Допълнително предоставяне на военно-техническа подкрепа за Украйна подкрепи парламентарната комисия по отбрана. Проектът на решение бе внесен от народните представители Бойко Борисов, Ивайло Мирчев, Делян Пеевски, Десислава Атанасова, Атанас Атанасов, Христо Гаджев, Кирил Петков и Мустафа Карадайъ. "За" гласуваха 10 депутати (от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС и ИТН), а "против" бяха петима (от БСП и "Възраждане").

Предложението е за предоставяне на бронирана транспортна техника с наличното към нея въоръжение, както и резервни части за обслужването ѝ, с отпаднала необходимост за нуждите на Министерството на вътрешните работи. 

В мотивите на вносителите се посочва, че през последните 25 години поддръжката и съхранението на въпросната техника изисква значителни финансови разходи от бюджета. Също така въпросната техника трудно би била приложима в изпълнение на основните задачи на Национална служба "Жандармерия". Поради тези причини голяма част от тази техника е обявена за техника с отпаднала необходимост за нуждите на МВР.

Около 100 бронетранспортьора от складовете на МВР ще изпрати България като помощ на Украйна, обяви Мирчев преди дни. 

По време на заседанието се получи спор между МВР и Министерството на отбраната за това кое ведомство трябва да осъществи връзка с Украйна и предостави помощта. И от МО, и от МВР заявиха, че техниката, предложена да бъде предоставена на Украйна, не им е нужна. 

Снимка: БТА

"Категорично МВР подкрепя тази инициатива. Тази техника не ни върши работа, даже ни пречи. Тя е заприходена още 1956 г. За нас е важно тази помощ да стане в най-кратки срокове. Не сме убедени, че при отделно споразумение с Украйна, това ще ускори процедурата", заяви заместник вътрешният министър Стоян Темелакиев.

"САЩ са ни предлагали да ни предлагат 20 млн. лева за старо въоръжение. Оказва се, че на модернизацията на армията е попречил самият президент", изтъкна по време на заседанието депутатът Ивайло Мирчев от ПП-ДБ.

България ще разчита на изтребителите МиГ-29 до постигане на пълна оперативна готовност на Ф-16 

България ще разчита на изтребителите МиГ-29 да носят бойното дежурство, докато самолетите F-16 Block 70 не поемат изцяло охраната на българското въздушно пространство. Това каза министърът на отбраната Тодор Тагарев по време на изслушването си в парламентарната комисия по отбрана.

Първите F-16 Block 70 трябва да бъдат доставени до 2025 година, а последните - към 2030 г.

"Това ни прави поддръжката по-лесна. Бяха пропуснати десетилетия ние да намерим алтернативни варианти (на МиГ-29). Имаше интерес от осем или девет фирми да модернизират самолета, но всички бяха елиминирани. През годините проблемите нарастваха, докато стигнахме до мащабна агресия, когато към Русия вече имаше всички видове санкции и беше абсолютно невъзможно да се работи с тях", посочи Тагарев.

Той изрази надежда да бъде сключен договор за ремонт на двигатели на МиГ-29, с което да бъде дадена "глътка въздух". 

"Това, което предшественикът ми е търсил като вариант - за втора платформа, вече не стои на дневен ред. Не можем да си позволим втори вид боен самолет", каза Тагарев за идеите да се наемат изтребители от партньорски държави в Европа. 

Преди дни полска фирма беше определена за изпълнител на обществената поръчка за ремонт на шест двигателя за МиГ-овете, след като "ТЕРЕМ - ХОЛДИНГ" се отказа. Българският военен холдин планираше да изпрати двигателите до Украйна и те да бъдат ремонтирани там. След като се отказа да подпише договора, поръчката бе дадена на другата кандидатствала фирма. Тя пък не бе избрана първоначално, тъй като даде цена по-висока с 2 млн. лв. от тази на ТЕРЕМ. 

"Това е решение на борда на директорите, вероятно с преценка на риска - сигурност на доставките и това на което са разчитали, защото те нямат капацитет тук в България. Макар да съм принципал на ТЕРЕМ, аз не мога да се намесвам в оперативната дейност на дружеството", обясни Тагарев. Той обеща да изиска доклад, който да даде на депутатите. Министърът очаква полската фирма да потвърди офертата си "и да отидем към сключване на договор".

Относно българския самолет Ан-30, който бе изпратен за ремонт в Украйна в началото на 2021 г., все още е там и не е ясно кога ще бъде върнат в страната ни, стана ясно от изслушването на Тагарев.

На въпрос от депутати на "Възраждане" защо не може украинците да ни го докарат и дали не го ползват да летят с него, министърът отвърна: "Не съм сигурен дали наш военен самолет може да бъде предоставен на екипаж на друга страна. Самолетът не може да бъде оставен така, поддържат го. Доколкото знам, не го ползват, полетите на тяхната авиация също са ограничени". 

Търсим 6 типа боеприпаси от евроинициативата за засилване на отбранителната индустрия 

Междувременно от стенограмата на заседанието на МС от миналата седмица стана ясно, че шест категории боеприпаси ще търси България в рамките на инициативата за засилване на европейската отбранителна индустрия. По думите на министъра на отбраната приоритет ще е придобиването на 155 мм боеприпаси. Най-малко осем години ще продължи процесът на придобиване на боеприпасите, е посочил Тагарев, става ясно още от стенограмата. 

Страната ни има интерес към 120 мм боеприпаси за танкове, боеприпаси за минохвъргачки, автоматични оръжейни системи. 

Снимка: БТА

155-милиметровите за артилерийските системи са познати като стандарта за НАТО. България няма оръдия с такъв калибър, но е възможно в български фирми да има производство на такива боеприпаси, посочва БНР. Рамковите договори за всички, освен 155-милиметровите, ще се подготвят и стартират до края на 2023 година или в началото на 2024 година, е заявил министър Тагарев. 

Европейската инициатива за увеличаването на производството на боеприпаси е на стойност 500 милиона евро и е насочена и към доставяне на боеприпаси за Украйна, и към помощ за държавите-членки да възстановят запасите си. Правителството възложи на Тодор Тагарев да сключи анекс към договора с "ВМЗ - Сопот" за замяна на боеприпасите, произведени в периода между 70-те и 90-те години на миналия век.