Да финансира ли държавата само позитивни за нея филми? Тома Биков пред Dir.bg

Депутатът от ГЕРБ коментира необходимостта от стратегия при отпускането на средства

14:00 | 31 октомври 2018 | Редактор : Калина Петрова 95 5515

Държавата трябва да е инвеститор, а не дарител на филми, заяви за Dir bg депутатът от ГЕРБ Тома Биков по повод на разгледания в парламентарната Комисия за култура и медии Закон за филмовата индустрия. Той отрича да е казвал, че държавата ще финансира само позитивни филми, както бе цитиран медийно. Той твърди, че думите са му били извадени от контекста и това е подвело много от анализаторите да стъпят на погрешна основа. Биков отбеляза, че вследствие на тази публикация е бил наричан Гьобелс, Ердоган и Ким Чен Ун. "Не държа да получа извинение, защото съм наясно, че политиците сме виновни до доказване на противното, а понякога оставаме виновни дори и след това", заяви народният представител от ГЕРБ.

"Моето изказване беше направено в контекста на предложение на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори. Предложението накратко беше следното - държавата да участва във финансирането на филмови продукции на частните телевизии. Моето изказване беше в отговор на това предложение и след него от АБРО се съгласиха с казаното от мен. Не съм правил нито предложение за промени в закона, нито пък съм предлагал нов закон, както писаха някои медии и определи това като фалшива новина. Просто направих изказване по време на дискусия в комисията, което е част от работата ми като народен представител", заяви Тома Биков и добавя, че не се отказва от нито една дума, казана пред членовете на Комисията по култура и медии в парламента.

Ето и какво е казал той пред комисията:

"Господин Председател, уважаеми колеги, аз подкрепям това, което и господин Рашидов каза. Бих го допълнил по-скоро концептуално. Аз съм съгласен, защото сериалите са факт, те се гледат и според мен се гледат много повече, отколкото филмите, произведени от Националния филмов център и след като има такъв факт, на него трябва да се обърне внимание.

Разбира се, държавата трябва да постави своите условия и то не само процедурно, не само откъм финанси и пазарни условия, а защо й е на държавата да инвестира в сериали. Първо трябва да отговорим на това и тук говоря от гледна точка на държавата. Само за да стимулира някаква по-масова култура или да постига други цели? Има такива примери в наши съседи.

Например, така наречените турски сериали, които играят ролята на мека сила в региона и това е много сериозен политически въпрос и перфектно изпълнена политическа стратегия през сериали. Аз съм абсолютно сигурен, че България има полза от такъв тип своя политическа стратегия, включително и през разпространяване на тези сериали извън страната, но въпросът е какъв образ на страната гоним, защото "Под прикритие", който е един много хубав сериал за гледане, ако беше произведен от частна медия бих го приветствал, но произведен от обществената телевизия с държавни пари и рекламиращ страната като дестинация за наркотици, проституция и алкохол, ми се струва малко не добра инвестиция от страната на държавата. Иначе филмът е хубав - и актьорски, и режисьорски, и сниман добре, всичко е хубаво, на държавата няма полза от такава инвестиция.

Може да се правят такива сериали с частни пари. Когато се правят с държавни пари, държавата трябва да има цел и аз съм съгласен да участваме, ако щете, и в дискусии, и в дебат за това каква да бъде целта на тази инвестиция и след като имаме цел би могло да се направи инвестицията и оттам нататък вече да се проследи до колко целта се изпълнява и до колко ефективно тази инвестиция се връща, защото тя ще се връща под други форми - през туризъм, през бизнес среда, през влияние в други държави или изграждане на добър образ и така нататък."

