Хората могат спокойно да посещават болниците, не бива да се поддават на паника, заради страх от заразяване. Това каза в интервю за БТА д-р Юлия Бянкова, началник на Отделението по анестезиология и интензивно лечение в МБАЛ "Д-р Иван Селимински" в Сливен, както и председател на Централната комисия по професионална етика в Българския лекарски съюз (БЛС).

Но при едно разумно спазване на мерките за безопасност, ползване на лични предпазни средства, това няма да се случи, увери тя.

По думите на д-р Бянкова важно е хората да съхранят психиката си, защото лошото психическо здраве оказва влияние и на физическото. Действително изолацията, дългият престой в дома без възможност за физическа активност, в един момент при много хора ще даде негативен резултат, посочи тя.

Като начин за справяне със стреса лекарят препоръча спортуването, разходките на открито и добрия баланс между хранителен и двигателен режим.

Следва цялото интервю:

- Има ли наплив на пациенти в болничните заведения след охлабването на противоепидемичните мерки в страната?

- Определено може да се каже, че има промяна в броя на пациентите, които търсят медицинска помощ в МБАЛ "Д-р Иван Селимински" в сравнение с периода, в който мерките бяха най-строги.

С колегите сме направили извод, че това се дължи от една страна на притеснението на пациентите да посещават лечебни заведения и от друга - имаше период, в който плановият прием и операции в оперативните отделения бяха забранени.

В момента, като че ли, пациентите са по-спокойни, заради това, че случаите намаляват и това, че има заболявания, чието лечение няма как да бъде отлагано.

- Кои са първите пациенти, потърсили лекарска помощ?

- Една част от пациентите са доведени по спешност, заради продължителния престой, непровеждане на диспансерни прегледи. Техните хронични заболявания влизат в стадий на декомпенсация, т.е. идва момент, в който се налага да потърсят лекарска помощ. Това са пациенти с хронични сърдечни заболявания, хронични белодробни заболявания, хора с ендокринни заболявания, бъбречни и цялата гама от заболявания, които имат хронично протичане и които в някакъв момент се обострят. Другата група пациенти са с остри хирургични заболявания, които налагат спешни операции. Третата група, която все още е по-малка, са хората, които планово посещават личен лекар и чрез него се провежда консултация със специалист и постъпват за планово лечение в болница.

Обичайно за МБАЛ "Д-р Иван Селимински" в Сливен за година постъпват между 23 и 25 хиляди пациенти. Към края на месец май тази година цифрата на преминалите пациенти надвишава 8 хиляди, което е доста по-малко в сравнение с предходни години. Предполагам, че тези цифри са сходни и с други болници в страната, особено такива, в които постъпват пациенти с коронавирус.

- Сгъстен ли е графикът на операциите, които отскоро бяха разрешени?

- Все още има рестрикции, все още има хора, които се притесняват да потърсят планова оперативна помощ. Не може да се каже, че има доста по-голяма активност в сравнение с периода в началото на май. Има звена /оперативни отделения/, в които активността не е намалявала, като например Отделението по ортопедия и травматология, където потокът от пациенти е неспирен. Интензивно се работи в Акушеро-гинекологичното отделение. В последните три седмици има голяма активност и в Отделението по неврохирургия.

Най-голямо намаление на потока от пациенти по отношение на плановата дейност и относително отложената спешност има Хирургия, където се работеше основно по спешност през последните два месеца, както и Отделенията по уши, нос, гърло и лицево-челюстна хирургия, които вече започват да си връщат активността.

Искам да посоча, че онкологиите в страната не са спирали да работят, като опасностите в тези лечебни заведения са били минимални. Това означава, че е създадена доста добра организация, персоналът е спазвал всички правила, погрижил се е за безопасността на пациентите.

- Как ще се отрази малкият брой пациенти на постъпленията в сливенската областна болница? Ще има ли спад?

- Да, това беше предизвестено събитие. Предвид начина на финансиране на нашето здравеопазване беше предопределено, че болниците ще пострадат финансово, защото плащанията са свързани с преминалите пациенти. Като компромис бе взето решението НЗОК да превежда 85 процента от предварително предвидените месечни бюджети на болниците. Това, в никакъв случай, не беше решение за модел на плащане за повече от един месец, тъй като за този период от време разходите не са намалели. Увеличават се разходите за лични предпазни средства, за консумативи, за медикаменти, дезинфектанти.

