Това съобщи доц. Бойко Пенчев - декан на Факултета по славянски филологии на Алма Матер. Той уточни, че тестът по Български език и литература (БЕЛ) ще бъде от 50 въпроса и ще се оценява със 70 точки, а есето - с 30 точки, или максималният брой точки ще е 100.
В теста 1/3 от въпросите ще са за литература, а 2/3 от въпросите - за български език.

"Много важно е, че писането на есе е задължително за кандидат-студента и ако той не е писал есе, ще има слаба оценка, въпреки това, което е направил на теста", заяви доц. Пенчев. По думите му това е разликата между изпита в СУ и държавния зрелостен изпит по БЕЛ в 12-и клас.

При стария формат на изпита в СУ, кандидат-студентите пишеха т.нар тема, а с новия формат на изпита искаме да свалим психологическия товар от завършващите средното училище и да не се налага те да се готвят за изпитен формат, който е напълно различен от това, което са правили в училище, коментира доц. Бойко Пенчев, цитиран от БТА. Той отбеляза, че новият изпит в СУ, като структура, силно напомня зрелостния изпит по БЕЛ, но има и разлики.

"Опитали сме се да премахнем въпросите, питащи за пасивно запаметени знания, за автори и заглавия или за самоцелни формулировки и термини", обясни деканът на Факултета по славянски филологии.

И в езиковата и в литературната част на теста ще се проверяват умения за правилно употребяване на нормите на книжовния език, за четене и разбиране на литературен и на нелитературен текст, за формулиране на свързан аргументативен текст.

Целим въпросите и задачите от изпита по БЕЛ да проверяват практически усвоени умения, а да не разчитат на пасивно запаметяване на информация, обясни доц. Пенчев. Той съобщи, че в литературната част на теста се въвежда нов момент, който обаче е практика по света, като въпросите са ориентирани към конкретен откъс от литературен текст, който кандидат-студентите ще имат пред себе си. Те трябва да извлекат информация и смисъл от него.

В теста ще има и откъси от два текста - единият ще е включен в програмата за задължителната подготовка за 11-и или 12-и клас, а вторият откъс ще е от текст, който може да е напълно непознат за кандидатите, каза доц. Пенчев.

Изпитът по история

Новият кандидатстудентският изпит по история на България в Софийския университет "Св. Климент Охридски" ще включва два задължителни компонента - тест и тема, съобщи доц. Тодор Попнеделев - декан на Историческия факултет на СУ.

Тестът ще е с не повече от 20 въпроса, и ще е въз основа на досегашната програма по история на България, като няма да има нови исторически периоди или отпадане на други. В теста по история по-голямата част от въпросите ще са от затворен тип, но ще има и отворени въпроси.

Въпросите от теста ще са свързани с отделни личности, със събития, битки, процеси и с явления от културната, политическата и църковната история на България. Това ще са въпроси, чийто отговори са абсолютно сигурни и няма да са свързани с теми, по които спорят историци, увериха от СУ.

За втората част от изпита - за написването на текст, така ще бъдат формулирани темите, за да може кандидат-студентите да имат време да осмислят, изложат текста и да го проверят, каза деканът на Историческия факултет на СУ. "Интересува ни не само историческата логика, верността на факта, но и стилистиката", коментира доц. Попнеделев.

Той обяви, че на изпита по история на България "основната тежест ще е върху текста на кандидат-студентите, като съотношението между текста /темата/ и теста ще е 80 към 20".