Защитено жилище за хора с психични проблеми отваря врати край Панчарево, а зад инициативата стои Мина Енева-Ламбовски - майка на момче с аутизъм, психолог и ерготерапевт.

"Преди 21 години родих сина си, който е с аутизъм. По онова време в България нямаше много знания и възможности. Ние пътувахме с баща му по цял свят. Аз видях какво се случва там и реших, че трябва да създам нещо за него тук", разказва жената, която е отдала живота си на каузата да извоюва по-добър живот за децата с аутизъм.

След раждането на сина си, Мина създава дневен център и сдружение. След това животът я дарява с още две деца и нова мисия - да се грижи за още една уязвима група - пълнолетни с душевни терзания. Целта е хората, които минават през защитеното жилище край езерото, да се интегрират пълноценно обратно в обществото.

Според статистиката на Националния център по обществено здраве и анализи, 14,5% от българите в някакъв етап от живота си са страдали от психични разстройства. Много малка част от тях обаче търсят лекарска помощ. В същото време местата в психиатриите не стигат за тежко болните, а леките случаи не намират подслон във време на кризи.

В защитеното жилище, което е на метри от спокойните води на Панчаревското езеро, ще живеят 25 души.

"Моята цел е, както да има нещо за децата с аутизъм, така и за пълнолетните с психични страдания. Така или иначе съм си отдала живота на тази кауза. Така че просто добавих едва мъничка частичка към нея", категорична е психоложката.

И днес, след една година работа, новата мисия на Мина е реализирана - в защитеното жилище ще има дневен център за пълнолетни с психични страдания, които включват шизофренни, афективни и тревожни разстройства. Идеята е хора в трудоспособна възраст, които временно са изгубили посока в живота си, да намерят 24-часова помощ от специалисти.

"Много от тях имат капацитета и способността отново да станат пълноценна част от нашето общество", категорична е Мина Енева.

За да преодолеят срива си, тези хора имат необходимост да са ангажирани с нещо. Затова в дневния център за всеки ще се подбира по нещо подходящо - писане на есе, готвене, творчески занимания, като рисуване и апликиране.

"За всеки това, което е ценно. Защото, за да бъде мотивиран един човек да прави нещо, то трябва да е ценно лично за него", обяснява психоложката.

Също така танци, фитнес и плуване - това за хора с психични проблеми се превръща в смисъл да станат сутрин. В същото време отговорностите в един момент стават източник на енергия, заради чувството за значимост.

Всеки един от обитателите на защитеното жилище ще помага за приготвянето на храната, нейното сервиране и отсервиране, като целта е максимално да бъдат върнати към един режим, който всички хора имат в ежедневието си и към едни занимания, които са задължителни.

"Вкъщи всеки си почиства масата, след като се нахрани и си пере чаршафите. При психичните страдания хората често губят тези умения. Имаме и обща стая, в която те ще гледат различни филми, които след това ще се обсъждат. Най-общо занимания, които да развиват мозъчната дейност", казва още Мина Енева.

Според нея, една част от хората, които ще бъдат настанени в защитеното жилище, ще могат да се върнат на работа, докато живеят там. За 25-те пациенти в дома ще се грижат минимум по трима фелдшери на смяна, които ще са отговорни и за приема на лекарства. Защото хората с психични страдания често отказват да взимат медикаментите си, когато са вкъщи и за тях се грижат близките им.

Лекарите обаче са единодушни, няма лекарство, което да лекува душата така, както времето, прекарено сред зеленина.

"На чист въздух и сред природата - това също е изключително важно за психическия комфорт на хората, които ще обитават защитеното жилище. Много добре си давам сметка, тъй като самата аз съм била на стажове в психиатрия, че те имат най-много нужда от съдействие и грижа", казва още Мина.

По думите й, цялото общество е задължено на хората с психични страдания, защото тези разстройства са най-подценените в България.

"Ситуацията в едно семейство, в което има дете с аутизъм или човек с психично страдание, е много тежка. В момента, в който видях, че има благотворителни частни инвеститори, които искат да направят нещо подобно, аз на драго сърце се съгласих да участвам, защото смятам, че на тези хора трябва да им се даде шанс", заключва психоложката.