От името на всички работещи в сливенската многопрофилна болница, в която има доста пациенти с коронавирусна инфекция, благодаря на всички, които дариха на болниците средства, независимо под каква форма.

По отношение на плащането на гореспоменатите 85 процента има известна неяснота. Притеснителна е информацията от заседание на Надзорния съвет на НЗОК, че ще трябва под някаква форма лечебните заведения да връщат средствата, които надвишават тяхната приходна част до 85 процента, т.е. ако болницата е заработила бюджет или дейност, която да й се заплати на стойност под тези 85 процента, разликата ще трябва да я връща в някакъв момент след месец септември. Това е изключително тревожна информация, защото не виждам кое лечебно заведение може да си позволи този лукс. От една страна Касата не плаща на сто процента този бюджет, който е разчетен да покрие фонд "Работна заплата", режийни разходи, плащания към доставчици и пр. Ако болницата не може да заработи обичайното за месеца, задълженията се увеличават. Ако това намерение остане, мисля, че в края на годината ще има огромни задължения от почти всички заведения за болнична помощ.

- Ще има ли подобни финансови проблеми и за общопрактикуващите лекари и специалистите в извънболничната помощ?

- При личните лекари също няма посещаемост и заради това отпадат всички допълнителни плащания по програми "Майчино и детско здравеопазване" по диспансерно наблюдение на пациенти.

Няма област, няма звено в нашата система, което да не е застигнато от тази ситуация - морално, физически и финансово. По същия начин е ситуацията при специалистите в извънболничната помощ, които формират своите приходи на базата на получените направления за консултативна дейност. Когато няма пациенти, те нямат никакви приходи.

- Може би е рано за подобни анализи, но има ли тревога за състоянието на тези хора, които толкова дълго отлагаха посещението си в болница, заради опасност от зараза? Има ли опасения и за психиката на хората, преминали през изолацията и страховете при извънредното положение? Какво бихте казали на тези, които се отнесоха подигравателно и с мнителност относно опасността от заболяването?

- Аз каня такива хора да дойдат при нас в болницата, като доброволци. Да погледат, да направят дезинфекция, защото човек не бива да подценява нито едно заболяване.

Да, действително, в България нещата не изглеждаха по начина, по който изглеждаха в другите страни. Хората трябва да знаят, че ставащото в чужбина е действителност, това не са монтажи, измислици или филмови сценарии. Хората по света са различни, различен е имунният отговор на заболяванията, има регионални специфики на всяка една болест. Такава се оказа ситуацията и с този респираторен вирус.

Важно е хората да съхранят психиката си, защото лошото психическо здраве оказва влияние и на физическото. Имунитетът е съвкупност от много неща. Действително, изолацията, дългият престой в дома без възможност за физическа активност, в един момент при много хора ще даде негативен резултат. Това емоционално натоварване няма начин да не окаже влияние на телесното им здраве.

Това, което мога да дам като съвет е колкото може повече да са активни в спортуването, разходките на открито. Това е начин за справяне със стреса.

По отношение на влошаването на състоянието на определени пациенти, вероятно ще има доста хора, които ще си влошат здравето, заради страх от заразяване. При едно разумно спазване на мерките за безопасност, ползване на лични предпазни средства, това няма да се случи.

- Може ли да успокоим хората, че могат да посещават лечебни заведения и да се погрижат за здравето си?

-  Да. Паниката е лош съветник, понякога страхът ни прави неадекватни в поведението си и не трябва да му се поддаваме. Трябва да спазваме правилата за собствената си безопасност и на околните, носейки предпазни средства в затворени помещения, дезинфекция и лична хигиена.

- Заради продължителния престой вкъщи и липсата на движение, много хора натрупаха килограми и сега започват драстични диети. Какво бихте ги посъветвали?

- Ако диетата означава недостатъчно и непълноценно хранене, точно в този период не е подходяща, заради това, че неминуемо организмът отслабва, оттам започва да страда и нашият имунитет.

Организмът има нужда от всички полезни вещества, които си набавяме чрез храната. Нека хората се хранят разумно, има значение не само колко ядат, но и какво и кога. Да приемат от всички видове задължителни съставки хранителни вещества - мазнини, белтъчини и въглехидрати, да ползват средства, които могат да им укрепнат организма - витамини, пчелни продукти.

Съветвам хората да заложат на движението, защото гладуването е за мързеливите. Ако човек направи баланса между храната и двигателния си режим, резултатът ще е добър и от естетична, и от медицинска гледна точка.