Митрополит Киприан, който донесе благодатния огън: Ако родителите живеят в грях, децата не знаят друг път

Трябва да се научим да виждаме болката на хората около нас, заяви духовникът

17:14 | 28 април 2019 | Редактор : Десислава Димитрова 100 5846 Снимка: БТА

Само връщането на вярата в сърцето и дома ще съхрани душите ни и ще ни спаси от кризите на съвременното ни общество, каза във великденско интервю за БТА Старозагорският митрополит Киприан. Вчера той води българската църковно-държавна делегация, която донесе от Йерусалим благодатния огън.

Виж още Благодатният огън пристигна в Синодалната палата

"Неизменен е стремежът на Църквата да заведе хората при Бог. Именно в нейното лоно ние се учим да възкресяваме доброто в себе си. Съществено е да осъзнаем, че Църквата сме всички ние, вярващите хора, а не само духовниците и духовното израстване на всеки един от нас зависи най-вече от собствените ни усилия и постоянство в стремежа към добро и съвършенство, посочи митрополит Киприан. Имаме нужда от любов, състрадание, милосърдие, а в православните традиции на нашия прекрасен народ има много мъдрост и топлина", отбеляза той.

По думите му Спасителят, Иисус Христос, е съединил божествената и човешката природа.

"За мен свещичките, запалени от Благодатния огън, са земните звезди на небосклона на вярата ни, нашепващи ни за вечността", заяви още митрополитът.

Снимка: БТА

Ето и цялото интервю:

- Ваше Високопреосвещенство, бяхте на мисия в Светите земи, за да донесете на българския народ частица от Свещения огън. Какви мисли ви изпълваха, когато изчаквахте слизането му?

- Трудно се описва слизането на Божията благодат. Настина е чудо, което носи на милиони вярващи души радост, надежда и вяра. Това е явен знак за Божието благословение на светата ни Православна вяра. Знак, който всяка година все повече хора виждат и докосват. Благодатният огън е зов да погледнем към небето, където ни чака нашият Отец и нашият дом, където е вечното ни жилище. Ние рано или късно ще излезем от земните си пътеки и душите ни ще полетят в духовния свят. Това е единственото сигурно нещо, след като Бог, чрез нашите родители, ни е извикал в земния делник, а ние постоянно го забравяме.

Затова нашият Създател всяка година на Великден ни дарява невеществен огън, който пали милиони свещички на вярващите хора по целия свят. За мен тези свещички са земните звезди на небосклона на вярата ни, нашепващи ни за вечността.

- Светата четиридесетница, или както е известна като Великденски пост, е време за размисъл и покаяние. С какво трябваше да се разделим, за да посрещнем с чисто сърце Благодатния огън, който донесохте?

- Наистина, в седмиците преди Възкресение ние, християните, се подготвяме за идващия празник с пост и молитва. Това, че се приема определен вид храна е само началото. Най-важен е духовният пост. Стремейки се да водим такъв, ние се вглеждаме в себе си, в стореното от нас, в слабостите, които носим с години, а понякога цял живот и с които трябва да се борим. Тази борба е с порочните ни мисли, желания и действия.

По време на поста ние чистим сърцата си от делничните ни грехове. Това е времето, когато трябва особено настойчиво да молим Бог да ни покаже, да ни отвори очите на душата, за да видим недоброто в нас. Ако сме честни пред себе си, ще открием немалко грехове, с които трябва да се преборим и които трябва да изповядаме.

Някои от нас не намират за нужно или пък се смущават да направят изповед. Други се извиняват с незнание на правилата на подготовката на изповедта. Съществено е да споделим за пореден път, че изповедта и причестяването с Тялото и Кръвта Христови са най-важните неща, заради които престъпваме прага на храма. Сам Господ Иисус Христос започва Своята проповед с думите: "Покайте се, защото се приближи царството небесно" /Мат.3:2/.

Думата пасха е елинизирана версия на еврейската дума песох и означава "преход". Спасителят, Иисус Христос, е съединил божествената и човешката природа. Чрез Своята божественост Христос възкресява човешката природа и дава възможност на всеки човек да възкръсне от греха.

- Често казвате в проповедите си, че Църквата е наша майка и учителка. Кои са уроците, които най-често трябва да си повтаряме днес?