Попитахме Биков не се ли връщаме назад във времето, налагайки цензура. Ето какво отговори той:

"Ако смятате, че община Париж упражнява цензура върху Уди Алън, защото му е платила филма "Полунощ в Париж", който стана световноизвестен, значи може би е цензура. Аз не съм правил никакви предложения. Имаше дискусия и аз отворих една тема, която не е лошо да се продължи. Изказването ми в комисията бе в смисъл, че не е лошо да се води разговор по този въпрос, за да видим какви цели имаме, защото ако алтернативната позиция е да даваме пари без да имаме цели, ми се струва не свободно, а малко глупаво.

Помолен да посочи други подобни практики, народният представител от ГЕРБ зададе поредица от въпроси и заяви:

"Вики Кристина Барселона" по същия начин пак с Уди Алън. Много хубави филми и не виждам никаква цензура в тях. Аз не казвам, че това е моделът, както и не казвам, че моделът са турските сериали. Трябва да намерим някакъв наш модел. Но със сигурност държавата не само да следи какво инвестира във филмите, а принципно когато инвестира тя трябва да знае какво печели. Печалбата не е задължително да бъде под формата на пари в брой, може да печели по косвени начини. Но със сигурност виждам, че има хора, които се интересуват от тази тема, добре е да има такъв тип дискусия. А иначе виждам, че част от тези хора казват дай да не го дискутираме изобщо. Не знам какво предлагат да дадем пари, без да имаме цел, държавата да бъде дарител, а не инвеститор, защото и такива случаи има. Проверете Националния филмов център колко филми е произвел. Тези филми от колко зрители са гледани. Къде са продадени. Колко награди и фестивали са спечелили. Това са някакви свободни критерии извън моите противоречиви възгледи, според някои. Но нека да се види, защото все пак 13 милиона лева се дават за кино всяка година. Това не са малко пари, макар че хората от киногилдията твърдят, че са недостатъчни. Да се види доколко ефективно се изразходват тези средства. И аз като народен представител естествено това ми е работата да задавам такива въпроси. В моето изказване пред комисията съм задал някакви въпроси и някакви теми за разговор. Ако няма нужда от този разговор, той няма как да се води само от мен. Радвам се, че е било чуто това, което съм казал, от там нататък нека да водим културно разговора. Така, че нито съм някакъв диктатор, нито съм Гьобелс, както ме нарекоха някои хора. Всяка сериозна държава има политика в тази област, политика в най-добрия смисъл на думата. Включително и Холивуд имат политика, там се пропагандират американските ценности - американската мечта. Нормално, тези филми да се правят за хората, а не за тези които ги правят.

Самият вие казвате, че това е политика освен вътре в страната, така и извън нея...

"Ще ви дам един пример. Ако продадем един филм в Македония, със сигурност там биха го гледали, ако е хубав. От това биха придобили някакви впечатления за България. И тук въпросът е, ако филмът е много хубав, ще кажат, както беше румънският филм, който спечели Кан, всички казаха вижте в Румъния какво кино има, спечелиха Кан. Могат да кажат просто, че правим много хубави филми, могат да кажат, че в България е много красиво например, както аз гледах "Полунощ" в Париж и веднага започнах да мечтая да отида в този град. Т.е. и това го има. Може да са рекламни, но това го решават хората, които правят филми. Аз филми не правя, аз съм политик и смятам, че в това отношение, след като държавата участва в него трябва да има някаква политика. Да не говорим, че текстът на този разговор беше искане на АБРО да бъдат финансирани частните телевизии, за да правят филми. Те също имат основания, като задават въпроса защо давате на държавната телевизия, а на нас не ни давате. И аз казвам "да", ако държавата започне да ви дава, тя трябва да постави някакви искания. Друг е въпросът, защото той не е безкраен, бюджетът колко ефективно се разходват средствата за правене на филми и на сериали. Аз съм чувал, че "Под прикритие" струва два пъти по-скъпо от сериалите, които са правени в този момент в част от телевизиите. Защо е така? Само задавам въпрос, аз не казвам, че има нещо нередно. Но като депутат, имам право най-малкото да задавам въпроси. А и не само като депутат, всеки български данъкоплатец може да пита как се изразходват средства.

ИЗБРАНО