И тук покрай морето се е ширнала върволица от хотели, но в никакъв случай няма презастрояване, както се случва при нас.

От двете й страни са парти зоните за излизане вечер – старинната Яфа със средиземноморската архитектура и ресторантите, които предлагат доста подобна на нашата кухня – нали и те като нас са били векове наред под османско иго, и модерната в другия край на плажа с много дискотеки, барове и ресторанти.

Има дори няколко заведения от вериги за замразен йогурт – начин за маркетиране на киселото мляко, който ние трябваше да сме измислили. Но евреите вече са го направили. Покрай ивицата със златист и фин пясък, на която само тук – таме има заведения, са се наредили обекти на повечето световни вериги – от „Интерконтинентал” до „Шератон” и от „Ринейсънс” до „Хилтън”.

Повечето са с огромни размери. Но това не е проблем. За разлика от Слънчев бряг, където сезонът е 2 месеца, в Тел Авив е 12. Температурата целогодишно е с положителни двуцифрени градуси, като поне 8 месеца в годината може да се ходи на плаж. През останалото време са осигурени много спортни площадки, пространства за каране на колела, кънки, скейт и дори за пускане на хвърчила. Местните хора обичат да спортуват и го правят главно около плажа.

Основната успоредна улица на брега е търговската „Бен Йехуда”. Тя започва от самия център и стига до прекрасен парк с много водна и зелена площ, а в дъното е ситито с небостъргачи. Има и много типични ресторанти, включително специализирани за шакшука. Това е израелската закуска, която страната иска да превърне в своя визитка и запазена марка. Става въпрос за манджа с всичко, което можете да си представите – от домати на пюре до яйца. Ако бихме могли да сравняваме – получава се нещо като онова, което ние слагаме в гюведжетата на сиренето по шопски.

Хотелите в Тел Авив са измислили още един начин да се харесват на туристите – много от тях осигуряват безплатна следобедна закуска за гостите си. Старият център е чудесен със средиземноморската си архитектура и ниското строителство. Даже „Шанз Елизе” – то на Тел Авив – авеню „Ротшилд”, е издържано в този стил. Наоколо са някои от най-хубавите кафенета, барове и ресторанти на града – едни са с европейски фасон, а други са фюжън с традиционния стар еврейски маниер. От този тип препоръчваме „Ротшилд’с Кичън” – от кюфтетата да френските заглавия в менюто. Ако искате да похарчите пари, изберете някой от хотелите от световни брандове или от местния „Дан” на плажа. На „Бен Йехуда” и в самия център ви препоръчваме дизайнерските, но достъпни хотели от веригата „Атлас” като веганския и подчинен на изобразителното изкуство „Арт +” на търговската улица или изцяло посветения на киното „Синема” до мола „Дизенгоф” на едноименната пътна артерия – нещо като „Витошка” на Тел Авив.

Навсякъде ще чувате много реч на руски – смята се, че до 30% от населението тук са дошли или са потомци на граждани на някогашния Съветски съюз. От Тел Авив до Еруслим има прекрасна магистрала. Нейните петдесетина километра се виждат много на някои водачи и ще видите такива, които си почиват насред път в зоните за отмора и обслужване встрани от скоростния път. За онези, които ще искат да отнесат от Израел прочутата лековита кал от мъртво море, има я в целия град, но – учудващо – най-евтина е на летището. Трябва да знаете също, че се налага да бъдете поне 2 и половина – три часа по-рано от полета си на аерогарата, тъй като проверките в Тел Авив нямат нищо общо с онова, което някога сте виждали – наистина са твърде щателни и има защо.

Вижте и оригиналната история за Великден - Ерусалим.