Църквата винаги е била хранителка на духовността. Основана е от нашият Спасител Иисус Христос, за да спаси всяка човешка душа, всеки един човек. Тя ни подтиква да имаме любов към Бога и ближния, да имаме вяра и надежда, подкрепящи тази любов. Църквата никого не принуждава, а е готова да даде даровете си на тези, който ги потърсят и се трудят, за да ги придобият. Осъзнавам, че времето, в което живеем, не предполага уважение към друго мнение, освен собственото. Това е една от основните ни грешки. Дали и колко се вслушваме в Божиите заповеди, зависи от нас самите, от личната ни воля. Ако го правим, ние вървим по своята духовна пътека, а ако не, то тогава не трябва да търсим вина в Църквата, а в собственото си самомнение.

За съжаление, тази самодостатъчност е болестта, от която трябва да се лекуваме всички, в това число и ние, духовниците. Имаме нужда да се научим да виждаме болката на хората около нас. Да бъдем утеха винаги и на всеки, който ни погледне с упование и надежда, да гледаме през "очилата" на обичта немощите на хората, с които ни среща Бог.

- "Ето сега е благоприятно време, ето сега е ден за спасение!", пише апостол Павел до християните в Коринт. Нека да разсъждаваме върху тези думи, върху този призив.

- Това "сега" е призив към всеки един от нас. Нека си зададем въпроса от колко години сме вярващи? От десет, двадесет или повече. Нека поставим един много прост въпрос: как моята вяра се проявява в моето ежедневие. Нека бъдем честни към себе си, към децата си, към семейството, към нашите братя и сестри.

Ако родителите живеят в грях, защо да се учудваме, че децата не познават друг път. Ние можем да напътстваме правилно децата, но житейският пример е изключително важен. Пиянството, развратът, зависисмостта от парите, уви, са се превърнали в норма. Евангелските заповеди са непроменими, вечни са. Те се нравствената основа на вечната човешка душа.

Духовното ни израстване продължава цял живот. Неизменен е и стремежът на Църквата да заведе хората при Бог. Тя е готова да спаси всеки един човек, всяка човешка душа, защото е основана от нашия Спасител Иисус Христос. Именно в нейното лоно ние се учим да възкресяваме доброто в себе си. Съществено е да осъзнаем, че Църквата сме всички ние, вярващите хора, а не само духовниците и духовното израстване на всеки един от нас зависи най-вече от собствените ни усилия и постоянство в стремежа към добро и съвършенство.

- Каква е надеждата Ви на Възкресение Христово, която искате да споделите с нас и какво ще пожелаете за светлия празник ?

- Когато прекрачваме прага на Божия дом, нека да помислим от какво трябва да се откажам и какво да дадем. Нека признаем. Има сериозни дефицити на любов, вяра, доброта, състрадание, взаимопомощ, а ние имаме нужда от топлина и милосърдие.

Възкресение Христово е най-големият християнски празник и затова народът ни, в своето благочестие, го е определил като Великден. В постните дни преди празника ние с вяра изповядваме стореното недобро от нас така, както са го правили нашите деди и майки, в своето християнско самосъзнание.

Те са ни оставили и добрия обичай, четиридесет дни след великото събитие, да се поздравяваме с радостния възглас за възкресението на Спасителя. Вижте колко мъдрост и топлина има в православните традиции на нашия прекрасен народ.

Пожеланието ми е свързано с молба. Братя и сестри, не забравяйте православната ни вяра, живейте с нея и в нея, защото само там, в пределите на Православието, всяка наше кръстоносене завършва с Възкресение. Само връщането на вярата в сърцето и дома ни ще съхрани душите ни и ще ни спасят от кризите на съвременното ни общество.

ВИЗИТКА

Музиката е неговата страст. Преди теология е учил и в музикална гимназия и често свири на любимото си пиано. За три години като Старозагорски митрополит 43-годишният духовник показа, че знае как да печели сърцата на хората. Дирижира в Старозагорската опера "Реквием" на Моцарт на Велики четвъртък. Ден преди това уми нозете на своите свещеници и епархиоти в катедралния храм и превърна примера на Исус в традиция. Миряните го опознаха като искрен и завладаващ проповедник. Обогати и осъвремени цъковната администрация с ново поколение духовници. Показа, че има идеи за реформи и поведе по-нов духовен път, който отвежда към бедни и болни, към деца в риск, организира първия летен лагер за сираци, а в престолният град, децата в неделните училища само за две години от близо 50 надминаха 250. За Гергьовден ще води абитуриенти от социалния дом "Мария Терезия" на храмовия празник на българския храм в Монашеската република на Атон.

ИЗБРАНО