Къде в чужбина избират да учат българските ученици

15% от завършващите отиват в чужди университети. Холандия догонва Великобритания като образователна сила в Европа

15:00 | 2 октомври 2019 | Редактор : Лилия Чалева 17 6359 Снимка: iStock by Getty Images

През тази учебна година около 15 процента от учениците, завършили средното си образование, продължат своето образование в чуждестранни университети. Това каза в Националния пресклуб на БТА Николай Христанов от проекта "Световно образование".

Организаторите на Международното изложение „Световно образование“ представят актуална информация за промени в нагласите и перспективите пред българите за обучение в чужбина

Снимка: БТА

След Брекзит най-динамични остават промените във висшето образование на Великобритания, като продължават и преговорите за това как и кога ще се случи реален Брекзит. Добрата новина е, че кандидат-студентите, които подават документи тази година, до 15 януари 2020 г., ще могат да ползват пълния размер на финансиране на образованието си във Великобритания за всичките години от съответната образователна степен, каза Стефка Златева от проекта "Световно образование".

Виж още Лондон ще разреши на чуждите студенти да остават 2 г. след дипломирането си

По тази причина за трета поредна година има ръст на ранните кандидатури на българи за университетите във Великобритания, който е близо с 30 процента, съобщи Златева.

Тя добави, че вече са обработени и подадени първите 100 български кандидатури за британски университети, като сред най-желаните специалности от нашите кандидат-студенти са мениджмънт, право и компютърни науки. Сред тези кандидати са и български ученици, искащи да учат в престижни университети, като Оксфорд и Кеймбридж, както и в медицинските специалности. За тях срокът за кандидатстване във Великобритания е по-ранен - до 15 октомври.

Има актуална информация, че при евентуален Брекзит, без сделка до края на октомври, студентите трябва да направят регистрация за временна уседналост до края на юли 2021 г., съобщи Златева.

Виж още Спад на българските кандидати за прием в университети във Великобритания

Тя информира, че британските университети вече се подготвят, за да намалят ефекта при реален Брекзит, въвеждайки програми с двегодишна образователна степен, които осигуряват същото ниво на академично съдържание като традиционните тригодишни програми. Тези нови програми вече са въведени от 15 университета във Великобритания и ще бъдат представени на международното изложение "Световно образование". То ще се състои на 5 и 6 октомври в зала 3 на НДК. На форума ще има представители на 32 британски университета, които ще се срещнат с кандидат-студентите и с техните семейства.

От близо десетилетие Холандия иска да достигне Великобритания като образователна сила в Европа и това успешно се реализира чрез политиката на холандското правителство за студентско кредитиране и за увеличаване на програмите на английски език, каза още консултантът Стефка Златева.

Тя уточни, че Холандия е с централизирана система на кандидатстване и тя показва, че има ръст на кандидатите с до 20 процента годишно. Причина за това е традиционно силният интерес на кандидатите заради многото специалности на английски език, но и заради решението на Холандия отпреди три години да намали таксите наполовина за всички първокурсници от ЕС.

Вече се знае и новата такса за приема от септември 2020 г. и тя ще е 2143 евро, като за студентите в първи курс ще е наполовина. Финансирането се запазва както върху таксата за обучение, така и за съчетаването на работа с обучение при семеен доход до 30 000 евро годишно, обясни Златева.

По данни на централизираната система за прием на студенти в Холандия броят на българските студенти за последните три години устойчиво се увеличава. Към момента 3126 са българските студенти в Холандия, а през 2007 г. в холандските университети са се обучавали само 470 наши студенти. Българите продължават да са на шесто място по националност в Холандия след студентите от Германия, Италия, Китай, Белгия и Великобритания.

Новост за Холандия е, че за специалността "Психология" университетите започват да въвеждат селективен подбор на кандидатите и да ограничават приема. За някои инженерни специалности в академичните холандски университети вече се изисква матура по математика от кандидатите.

Сред най-предпочитаните специалности от българите в Холандия са бизнес и икономика, програмиране и компютърни науки, артдизайн, интериорен и графичен дизайн, дизайн на електронни игри, психология, медии и комуникации. Има засилен интерес на нашите кандидати и към по-нетрадиционните специалности, като спортен мениджмънт, авиоинженерство и мениджмънт на събития, каза Златева.

Германия и Австрия имат много специалности в своите университети на немски език, но предлагат вече и отделни специалности на английски език, съобщи Христанов.

Дания и Швеция също привличат много български кандидати през последните години, защото предлагат достъпно и безплатно образование - без такса за обучение за студенти от ЕС, каза консултантът.

Той съобщи, че Дания е повишила изискванията към кандидатите за владеене на английски език и е въвела квоти за прием за различни програми. Най-предпочитани специалности в Дания са маркетинг, мениджмънт, туризъм и хотелиерство, мултимедиен дизайн и компютърни науки. За част от инженерните специалности се изисква и хорариум от часове по математика и физика от последните три години на средното образование в България.

На френски език се предлагат програми във висшето образование на Франция и Белгия, като очакванията са двете страни да увеличат броя на чуждестранните студенти от Европа. Крайният срок за кандидатстване във Франция е 20 март. Испания и Италия в последните години също привличат български ученици от езиковите гимназии. Двете държави вече предлагат и повече програми и на английски език, каза консултантът.

ИЗБРАНО