Безопасността по пътищата е много актуална тема в последните дни, след като станахме свидетели на изключително тежка катастрофа край Своге, при която загинаха 17 души, а десетки бяха ранени. По този повод потърсихме за коментар председателят на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка Йонко Иванов. Ето какво сподели той пред Dir.bg.

- Г-н Иванов, мине се не мине време и станем свидетели на тежка катастрофа. Ще спрем ли някога да говорим по темата. Нови правила за изпитите за шофьори, връщане на полигона, нови агенция май ще се създава. Има ли смисъл от всичко това?

- Вместо нова агенция за пътна безопасност има нужда от нова стратегия за пътната безопасност. Говорим за трите основни фактора- път, водач, автомобил. Те влизат в общото правило, което формира политиката за пътна безопасност - контрол, обучение, организация на движението, медии и общество. Ако това залегне в нова стратегия, ще видите резултата. Отново сме свидетели да се говори за санкции. За нова агенция, която да смени държавната комисия за пътна безопасност. Преди 20 години се създаде Държавната автомобилна инспекция, която после стана Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Преди това в края на 60-те години съществуваше Държавна автомобилна инспекция, която провеждаше изпити за шофьори и се занимаваше с контрола на транспортните средства. После се реши, че тя не е нужна. Тя беше едно гнездо на пенсионирани милиционери. Не работи ефективно като структура. Сега дали не се цели отново създаването на една такава агенция, която да се напълни с бивши полицаи, които нищо не разбират от пътна безопасност. Бившите полицаи не са направили нищо за пътната безопасност, докато са имали лостовете в ръцете си, а сега ли да очакваме нещо от тях. Това провокира и темата, която сега се вкара в обществото - да се върне полигонът, да има бонуси и т.н. Явно и новият шеф на "Автомобилна администрация" не се е разровил да види в документацията, че и сега в обучението съществуват такива площадки, които обаче не се наричат полигон, където се дават първоначалните упражнения за запознаване с поведението на колата. Там кандидатите за водачите придобиват умения между конуси. С малко ефективни действия може да се постигне голям ефект в пътната безопасност. Започвам с обучението. В момента е необходима пълна промяна на начина, по който се провежда теоретичното обучение. Говорим за намаляване на броя на теоретичните часове, преминаване към онлайн форма на обучение. Въвеждане на видеоклипове в процеса на обучение, които да се използват и в самия изпит. Това налага изцяло нова учебна документация.

- Но това зависи от министерството на образованието...

- Това е едно кухо министерство, което през последните 7-8 години има само един специалист по пътна безопасност и той е на граждански договор. Министерството бяга от отговорност по темата. Вижте, всичко се свежда до обучение. Тази програма може да тръгне от детските градини, през училищата и да свършва в школите, когато хората искат да изкарат книжки. Става дума за подготовка от малки на тема пътна безопасност. Толкова ли е трудно. Според мен не е лошо през едни 10 години да се подновяват знанията на хората. Водачите да минават през един курс.

- Как да стане това?

- Елементарно. Когато се наложи на хората да си подменят свидетелствата, минават през един двучасов семинар, примерно, в който да бъдат запознати с новостите. Законът за движение по пътищата се променя многократно. Дали има шофьор, който да е наясно с промените. Няма. В един такъв курс ще му се обърне внимание, най-малкото на новостите. Нищо сложно и нищо ненужно не се иска. Хората в по-малките населени места няма кака да следят нещата. Също така и хората над 65 години, защото при тях също се забелязва, особено неделните шофьори, едно незнание не само на правилата, но и на начина на управление с по-висока скорост. Един възрастен водач, който кара бавно на магистрала, е точно толкова опасен, колкото и един млад шофьор, който сега трупа опит.

- Има ли тенденция в това?

- Доказан е психологическият ефект, че има напрежение и при младите, и при по-старите водачи. И тук е ролята на обучителите. Ние сме и психолози. При младия човек пропуските в училището, пропуските в семейството - повярвайте ми, ние ги виждаме с пълна сила. От детето си личи какъв е манталитетът на родителите. Говорим за агресивното поведение. Децата на новобогаташите в държавата много добре си проличават и на пътя. Самите те си мислят, че могат да карат, защото някой ги е качил по-рано в колата. Защото семейството има 2-3 мощни коли. Виждат негативизма на агресивните водачи на пътя. И те са като попивателни, учат само лошите неща. И после защо са агресивни... Нова система за обучение, това е разковничето. Въвеждане на задължително шофиране на автомагистрала. Сега има 3 часа. Как някой да се научи? А там имаме движение в колона, поведение при изпреварване, поведение и когато ни изпреварват нас. Не е лошо и да се мисли за изпит на автомагистрала. За да се случи това нещо, трябва да се пресекат измислените автошколи, които лъжат хората с ниската такса. Спестяват от шофирането. Нека новият шеф на "Автомобилна администрация" да разбере, че е под №13. От 1999 година имаме 13 изпълнителни директори на автомобилната агенция. И тук идва синдромът на новия началник, от когото се очаква много, а той почва да чете какво са правили преди него и да прави същото. Това е порочно. С опита, който има, е добре да разбере, че полигонът е нещо съвсем ново. Полигонът в страните от белия свят е място, на което водачът може да придобие умения за управление но автомобил в екстремални условия. Това означава голяма площадка, на която има хлъзгав участък, има заледен участък, има шикан. В България това липсва, в Европа това е изведено на преден план. Така се придобиват умения. Според закона и днес у нас трябва да има полигон на всеки 60 000 души. Къде са? Полигонът не е нещо ново, защото и днес го има. Едно е паркираш между конуси, както искат, друго е между две коли за по 50 000 лева на улицата. В изпита и сега има паркиране между автомобили в реална среда. Същото важи и за маневрата обратен завой. Това се прави и сега.

