Какво се случва с циклотрона на БАН?

Проектът е Националния циклотронен център на БАН пожъна международни успехи, но ускорителят още не произвежда изотопи за онкоболните, защото няма сграда

08:59 | 6 май 2018 | Автор : Лилия Чалева 17 4507 Снимка: ИЯИЯЕ

Един от най-мащабните световни проекти ИТЕР даде висока оценка на идеята за Изследователски циклотронен център в България на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) към БАН. Подкрепа даде и заместник-генералния директор на отдел "Енергетика" в Европейската комисия Герасимос. Това заяви пред Дир.бг. директорът на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН Димитър Тонев.

Историята на проекта

Първият етап на идеята за изследователски циклотронен център в България бе реализиран в началото на 2016 г. със закупуване циклотрон тип TR24. Идеята е до 2 години да заработи циклотронът, който ще произвежда изотопи, необходими за лечение на онкологични заболявания, обяви тогава премиерът Бойко Борисов, който даде символичен старт на строителството на циклотронния център.

"Това си е една мини ядрена централа", обясни той допълни, че ще изглежда както в Страсбург.

Изграждането на ускорителния комплекс е стъпка към подобряването на качеството на здравеопазването и образованието в България, едни от основните приоритети на правителството, отбеляза още премиерът и посочи, че десетилетия наред изотопите за лечение на онкоболните се доставят от Унгария и Чехия със самолети, а сега, за около 10 млн. лв., ще имаме фантастично съоръжение, коментира още Борисов.

Амбицията на ИЯИЯЕ беше до края на същата годината да бъде построен бункерът, в който да се монтира циклотронът, до две години да се извършат първите тестове, да се закупят и монтират горещите камери, така че в началото на 2017-а година да започне производството на изотопи, които Агенцията по лекарствата да одобри, за да бъдат доставяни на ниски цени до болниците.

Сградата обаче все още не е факт, а обяснението - бавни и сложни процедури, съпътствани от обществените поръчки и обжалвания.

По думите на доц. Димитър Тонев обаче проектът има напредък в контекста на последните международни срещи, проведени в София.

Не е ясно обаче кога най-сетне ще бъде построена сградата за циклотрона, за да заработи. А значението на ускоротетеля е безспорно, както за изследванията на българските учени, така и за онкоболните у нас. Той ще пести и милиони лева годишно на здравната система.

Ето какво каза за последния международен отзвук на проекта на ИЯИЯЕ и за участието на учените от института в световния проекти ИТЕР доц. Тонев:

- Кой е най-значимият проект, по който работят учените от ИЯИЯЕ?

- През последните месеци доста се говори за Европредседателството на България и сме свидетели на множество срещи и събития, свързани с това предизвикателство пред нашата страна. Но сякаш няма много новини за това какво прави страната ни в областта на науката. А България постигна много и в тази насока. Една от основните задачи, която активно се решава, е успешното и бързо развитие на проекта ИТЕР (www.iter.org).

ИТЕР е един от най-големите научни проекти в света в момента, като освен държавите от ЕС в него участват и САЩ, Япония, Южна Корея, Русия и Индия. В южна Франция в град Кадараш се строят огромни съоръжения, които ще позволят да се осъществи контролиран термоядрен синтез, на базата на който в бъдеще да се получи на практика неизчерпаем източник на енергия.

На 11-12 април в София се проведе заседание на Общото събрание на световния проект ИТЕР. Дискутирани бяха много организационни въпроси и основните решения, които са насочени към по-динамично развитие на процесите по изграждане на съоръженията в Кадараш. България отдавна участва успешно в работата по изграждане на проекта ИТЕР и провеждането на Общото събрание (ОС) на ИТЕР в България е признание за отличните резултати, постигнати от българските учени.

- Проектът за циклотронен център в България има ли място и роля в ИТЕР?

- Общото събрание на ИТЕР България получи подкрепа за идеята циклотронният център при ИЯИЯЕ-БАН да се използва за облъчване на материали с протонен сноп като част от иновационната програма за разработване на нови материали за проекта ИТЕР.

Важно е да се отбележи, че по време на нашето председателство, Постоянното българско представителство в ЕК успя да изведе международния проект за термоядрен синтез ИТЕР като един от основните приоритети на Съвета на Европейския съюз.

Следващата важна стъпка в развитието на проекта и българското участие в програмата FUSION бе посещението на заместник-генералния директор на отдел "Енергетика" в Европейската комисия г-н Герасимос Томас в България.

Акцентите, които учените от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика - БАН поставиха пред него, бяха свързани с развитието и новостите около изследванията за термоядрен синтез и с развитието на проекта ИТЕР, както и изграждането на Националния циклотронен център.

- Каква е оценката на представителя на ЕК за циклотронния център?

- Всички сме уверени, че циклотронният център ще предостави не само отлична база за обучение на млади учени в областта на ядрената физика и за изследването на нови материали (ключов въпрос за проекта ИТЕР), но ще има и важно обществено значение, предвид възможността да се произвеждат изотопи за диагностика и лечение на ракови заболявания.

Тук бих цитирал думите на Герасимос Томас, след презентация на проекта:

"Чудесна инициатива е да имате работещ циклотрон. Ние бихме я развили като осъществим политическа комуникация чрез Европейската комисия по-късно тази година. Предизвикателство пред ЕС е гарантиране осигуряването на радиоизотопи за всички нуждаещи се пациенти. Даването на гласност на тези проблеми е много важно, защото вие сте наясно с този процес, но хората, здравните министри, политиците като цяло не знаят фармацевтичните механизми. Недостигът на радиоизотопи потенциално може да се определи като сериозен проблем за доставчиците на такива продукти. Затова ще насочим усилията си към даване на гласност на тези проблеми и ще търсим ефективни решения. Все повече реактори в света се затварят и затова възможностите за производство на изотопи с циклотрони става ключово. Започването на дискусия по тази темa е най-доброто, което може да се направи".

- Значението на Националния циклотронен център е безспорно, бихте ли казали какви конкретни задачи ще решава той?

- Той ще отговаря катто за нуждите на радиофармацията, така и за обучението на кадри и развитието на приложни изследвания.

Производствената програма на "Националния циклотронен център" ще включва производството на радиофармацевтици базирани на Флуор18, като флуордеоксиглюкоза, за доставка до PET/CT центровете в страната и региона.

В рамките на научно-изследователската, развойна и образователна дейност на центъра ще се произвеждат и използват и други краткоживущи радионуклиди като: C11, N13 и О15, Tc99m, Ga68, Cu64, Cu67, In111, Zr89, Y86, I123.

В дългосрочен план центърът има за цел разработените в него радиофармaцевтици да преминат клинични изпитания и да навлязат в медицинската практика.

При производството на краткоживущи радиоизотопи и радиофармацевтици ще се използват минимални количества химични реактиви. В циклотронния център няма да се работи с делящ се ядрен материал, т. е. той е напълно безопасен. Построяването и пускането в експлоатация на такъв център е сложна задача, но въпреки множество трудности учените от ИЯИЯЕ-БАН активно работят за реализацията на този научен и социален проект за България.

ИЗБРАНО