Издигнат на 870 метра надморска височина, под връх Камен Лисец в Западния Предбалкан, Гложенският манастир "Св. Георги Победоносец" омайва сетивата с красиви гледки към планината, с чистия въздух и божествената сила на природата. Тази Света обител обаче съхранява с векове важни откъси от нашата история и ни напомня за силата на вярата и на българския дух. Тук можем да видим къде Васил Левски е намирал не само скривалище, но и добър приятел в лицето на игумен хаджи Евтимий Симеонов, къде е бил заточен Васил Друмев, както и копие на иконата "Св. Великомъченик Георги", по чиято воля всъщност манастирът се издига на това място в планината, разказа за БТА единственият монах в манастира отец Нектарий. Той се грижи за Светата обител от края на 1996 г. Помага му и добро семейство от Тетевен.

Манастирът е основан от киевския княз Георги Глож през 1230 г. Той е бил прогонен от земите си от татарите и с помощта на цар Иван Асен Втори е получил политическо убежище в България. Царят му дал тези земи по поречието на река Вит, където той основал селище, носещо и до днес неговото име - Гложене.

Там той построил манастир, посветен на Свети Великомъченик Георги. Донесъл негова икона от Киевско-Печорската лавра, когато дошъл в България. Съществува обаче легенда, която разказва как иконата постоянно изчезвала от манастира и монасите я намирали на близкия хълм. "Не след дълго княз Глож забелязал, че я няма - озовала се на мястото на днешния манастир, където тогава са били недостъпни скали. Местните хора са я намерили и я свалили, но не след дълго пак са забелязали, че я няма. Така тази икона общо три пъти подред е показала къде трябва да се вдигне манастир или църква", разказва отец Нектарий.

В края на 14 век там бил построен днешният манастир. Така за кратко време съществували паралелно два - в селото и на хълма, свързани помежду си с изсечен в скалата трикилометров тунел.

Неговото начало може да се види в музея на Васил Левски, където е било скривалището му. "Княз Глож разбирайки, че се е озовал върху карстов район, решил да свърже двата манастира и направил тунел под земята. Той бил използван от Васил Левски, тъй като в село Голям извор е бил първият революционен комитет. Често идвал в Гложенския манастир и при игумен хаджи Евтимий Симеонов. При земетресението през 1928 г. частично тунелът се е срутил и хората са зазидали входовете му, за да няма жертви", разказа монахът.

До входа на музея той ни показва и барелефа на Апостола, на който е като йеродякон Игнатий, с калимявка.

Първоначално в манастира била построена малка приземна черква от камък. За разлика от нея, останалите сгради били много по-внушителни. Унищожени били при Чирпанското земетресение през 1928 г. След това бил построен днешният храм, а останалите сгради се възстановяват през 1950 г. От старата църква е останал иконостасът на Тревненската школа.

В нея се пази и икона на свети Георги Победоносец от 19 век, копие на донесената от княз Глож.

Отец Нектарий разказа, че когато са разчиствани старите основи на църквата, в притвора са намерени скелет и две сребърни копчета, на които са били инициалите на княз Георги Глож. От това става ясно, че този човек до края на живота си остава до иконата.

По думите на отец Нектарий в миналото братството на манастира е наброявало около десет монаси. Трите села Голям извор, Малък извор и Гложене са имали поминък от Светата обител. В платото Камен Лисец е имало жита и хората от селата са ходили там да вършеят. Имали са много стада с добитък. Самият манастир е изхранвал много хора.

Отец Нектарий ни води и до музея на Васил Друмев - председател на Народното събрание, пръв министър на просветата и културата, два пъти министър-председател на България, а след Освобождението и митрополит на Търновската епархия на Българската екзархия, с монашеското име Климент.

"Васил Друмев живее във времето, когато току-що е освободена България от турско робство. Тогава са се чудили кой да ни управлява, разделили са се на русофили и русофоби. Княз Батенберг, за да бъде княз на България, се е покръстил като православен, но княз Фердинанд остава католик. Това не допада на тогавашната православна църковна общественост. Митрополит Климент произнася проповед против католицизма, защитавайки православието и казва: "Ако има православие, има и България, ако няма православие, няма как да има България", разказва монахът. Тогавашният министър-председател Стефан Стамболов разбирайки за случая, предава митрополит Климент на княз Фердинанд. Тогава решават да изпратят Васил Друмев на вечно заточение и го затварят в килия в Гложенския манастир, а за да ускорят смъртта му, са му давали само солена риба и вода. Получавал тайно и храна от монасите на манастира. Освободен бил след падането на правителството на Стефан Стамболов, след 15 месеца прекарани в заточение.

В музея се пазят одежди, с които митрополит Климент е служил, богослужебни книги, стари икони, пари, пафти, плащеница, донесена от Божи гроб през 1897 г. и др.

Всекидневно Гложенският манастир се посещава от голям брой туристи, особено след извършените ремонтни дейности по Програмата за развитие на селските райони. Светата обител посреща миряните в ремонтирани жилищни сгради. Подменени са покривни и дървени конструкции, ел. инсталацията, извършени са и други наложителни ремонтни дейности. Преди години основно е била реставрирана и църквата към манастира.