Доцент Христо Ангелов е завършил Софийски Университет "Св. Климент Охридски", Физически факултет, специалност "Радиофизика и Електроника" през 1987 г. От 1 март 1988 г. работи в Институт за Ядрени Изследвания и Ядрена Енергетика (ИЯИЯЕ) към БАН. От май 2000 г. притежава научната и образователна степен "доктор", а от май 2005 г. е доцент. От 2006 г. е координатор в Научно Експериментална База (БЕО) "Мусала", а от 2009 г. е Ръководител на Лаборатория НЕБ БЕО Мусала. Съавтор е на 84 научни публикации в български и чуждестранни списания.

- Доцент Ангелов, като учен, който следи природните зависимости в световен мащаб, как гледате на климатичните промени? Какво да очакваме?

- От далечната 1880 година има данни за средната глобална температура. За 100 г. - до 1980-а, тя е нарастнала с около 0.4 °С по официални данни на Световната метеорологична организация. А само за 32 г. след това - до 2012 г., нарастването е с 0.5 °С! Този факт е в основата на тревогата и затова още през 1992 г. в Рио де Жанейро глобалният мащаб на опасността от затоплянето на климата е признат и се приема Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. Последва Протоколът от Киото от 1997 г., който посочи механизмите за намаляване на въглеродните емисии като основна причина за негативната тенденция. Парижкото споразумение от 2015 г. е решение, което постави конкретни цели и срокове за избягване на климатичната катастрофа. Този проблем отдавна не е дискусионен за сериозната наука, но заради политически изгоди някои си затварят очите. Преди броени дни - на 8.10.2018 г. в град Инчон - Южна Корея, беше публикуван доклада SR1.5 на междуправителствената експертна група IPCC (лауреат на Нобелова награда за мир за 2007 г.). Този доклад е насочен към политиците и посочва тревожна тенденция за ускорено затопляне. Очертани са последиците, ако глобалната температура се повиши с 1.5 °С спрямо пред-индустриалната ера, като по този начин приетата цел от Парижкото споразумение за задържане до нива значително под 2 °С се уточнява. Тази цел трябва да се постигне, защото е свързана с глобалната икономика и освен избягване на крайностите в климата (суши и наводнения), ще се избегне обедняването на населението на обширни географски територии.

- Близо 200 държави подписаха споразумението за климата. След това американският президент Тръмп оттегли САЩ. Как гледате на това?

- Не мога да коментирам действията на президента Тръмп. САЩ и Китай са най-големите източници на парниковия газ CO2 и евентуалното ограничаване на производствата, свързани с генерирането му, би се отразило негативно на американската икономика. Може да се предполага, че това е причината.

Така изглежда станцията на Мусала през зимата

Снимка: Дир.БГ

- Все повече усещаме затопляне на климата на Земята. Каква е тенденцията?

- Да, има устойчиво покачване на температурата на Земята. Скоростта на нарастването на температурата, както вече споменах, през последните години се увеличава. Един от най-важните фактори за това нарастване е парниковият газ СО2, като от пред-индустриалния период (1850 г.) концентрацията му е нараснала с 30 %, за да достигне рекордните 411.15 ppm (parts-per million), измерена на 5.06.2018 г. в Обсерваторията Мауна Лоа на Хаваите.

- Какво мерим на станцията, която имаме на връх Мусала, и с какви други изследователски центрове работим?

- В Базова Екологична Обсерватория (БЕО)"Мусала" се изпълнява програма за измервания на основни параметри на атмосферата и вторичното космическо лъчение (в скоби са указани параметри и използваната апаратура).

Ще изброя няколко:

  • Метеорологични параметри (T°,P,RH,WS,WD, валежи); (AWS "Vaisala")
  • Спектрометрия на облакови кондензационни ядра в атмосферата (DMT)
  • Гама-фон (IGS42B1), връх Мусала и площадката на Лаборатория БЕО Мусала в ИЯИЯЕ
  • On-line измерване на спектъра на гама лъчи във въздуха около връх Мусала
  • Космично лъчение (Мюонен телескоп - сътрудничество ИЯИЯЕ - ЮЗУ "Н.Рилски" и детектор на космически лъчи SEVAN- интензивност на високоенергетичната мюонна компонента, неутронната компонента и нискоенергетичната компонента в сътрудничество с Ереванския Физически Институт)

От 2017-а сме включени в Национална Пътна карта за Научна Инфраструктура (ACTRIS BG) и вече получихме средства за допълване и обновяване на апаратурата в станцията. Партньори сме в изпълнение на редица международни проекти - ACTRIS 2 (2015-2019 г.) и ACTRIS PPP (2017-2019 г.)

