Професор Мауро Папоти е от онези хора, които не просто наблюдават болестта през обектива на микроскопа, а я разчитат като код - търпеливо, детайлно, с почерк на изследовател, който знае, че зад всяка клетка стои нечий живот.

Срещам го в София по време на XII международна среща на "Клуб млад онколог". Това е събитие, което носи повече от академичен заряд. Със своята тема "Transforming the Cancer Care Therapy: Art Meets Science" форумът търси пресечната точка между науката и човешката чувствителност. Проф. Папоти е не просто гост, а един от онези редки специалисти, чиято работа е в сърцето на онкологичната диагноза. Патолог. Ръководи Отделението по патология в болницата Città della Salute и е заместник-декан на Медицинския факултет на Университета в Торино, Италия. Автор е на над 400 научни статии и член на редакционните колегии на водещи международни списания. През последните години участва активно в развитието на онкопатологията като интегрална част от персонализираното лечение на рака.

Проф. Папоти, бихте ли обяснили какво представлява работата на онкопатолога?

Като медицински лекари заемаме малко по-различна позиция - нашето работно място е преди всичко лабораторията и микроскопът, а не директният контакт с пациента, както е при повечето ни колеги. Дефинитивната ни цел е да поставим диагнозата, тоест, да кажем какъв точно е видът тумор. Базирайки се на нашата диагноза клиничните лекари и онкологичната комисия могат да решат какво лечение да предприемат. Преди много години ние, патолозите, само докладвахме резултата от материала като раков или нераков, но в модерните времена, в които живеем, само диагноза "рак" не е достатъчна и ние не можем да я използваме, ако не кажем какъв е видът и подтипът на рака. Така че ежедневната ни работа е да гледаме под микроскоп всякаква тъкан, изпратена в лабораторията - това е първата стъпка.

Втората е да установим какъв точно е видът на рака и да го класифицираме според класификацията на СЗО. Но нашата работа не свършва дотук. Третата стъпка е да определим диагностичните и прогностични стойности, базирани на новите лабораторни техники. И тук работата ни не приключва - четвъртата стъпка е истинският ключ към лечението, тоест намирането на прогностичните фактори, които могат да подскажат какъв би могъл да бъде изходът от терапията. Тези прогностични фактори са много важни за лекарите при вземането на решение за терапията, защото "прогностичен" означава да се предскаже отговорът на лечението. Ако установим определен биомаркер, лекарят може да избере най-добрата прицелна терапия към него, за да лекува пациента възможно най-ефективно. По тази причина онкологичният патолог стана много важен и полезен, защото въз основа на нашите прогностични показатели всеки пациент може да получи най-подходящото лечение с възможно най-добър резултат. За финал ще ви дам един пример: при имуноонкологията или за имунотерапията като най-съвременно лечение при много форми на рак, е необходим патолог, който да установи точната експресия на даден туморен маркер, за да може да се приложи най-подходящата терапия.

Кои са големите предизвикателства, които срещате ежедневно в диагностицирането на рака?

Предизвикателствата са доста и отговорът ще бъде твърде дълъг, затова ще ви дам само няколко от най-важните аспекти. Едно от най-сериозните предизвикателства е оскъдното количество тъкан, която пристига в лабораторията и от която трябва да се извлекат максимално много данни. Затова работим със системи за "икономично използване" на материала - или т.нар. "spare material system", за да избегнем пълното му изчерпване и да можем да дадем всички отговори, които лекарите изискват от нас. Също така предизвикателство е и нуждата непрекъснато да обновяваме класификациите на туморите, защото раковите заболявания стават все по-детайлно разпознати на молекулярно ниво.

Ние сме разделени по подспециалности - моята работа е в областта на белодробните карциноми, други колеги се занимават с рака на гърдата, дебелото черво и т.н. Това налага постоянна актуализация на класификациите на всеки отделен тумор. Към това ще добавя, че вече съществува и молекулярна класификация, чрез която идентифицираме редки и специфични тумори в целия организъм. Например, в белодробния карцином има много редки и особени типове тумори, които могат да бъдат разпознати единствено чрез молекулярен тест или имунохистохимично изследване.

Как се промени областта в патологията през последното десетилетие, особено с въвеждането на молекулярната диагностика и изкуствения интелект?

Това е много интересен въпрос, на който отчасти вече отговорих. Промяната е в преминаването от стандартната диагностика чрез микроскоп към молекулярни тестове и анализ на биомаркери. Следващата стъпка, която вече навлиза, е използването на изкуствен интелект, което за мен самия е предизвикателство, предвид възрастта ми. В момента има deep learning алгоритми, които подпомагат класификацията на тумори и търсенето на прогностични маркери като PDL1 или KI67. Убеден съм, че в бъдеще тези алгоритми на изкуствения интелект донякъде ще заместят патолога, но това няма да е изцяло.

Когато говорим за бъдещето, ще дойде ли момент, в който ще можем да диагностицираме рака, преди той да се е формирал?

Това е доста деликатна тема и се отнася до две направления: едното е ранната диагностика чрез скринингови програми, а другото - предотвратяването на развитието на рака, което е предмет на първичната профилактика. Това обаче е изключително трудно. Първичната превенция е социален въпрос. Например, да се спре тютюнопушенето, за да се намали рискът от рак на белия дроб. Що се отнася до вторичната профилактика, при нея вече имаме много повече инструменти, като скринингови програми за различни видове рак - рак на гърдата, на дебелото черво, на белия дроб. В тази област патологът играе ключова роля, защото когато при скрининг се вземат биопсии (полип от дебелото черво, нодул от гърдата или намазка за рак на маточната шийка) ние сме тези, които оценяваме пробите под микроскоп дали са доброкачествени или злокачествени.

Някои от научните публикации на проф. Папоти засягат области като тумори с неясен първичен произход (cancers of unknown primary (CUP)) и течна биопсия - теми, които предизвикаха журналистическото ми любопитство. Тези направления предлагат нови решения за случаи, при които традиционната биопсия или образната диагностика не дават категоричен отговор.

Диагностиката при карциноми с неизвестен първичен източник е едно от най-сложните полета в патологията. В своите публикации проф. Папоти участва в анализи, които доказват как съвременните методи - включително NGS (секвениране от ново поколение) - могат да осигурят категоричен отговор за първоизточника на тумора. Подобен подход не само облекчава диагностиката, но и позволява прицелна терапия, която не би била възможна при липса на идентифициран туморен произход.

Темата за течната биопсия също е водеща тема в работата му - не само като теоретична хипотеза, а като работеща концепция. Чрез анализ на циркулираща туморна ДНК в кръвта, все по-често се откриват мутации, които дават насоки за лечение, без да е необходимо инвазивно взимане на проба. Това поставя патолога в центъра на един нов тип диагностика - по-щадяща, но също толкова прецизна.

ИЗБРАНО