Комплексното проследяване на недоносените деца им дава шанс за оптимално развитие

От Фондация „Нашите недоносени деца“ настояват за Национална програма за проследяване здравето на недоносените деца до 7-годишна възраст

15:38 | 20 ноември 2019 | Редактор : Надежда Христова 2 1300 Снимка: Фондация "Нашите недоносени деца"

Над 6000 бебета се раждат преждевременно у нас всяка година, но броят им постоянно се покачва. Една трета от тях получават трайни увреждания, а всяко второ дете се сблъсква с различни форми на обучителни затруднения, емоционални и поведенчески проблеми, както и проблеми в социалната интеграция. За необходимостта от прилагането на продължителна и своевременна грижа за тези деца и създаването на Национална програма за проследяване здравето на недоносените деца разговаряме с Моника Златанова от Фондация "Нашите недоносени деца".

- Тази година внесохте проект в Министерството на здравеопазването, който предлага създаването на Национална програма за проследяване на преждевременно родени деца до 7-годишна възраст. Кои са основните причини, които ви подтикнаха към създаването на проекта и срещнахте ли подкрепа?

В световен мащаб съществуват неоспорими данни, които потвърждават необходимостта преждевременно родените деца да бъдат проследявани в периода на ранната си възраст (0-7 г.). В много европейски страни тези програми съществуват от години, като по този начин се осъществява както навременна превенция на увреждания и трудности в развитието при тази група деца, така и терапия, чрез която може да се постигне пълно преодоляване на трудностите или поне ефектът от тях върху живота на детето да бъде драстично намален. В България, към настоящия момент, липсва единна и стандартизирана национална програма за проследяване на преждевременно родените деца, което означава, че ако проследяването се случва, то това е предимно през първата година на детето и то главно от неонатолог. С други думи, в момента е въпрос на шанс къде ще се роди детето и до каква информация ще достигнат родителите, за да обезпечат оптималното му развитие. Не на последно място, от изключителна важно е проследяването да бъде комплексно, тоест, да се наблюдават не само медицинските аспекти на развитието, а и социално-психологическите, когнитивни, двигателни, тъй като всеки от тях е еднакво важен за оптималното развитие на децата.

- Към момента, пет месеца по-късно, стигнахте ли до някакъв диалог с компетентната институция относно проблемите и решенията, които сте посочили в предложението?

След депозирането на Проекта получихме положителна писмена обратна връзка от Съвета по неонатология и Съвета по педиатрия към Министерство на здравеопазването. Все още нямаме обаче писмен отговор от Министъра на здравеопазването. Получихме устна информация от Министерството, че докато не приключи Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014 – 2020 г., в която има заложени мерки и по отношение на преждевременно родените деца, не би могло да се обсъжда въвеждането на нова Програма, като предложената от нас.

- Благодарение на вас стана известен фактът, че в България няма национален регистър на недоносените деца и настоявате за такъв, за да може да бъде правилно анализирана ситуацията в страната. Внесохте ли предложение и за създаването на регистър и получихте ли обратна връзка?

В Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014 – 2020 г. всъщност имаше подобен заложен ангажимент още за 2015 г., който, за съжаление, остана неизпълнен от държавата. Ние отново припомнихме за тази необходимост във внесения Проект на Национална програма за проследяване на преждевременно родените деца.

- Дотук ни се изясни посоката, в която върви фондацията и нейната мисия за идната 2020 г. С какви инициативи и събития, паралелно с „големите проекти“, ангажирате обществото по тази важна за демографската картина в страна тема? Кое беше последното събитие, което организирахте и каква беше целта му?

През 2019 г. реализирахме изложбата „Родени герои – животът, който предстои...“, която бе заснета от детския фотограф Калина Арсова. Изложбата бе посетена от стотици жители и гости на Столицата на Моста на влюбените, а в момента гостува в Добрич, Пловдив (на видео стена), бе в Правец по повод Световния ден на недоносените деца, отново на видео стена. През следващата година планираме да посети още много градове в страната. Това всъщност е един достъпен за обществото начин, по който можем да информираме относно проблем, да повишим знанието и вниманието към случващото се с определена група хора, да породим солидаризиране на хората с борбата на тези деца и семейства. Важно за нас беше тези фотографии да не плашат, да не пораждат съжаление, а напротив – да разкрият силата на тези бебета, деца и техните семейства, показвайки ги в различни моменти от живота им от раждането до зрелостта. Друго важно събитие за нас през годината бе „Вечер на чудесата“ – благотворително събитие, което организираме за втора поредна година по повод Световния ден на недоносените деца. То е част от целогодишната ни кампания „Големи чудеса за малките герои“ и е един своеобразен начин, по който благодарим на всички наши партньори, колеги, съмишленици. Тази година събитието отново се проведе в Софийска градска художествена галерия и събра на едно място голям брой прекрасни хора. Негов патрон бе доц. Михаил Околийски от Офиса на Световната здравна организация в България. Участниците от втория сезон на Hell’s Kitchen напълно благотворително приготвиха вечерята за гостите, а за музикалната част бяхме подкрепени от Димо Стоянов от група P.I.F., Славин Славчев, група Етнотикс, група Jamбуре, група Вокализирай това и много други.

- С осъществяването на какво Фондация "Нашите недоносени деца" се гордее най-много от създаването си през 2012 г. досега? С коя ваша дейност достигнахте обществото най-осезаемо?

Най-голямата ни гордост със сигурност е Центърът за детско развитие „Малки чудеса“, тъй като, сам по себе си, той е именно моделът на грижа, който искаме да въведем в национален мащаб за деца с трудности в развитието в ранна възраст. В него, на едно място, семействата могат да получат комплексна подкрепа от мултидициплинарен екип от логопеди, психолози, ерготерапевт, консултант по кърмене, неонатолог и педиатър. Другото значимо постижение с по-голям обхват, с което се гордеем са семейните стаи в неонатолгоичните отделения в страната. Това са места, в които семействата могат да прекарват време с бебето си, докато то все още в неонатологичното отделения – да практикуват контакт кожа до кожа, кърмене, да възстановят преждевременно прекъснатата си връзка с него и да се почувстват уверени за времето, в което ще бъдат заедно у дома. Такива стаи вече има в София, Пловдив, Русе, Сливен, Велико Търново, а през следващата година предстои изграждане на такива стаи на още няколко места в страната.

ИЗБРАНО