Класация на висшето образование: какво показаха рейтингите, кои са топ специалностите

Медицина, военно дело и стоматология - в тези направления има процентен скок на записалите се студенти. Напоследък в наши вузове се обучават повече инженери, лекари, учители, а по-малко са икономисти и юристи

13:49 | 5 декември 2019 | Редактор : Виктор Стефанов 63 12630 Снимка: iStock by Getty Images

Продължава тенденцията от последните пет години на силно намаляване на броя на студентите. През 2019 г. в българските университети се обучават с около 6000 студенти по-малко в сравнение с предната година и с 45 000 студенти по-малко от преди пет години. Това е спад на студентите с около 17%, подчерта Георги Стойчев - ръководител на консорциума, изготвил новото, девето издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2019 г. Определяйки намалението на студентите като "драматично", той уточни, че в някои професионални направления техният брой спада, но в други се увеличава.

Стойчев отбеляза, че сега има около 15 професионални направления у нас, в които студентите са намалели с повече от 30 процента, предаде БТА. Сред тях са и двете най-масови направления - "Икономика и администрация" и "Управление", като в тях общият брой на студентите през последните пет години е намалял с около 31 000.

В пет професионални направления през последните години студентите се увеличават с над 30 процента общо.

В кои направления ръстът е най-силен процентно:

"Медицина" - със 76%,
"Военно дело" - 60%,
"Стоматология" - 41%,
"Педагогика" - 36%,
"Ветеринарна медицина" - 26%.
"Информатика и компютърни науки" - 10%.

Стойчев информира, че и през 2019 г. най-масовите направления са:

"Икономика",
"Администрация и управление",
"Педагогика",
"Медицина",
"Право" ("изпаднало" от трето на пето място)
"Информатика и компютърни науки" и
"Комуникационна и компютърна техника" (двете инженерни направления, свързани с Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)).

Тази "класация" показва, че българското висше образование сега е по-близо до нуждите на пазара на труда, смята Георги Стойчев. Той отбеляза, че намаляват студентите по философия, но се увеличават тези по психология, намаляват и студентите, обучаващи се в "Теория на изкуствата", но се увеличават студентите в "Театрално и филмово изкуство".

Времето, в което живеем, е динамично и трябва да продължим да обвързваме търсенето на образование с търсенето на пазара на труда. Най-голям ръст в БВП, в износа и в добавената стойност през последните десет години имат секторите, свързани с техническите науки - електроника, електротехника, машиностроене, мехатроника, и имаме нужда от повече технически кадри. Повече инвестиции ще се случат - и национални, и външни, ако имаме повече технически кадри. Това каза по време на представянето министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Работят ли висшистите на работа за висшисти

Данните от Рейтинговата система на висшите училища за 2019 г. показват и че разпределението на студентите по професионални направления се рационализира. Сега в българските висши училища, в сравнение преди пет години, се обучават повече инженери, лекари, учители, а по-малко са икономистите, юристите и администраторите. Реализацията на завършилите висше образование се подобрява, а безработицата сред младите висшисти, завършили преди пет години, е на рекордно ниско ниво от 2,2 процента, каза Георги Стойчев.

Той отбеляза, че за първи път, откакто рейтинговата система съществува, над 50% от завършилите висшисти се реализират на работни позиции за висше образование, но остава основният проблем, че близо половината от висшистите в България не се реализират на адекватни позиции. Този проблем е по-голям при бакалаврите, в сравнение с магистрите, и ако 60 процента от завършилите магистри се реализират на позиции, изискващи висше образование, то едва 36 процента от завършилите бакалаври се реализират на подобни позиции.

За поредна година, завършилите "Туризъм", в най-малка степен се реализират на позиции, за които се изисква висше образование, или 80 процента от студентите от тази специалност работят на позиции, за които не се изисква висше образование, коментира Стойчев.

Следването в чужбина

Стойчев изтъкна, че намаляват българските висшисти, които напускат страната, за да се реализират в чужбина.

Имаме добра новина в последните години и тя е, че намаляват зрелостниците, които избират да учат в чужбина. В предходни години бяха над 6000, бройката падна до 5000, както и до 4200 - през миналата година. Тази година сме издали 3500 удостоверения за чужбина, това не е малко, но е по-малко от предходната година, коментира Красимир Вълчев. Той заяви, че българските университети трябва да са свързани в европейските университетски мрежи, защото това ще са европейски консорциуми, които ще издават общи дипломи и ще споделят общи ресурси.

ИЗБРАНО