- Затягаме контрола. Това се повтаря като мантра - камери, оборудваме коли, засилваме полицейското присъствие на пътя...

- Да, дадохме милиони за камери. Ако бяха купени стационарни камери, щеше да е по-добре. Тук важното е фишовете да могат да се връчват в къс период от време. А парите да отиват във фонд по пътна безопасност, както е по света, и да се връщат под формата на нова техника и нови технологии на пътя. Така нещата ще са съвсем различни. А сега парите потъват. Купуват се триноги, които е нужно да се командват от хора. Така има и разход на жива сила. Европа акцентира върху изграждането на безопасни пътища, а много справки показват, че у нас пътищата са изключително опасни. На добрия път и най-слабият шофьор не е толкова опасен. А у нас, по нашите опасни пътища, в които завоят е обрасъл, не е направен добре, настилката е лоша, си е направо опасно. Знаците на АПИ са толкова неадекватно сложени, че не ми се говори. Ето пример. На колко места имаме знак за опасен участък. Е, за толкова години не можа ли да се направи така този участък, че да няма нужда от знак. Или ни е по-лесно да сложим знак, пък хората да си преценяват как ще карат. Един път винаги има как да се подобри. Защо на място, на което може да има трилентов път, да си седи двулентов. Защото така е било много години? Каква е логиката. Няма такава. След като може да се направи така, че да е по-безопасно... Защо не се прави? Защо няма нормални отбивки? Защо има участъци, в които няма джоб в разстояние на 20 километра и един камион прави тапа. Това води до агресия. Стопаните на пътя са длъжни да го направят безопасен. Егото на министрите, отговорни за пътя, е толкова голямо, че засенчва действията им на тема пътна безопасност. Когато им се каже нещо от тяхната партия, се чува. Когато им го каже специалист, нищо не става.

- Постоянно говорим за ремонти, за поръчки - обществени или по европейски програми...

- И... Защо в заданието, когато се е правил този път край Своге, не е залегнало това да бъдат изправени тези завои колкото може. Има възможност. По това трасе навремето се провеждаше рали "Своге". Чубриков май беше първият шампион с Рено "Алпин" през 70-те години. Защо не се задават тези въпроси.
Ако беше изправен завоят, нямаше да броим сега ковчези.
Това е тъжната истина. Просто едни пари може да се разпределят между пет човека и да се свърши добра работа, а може и между 55 човека и да няма качество. Трафикът на камионите от "Витиня", където се прави ремонт, се прехвърли на пътя край Своге. А този път не е изчислен за такъв трафик. И в един момент нещата лъсват. И друго много интересно. За толкова години няма акт, който да е направен на стопанина на пътя, за лошо сцепление на пътната настилка. Когато стане ПТП, освен грайфера на гумата, трябва да се мери и сцеплението. Никой не го прави. Отговор на това нещо няма. Мантинелите са много остарели. Да ги качат от АПИ в един бус и да обиколят страната. Веднага ще видят опасните участъци. И друго има, което много дразни колегите, които са на пътя. Взеха хеликоптер, който може да мери скоростта. А същият хеликоптер не можа да излети, за да спаси хората при инцидента в Своге. Ако беше отишъл, може да се спаси човешки живот. И застрахователни компании имат такива машини, БЧК имат такъв. Къде бяха? Защо не бяха вдигнати? Ситуацията беше извънредна. Иначе пиар акция не се прави веднъж в годината. Но не трябва и да е самоцелна. И тук ролята на вас, медиите, е много голяма. Ако вие не пишете и не говорите, жертвите ще са още повече.

- Парламентът трябва да разглежда за пореден път промени в Закона за движението по пътищата...

- Да, постоянно се афишира новият Закон за движение по пътищата. И в него има 70 метра дистанция, 20 метра преди кръстовище да не се спира, а в същото време вменява, че пешеходецът е с абсолютно предимство. И когато попитахме защо никой не контролира паркирането преди пешеходна пътека, отговорът бе, че това не е ангажимент на полицията, а на общината. От общината пък казват обратното. И нещо много интересно. От Българско обединение на шофьорите пуснахме писма и се оказа, че здравното министерство не подава информация към МВР за починалите при ПТП в гратисния период от 30 дни в болниците. Това го оставям без коментар. Статистиката, която ни се дава от МВР, че жертвите на пътя намаляват, едва ли е истинска, не намаляват. Така обаче се отбелязва, че има намаление на загиналите на пътя. И това е важно да се чуе от устата на висш политик. Звучи добре, но не е истина. От МВР твърдят, че броят на загиналите намалява, а в същото време застрахователите отчитат повече плащания за смъртни случи и увеличават гражданската отговорност... Това означава, че институциите заблуждават.