Хелзинкският комитет за 2017 г. : Репресии, натиск и фалшиви новини

Заплахите на Антон Тодоров и Валери Симеонов към журналисти влизат в документа

12:53 | 25 април 2018 | Редактор : Десислава Димитрова 28 941 Снимка: Официален Фейсбук профил

През 2017 г. за пръв път от началото на демократичния преход в държавното управление попаднаха формации, чието политическо поведение се свързва с отричане на основни принципи на политическата демокрация и правата на човека. Предизборни прояви на "Обединени патриоти", ГЕРБ и "Воля" стереотипираха и подбуждаха омраза към турското и към ромското малцинство - това отчита годишният доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК), издаван от 1992 година насам, който беше представен днес в София.

Успоредно с това се влоши медийната среда с масовото разпространение на фалшиви новини, клевети и манипулации, което доведе до сериозно ограничаване и дискредитиране на гражданските организации, които се занимават с правата на човека. Тези фактори повлияха съществено върху посоката на държавната политика спрямо най-уязвимите групи в обществото ни - жени, хора с увреждания, ЛГБТИ, етнически и религиозни малцинства, пише още в доклада.

Според авторите физическите атаки далеч не изчерпват формите на натиск и репресии, на които са подложени журналистите в България. Онлайн изследването за свободата на словото в страната на АЕЖ-България отчита завръщане на политическия натиск върху журналисти:

"Ако през 2015 г. тази "главна роля" изпълняваха рекламни отдели в редакциите и икономически фактори от различни сфери, то през 2017 г. цензурата на политическа и институционална власт се завръща с богат репертоар от инструменти за влияние".

През юли 2017 г. Петър Низамов, известен като Перата, удари оператора на телевизия bTV Петър Джанаваров, докато последният снимаше протест в Асеновград. В същото време през юни стана ясно, че Низамов е завел серия дела срещу бургаски медии и настоява за финансови компенсации за публикации от 2012 г., които според него му приписват престъпление и го позорят.

През ноември бяха получени серия заплахи за живота на издателя на сайта "Зов нюз" Георги Езекиев и журналистката от сайта Мария Димитрова, които заплахи привлякоха вниманието и провокираха коментари от страна на редица международни организации, посочват от правозащитната организация.

Виж още България e след Македония и Боливия по свобода на печата

2017-а бе година на недопустим, нагъл и откровено публичен политически натиск върху журналисти, пише още в доклада. През октомври Антон Тодоров, тогава депутат от ГЕРБ и зам.-председател на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликта на интереси и парламентарната етика, си позволи абсурден натиск върху водещия на предаването "Здравей, България" по Нова телевизия Виктор Николаев.

"Много силни думи употребявате. Ще ви изядат хляба. Вече изядоха хляба на колежката ви. Тя и тя малко така беше тръгнала в някаква посока, ама виждам, че липсва столчето ?", каза Тодоров, коментирайки оттеглянето на журналистката Ани Цолова от предаването. Заканите срещу Николаев бяха повторени в същото предаване този ден и от вицепремиера Валери Симеонов. Той също спомена празния стол на Цолова: "Вижте колежката ви - беше тук, а ето, останахте си сам", като добави: "Утре, ако съм злонамерен, ще разработя един "Викторгейт", припомнят от БХК.

В доклада посочени следните проблеми и подобрения в България за 2017 г.:

