Тя умира от маразъм – крайната степен на патологично недохранване, според аутопсията, съдебномедицинската експертиза и прокуратурата.
Прокуратурата обаче не намира престъпление и прекратява досъдебното дело.
Според прокурорите, в това число от Върховната касационна прокуратура, недохранването, причинило смъртта, се дължи на умствената изостаналост на Николина. С други думи, за тях то е естествено, няма нищо нередно и никой не е виновен, коментират от БХК.

“Домът” и болницата са същите, в които умира Анета Йорданова – детето, погълнало килограми боклуци, без прокуратурата да види вина за това. За този случай комитетът заведе по-рано тази година. Това са домът в с. Стража, Търговищко и болницата на Търговище.

Делото за Николина се води от адвокат Маргарита Илиева, директор на правната програма на комитета.
"Освен, че произволно приписва на умствената изостаналост несъществуващото свойство да причинява смъртоносен глад, за да нормализира и оправдае гибелта на Николина, прокуратурата напълно игнорира това, че служителите на “дома” и болницата, в която умира Николина, са бездействали да положат каквато и да е грижа да предотвратят или лекуват болестното недохранване на детето", обясни Илиева.

Николина е хоспитализирана с инфекция на целия организъм и тежка дисфункция на кръвосъсирването, след като два месеца не се храни и страда от кръвоизливи по цялото тяло и безсилие да се движи. Всичко започва с рана на ухото, от която тръгва инфекцията, обзела цялото тяло на момичето.

Прокуратурата не съобразява, че от рана на ухото не следва да се умира и дори не се интересува как е причинена тази рана, нито какво е довело детето до такова отслабено състояние, че организмът му напълно да се срине от нея, коментират от БХК.

Според организацията държавата отговаря за причиняване на смъртта на Николина и за нечовешко отнасяне с него приживе – поради системната занемареност, на която е било жертва и която й е причинила убийствен маразъм.

Твърдим, че тази занемара е проява на дискриминация срещу детето, на основата на менталните му увреждания и институционализацията му, т.е. лишеността му от семейство и близки, които да стоят зад него, обясняват от БХК. Държавата, според тях, отговаря и заради провала да разследва, както трябва, смъртта и малтретирането чрез нечовешко неглижиране на детето.
"Това също е дискриминация, основана на предразсъдъците на прокуратурата, че за децата с умствена изостаналост е присъщо да гладуват и умират от глад, както и на факта, че детето е безпомощно и само в ръцете на държавата – т.е. че всяка злоупотреба с него може да остане безнаказана. Институциите, а не умствената изостаналост, убиват", заявяват от комитета.