания, което пък е другата проблемна линия на Балканите, свързана с Косово.

- Заговорихте за президента Байдън. Отключиха ли се горещи точки по света след неговия избори, какво се промени?

- Не бих казал, че са се отключили. Това, по което очевидно ще има приемственост, са целите на американската външна политика. Това, което ще се промени, са подходите за осъществяването на тези цели. Целите винаги са били американско лидерство на света. Байдън нееднократно заяви и преди изборите в своята програмна статия в списание "Форин аферърс" и в първата си реч по международните отношения преди десетина дни, че Америка се завърна, готова да води света. Тук има, разбира се, два сериозни въпроса след четири години управление на Тръмп: дали Америка може и дали светът иска.

По отношение на промяната в подходите на САЩ - те ще се върнат към многостранната дипломация, към международните институции в рамките на ООН, към част от международните договори, от които Тръмп ги извади. Но не може да се очаква промяна в отношенията Китай - САЩ, които ще продължат да определят динамиката на международните отношения в следващите десетилетия и то на основа ескалиране на конфронтацията доколкото става дума за лидерство на света. И противоборството не е само в сферата на икономиката и търговията, но то е всеобхватно - и в политиката и в сигурността и в международните организации, в новите технологии, навсякъде.

Не може да се очаква и подобряване на отношенията с Русия. Нещо повече, тук, както и в отношенията с Китай, върви процес на реиделогизация, този път по много по-опростена схема "добри срещу лоши", като САЩ обявиха за цел създаването на съюз на "свободния свят" срещу авторитарните режими. Най-видимата промяна ще бъде по отношение на Трансатлантическата връзка (включително и в рамките на НАТО), където ще сме свидетели на демонстративно повторно сближаване.

- Какво променя този избор за България?

- В двустранен план нищо, защото отношенията ще останат на ниво стратегическо партньорство, както и досега. Но в контекста на тези геополитически процеси, за които говорихме, това означава, че Балканите и Черноморският регион ще продължат да бъдат регион на геополитическо противоборство. Иначе казано, поле за възпиране: политическо на Русия, икономическо на Китай. От тази гледна точка трудно може да се очаква позитивна динамика в региона, в смисъл на намаляване на геополитическото напрежение.

- В същият ден, в който се проведоха изборите в Косово, се състояха такива и в Каталуния, там какво се случи?

- Твърде симптоматично е това съвпадение на избори. Неслучайно Испания е една от петте страни членки в ЕС, които не са признали независимостта на Косово, защото това би направило трудно защитима позицията на Мадрид срещу независимостта на Каталуния. И основният въпрос след всеки избор в Каталуния през последното десетилетие е: по-близо ли е областта до независимост. Отговорът отново е не. Но не заради самите резултати от изборите, а заради твърдият отказ на Мадрид да допусне подобна възможност. Иначе казано проблемът остава, изход засега не се очертава, но и рязка ескалация не се очаква. Защото сред партиите, подкрепящи независимостта, а те спечелиха тези избори и мнозинство в каталунския парламент, най-напред излезе Републиканската левица на Каталуния, която търси решение в диалога с Мадрид и е срещу едностранни действия за отделяне от Испания. Ефектът от изборите ще бъде поне в два плана - регионално и национално. Първо, много трудно ще бъде създадено правителство в Каталуния. Трите сепаратистки партии получиха мнозинство в местния парламент, но там първа партия стана Социалистическата партия на Каталуния, която е част от Испанската социалистическа работническа партия, която управлява Испания.

- Да, но те печелят с много малка преднина...

- Те едва ли ще могат да направят правителство, въпреки че не се изключва вариантът за създаване на ляво каталунско правителство. Но проблемът е, че правителството на Педро Санчес в Мадрид се крепи именно на подкрепата на Републиканската левица на Каталуния. Те си сътрудничат на национално ниво, но противоборстват на местно ниво, в Каталуния. И проблемите при съставяне на правителство в Каталуния, ако отношенията се изострят, могат да доведат до оттегляне на подкрепата на Републиканската левица на Каталуния на общоиспанско ниво, което води пък до политическа криза в цяла Испания. Това страшно много усложнява допълнително ситуацията. В резюме: политическият пъзел след изборите е изключително сложен, но нов едностранен референдум за независимост на Каталуния не може да се очаква.

- Коментарите около Брекзит като че ли замлъкнаха около пандемията, но ние се вълнуваме, тъй като много наши сънародници живеят там. Какво предстои за Великобритания, а и за гражданите на страните от ЕС?

- Брекзит е факт и започна консумацията на негативите. В момента основният политически инструмент на правителството в Лондон е стремежът да разтвори тези негативи в последствията от пандемията, за да не се свързват толкова остро като резултат именно от напускането на ЕС. В момента текат няколко паралелни процеса. Първо, прилагането на договореностите с ЕС и всички произтичащи от това последствия. Второ, опити за адаптиране към новите условия за търговия и бизнес - в в някои случаи това означава преориентиране към работа на територията на ЕС на хора и структури. И трето, което не е маловажно - въвеждане на заместващо законодателство в Обединеното кралство, тъй като вече там не важат правилата на Европейския съюз. Процес дълъг, процес едностранен и процес, който от тук нататък ще предизвиква сериозни проблеми. Защото вече ЕС и Обединеното кралство ще бъдат в различна регулаторна среда. Това най вече ще се отрази на Северна Ирландия. Защото в Северна Ирландия действат правилата на ЕС, а същевременно тя е част от Обединеното кралство. И както видяхме вече изникна напрежение при спазване на протокола за Северна Ирландия - къде да се проверяват стоките, как да се извършват проверките и т.н.

Що се отнася до гражданите на ЕС, на всички тези, които бяха в Обединеното кралство до края на миналата година и получиха статут на уседналост или временен статут на уседналост, правата са гарантирани, а за всички, които тепърва биха желали да отидат и да работят или да учат в Обединеното кралство правилата се усложняват твърде много - и като процедура, и като достъп, и като финансови разходи.