България подписа Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие (Истанбулската конвенция) през 2016 г., но кампанията от клевети и манипулации по отношение на съдържанието на този международен договор, която се развихри в края на 2017 г., доведе до оттеглянето на законопроекта за неговата ратификация. Конвенцията гарантира най-високите стандарти за превенция и защита на насилие срещу жени и неприемането му представлява сериозен регрес в сферата на правата на жените.
През 2017 г. положението в България с принудителните евикции (отстраняване - б.р.) на роми от единствените им жилища продължи да бъде сериозен проблем. То се влоши, отчасти заради расистки подстрекателства, имащи за източник или намиращи подкрепа сред крайните националисти, участващи в правителството. За шеста поредна година не се предприеха мерки по изпълнението на решението Йорданова и други срещу България на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), касаещo случаи на принудително разрушаване на домове на роми.
Драстичното влошаване на свободата на изразяване в България продължи със стремглави темпове и през 2017 г. Годината беше белязана най-вече от безпрецедентен политически натиск, атаки и заплахи към журналисти и медии.
Продължава липсата на какъвто и да е напредък в разследванията на 238 смъртни случая в домовете за деца с интелектуални увреждания, които бяха разкрити в резултат от съвместната проверка на прокуратурата и БХК през 2010 - 2011 г. През декември 2017 г. Комитетът на ООН срещу изтезанията изиска от българското правителство да възобнови тези разследвания и да докладва резултата до края на 2018 г.
Дългоочакваната реформа в детското правосъдие не се състоя и през 2017 г., като готвеният Законопроект за отклоняване на непълнолетни от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки не се внесе от новото правителство, въпреки че това беше заложено в управленската програма.
Деинституционализацията продължи да губи темпо и остана в застой, особено на децата с увреждания до тригодишна възраст. Държавата остана далеч от очакваната прогноза до 2020 г. - с 30% да намалее броят на децата, ползващи формална грижа.
През 2017 г. в България продължи съществуващата от години тенденция да се допуска, одобрява и дори да се възхвалява говорене, което насажда омраза или подтиква хората към насилие спрямо някои от най-уязвимите групи в обществото. През октомври лидерът на ултранационалистическата партия НФСБ Валери Симеонов, понастоящем заместник министър-председател и председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, бе осъден заради антиромската си реч на омразата.
Ситуацията с религиозните свободи в България не отбеляза прогрес. "Обединените патриоти", коалиционен партньор в правителството, внесоха в парламента проектозакон срещу "радикалния ислям", който ако бъде приет, може да доведе до ограничаване на религиозните свободи на множество деноминации, включително и на мюсюлманите в България. През 2017 г. станахме свидетели на поредица от вандалски антисемитски прояви и нападения срещу мюсюлмански храмове.
Ситуацията на нулева интеграция на бежанците в България продължава вече четвърта поредна година. Също така търсещите закрила многократно са сигнализирали през годината за инциденти на словесна и физическа агресия, както и преки нападения и обири в близост до центровете, които остават неразследвани. България отбеляза рязък спад на броя на търсещите закрила, поради драконовски мерки по контрол, въведени от Турция на изходните ѝ граници.
Не бе отбелязан никакъв значим напредък по проблемите на равноправието на ЛГБТИ хората, за които най-належащи са защитата от насилие и тормоз, достъпът до образование за половото и репродуктивно здраве на техните общности и юридическото признаване на семействата на еднополови двойки. Тревожно е, че хомофобските и трансфобските инциденти остават почти напълно недокладвани, а Наказателнит кодекс все още не признава престъпленията от омраза на основата на сексуална ориентация и полова идентичност.
Остават сериозни проблеми с незаконната употреба на сила от служители на правоохранителните органи. Всеки четвърти анкетиран от БХК затворник съобщава, че е бил жертва на полицейско насилие по време на задържане, което по правило остава безнаказано. През 2017 г. не бяха предприети никакви мерки във връзка с препоръките в публичното изявление на Европейския комитет против изтезанията от 2015 г.
Гражданският достъп до затворени институции с цел мониторинг на правата на човека бе ограничен. Изследователите на БХК не бяха допуснати до интернатите в страната, както и до психиатричните болници и домовете за медико-социални грижи за деца. В миналото мониторингът на БХК и на други независими организации установи системни нарушения в тези институции. Те бяха признавани само когато ставаха публични.
В края на годината броят на неизпълнените решения на ЕСПЧ бе по-малък от този в края на 2016 г. - 262 срещу 291. Но делата, по които наблюдението бе прекратено през годината, са в основната си част относително тривиални. Тези, засягащи сериозни структурни проблеми с правата на човека в България, продължиха да бъдат под усилено наблюдение.
Условията в местата за лишаване от свобода се подобриха през 2017 г. Бяха приети законодателни промени, които таргетират основните проблеми на българските затвори свързани с пренаселеността и лошите материални условия и хигиена. Затворите продължиха важни ремонтни дейности и през годината бяха открити ремонтирани и нови корпуси към затворите във Варна, Сливен и Белене. Възможностите на лишените от свобода да оспорят пред съд действията на администрацията, които ги засягат, се разшириха.