- Как и колко бързо можем да установим радиация, ако нещо се случи някъде в Европа?

- Най-бързо наличието на радиоактивни изотопи, т.е. радиоактивни аерозоли в атмосферния въздух, се определя чрез пропускане на големи обеми въздух , 15000-20000 м3, през подходящ филтър, и натрупаните аерозоли във филтъра се измерват по излъчването на гама-лъчи. Институтът разполага с такава система и на Мусала, и на територията в София.

Във водата, почвата и растенията най-често директно се измерва гама-излъчването или се прилагат методи за концентрация. В редки случаи, когато е нужно да се измери бета и алфа излъчването, се провежда съответната химичеста обработка на пробите, с цел създаване на т.н. тънки източници, така че бета и алфа лъчите да не се поглъщат в самата проба.

ИЯИЯЕ разполага със съответните методики и за този вид измервания. Относно на гама-излъчването от въздушните аерозоли, ако някъде в ЕС се случи инцидент, или пък е установено наличието на техногенна радиоактивност, в рамките на 2-3 часа ние сме информирани от неформалната система, в която са включени около 30 станции с идентична апартура.

Ние сме в състояние да установим наличието на техногенни радиоизотопи в количества стотици хиляди, даже до милион пъти, по-малки от допустимите дози за въздух. При получаването на информация за наличето на техногенни изотопи във въздуха, в рамките на няколко часа Институтът има възможност да организира постоянен мониторинг на въздушните аерозоли, както беше в случая Фукушима. Тогава ние единствени организирахме мониторинг на всеки 12 часа и дадохме най-детайлната и точна информация на Балканите. Ранното детектиране на техногенни изотопи потвърждава важността на БЕО за ранно предупреждение на населението при възникване на такива инциденти.

Системата, в която работим, е неформална и се базира на доброволно участие при наличието на съответно научно и методично ниво.

- Как гледате вие, като учен, на изследването на слънчевите изригвания? Какво са последните новини около тях и как те влияят на поведението на човека?

- По време на Балканската физическа конференция в края на август в София беше представено такова статистическо изследване. Резултатите показват възможна причинно-следствена връзка между смъртността от исхемична болест на сърцето в България, от една страна, и потоците от слънчево корпускуларно излъчване и хоризонталния компонент на геомагнитното поле, от друга. Приносът на тези ефекти за риска от смъртност от исхемична болест на сърцето в България е около 6 - 10%.

- Провеждате и изследвания как влияят ултравиолетовите лъчи от слънцето, които стигат до земната повърхност, върху хората? Колко са опасни?

- Влиянието на UV радиацията, съдържаща се в слънчевата светлина, има както положително, така и отрицателно въздействие върху биологичните индивиди, като това зависи от погълната доза. При малки дози, през зимния сезон, когато интензивността на слънчевата светлина е ниска, UV радиацията съдейства за образуване на витамин D в организма и съответно помага за подсилване на имунната и костната система. През лятото, особено през м. юни и м.юли, UV радиацията, достигаща до земната повърхност, приближава много високи стойности (UV index= 8 -11) и може да причини необратими вреди. Най опасни за хората са UV лъченията в UV -B и UV-C диапазона (210 - 320 nm). Най-опасната част от тях, за щастие, е погълната от озона, намиращ се в стратосферата. Еето защо се следи този слой да не изтънява и в него да не съществуват "дупки", предизвикани от някои газове. Те могат да причинят трайни увреждания на кожата и очите, а именно различни форми на рак на кожата, кожни алергии, катаракта на очите и др. За някои типове чувствителни кожи е достатъчно облъчване само за интервал от 15-20 min и вече съществува вероятност за формиране на петна със злокачествени клетки. С цел изучаване на негативното влияние на UV радиацията от началото на 2017 г. стартира проект "Проучване на комбинираното въздействие на естествената радиоактивност, UV радиация, климатичните промени и космически лъчения върху избрани групи растителни и животински организми в планински екосистеми", финансиран от Фонда за Научни Изследвания. Ако допуснем, че хората, които работят на голяма надморска височина, знаят за риска и се предпазват, то изследването на организми от животинския свят в средата на високата планина вероятно ще даде информация как те реагират на продължително въздействие и дали са се адаптирали. Това изследване провеждаме съвместно с учени от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания и Институт за гората на БАН.