Двама от членовете на бандата са убити скоро след това от нейния тартор, който умира година по-късно след неуспешен опит за бягство от ареста, а останалите живи вече са излежали присъдите си.

Дир.БГ припомня хронологията на кървавите престъпления и съдебната сага, която в крайна сметка приключва и с осъдителна присъда срещу България в Страсбург.

Братята сарафи

Около 8,20 ч. на 14 септември 1995 г. братята Георги и Димитър Караджови, известни като Щъркелите, са атакувани от четирима маскирани мъже, които ги обстрелват с автомат "Калашников” и пистолет пред чейнджбюрото им „Типо”.

39-годишният Георги е убит на място. По-големият му брат е спасен от лекарите, които вадят куршум, проникнал в коремната кухина и разкъсал червата.

Точно преди стрелбата сарафите пият кафе пред обменното бюро на пловдивската улица „Преслав” 40 и чакат третия си брат - Ангел. Той обаче закъснява и така не попада под куршумите на стрелците, които пристигат с бяла "Лада" комби. Георги не се подчинява на разпореждането им да легнат, затова те откриват непланирана стрелба. Задигат 4,5 млн. лева и изчезват.

Три месеца по-късно - на 11 декември, при нов въоръжен грабеж в Пловдив, с три куршума в гърлото е застрелян 50-годишният дилър Вълко Челев. Той е атакуван около 19,50 ч. до касата в чейнджбюро „Скиптър” на бул. „Руски” 96. Нападателите този път отмъкват 8 млн.

Криминалистите бързо откриват при убийството почерка на килърите от покушението в „Типо”. Правят връзка и с по-ранно нападение, което по-късно се оказва началото на престъпната кариера на бандата - над чейнджбюро „Каре”, което също е на бул. „Руски”. Оттам, около 13,40 часа на 17 август, двама маскирани задигат 2 млн. лева във валута, но, за щастие, този път няма убити и ранени.

Разследващите виждат връзка и с още един инцидент - инсценирана катастрофа между пощенски УАЗ и краден военен ЗИЛ на 16 ноември. Тогава, по пътя между селата Строево и Труд, въоръжени пак с „Калашников” бандити отмъкват чували с още 2 млн. за пенсии.

Бандата отвлича и съдържателя на заложна къща Иван Казанмъшев, който е пуснат на свобода, след като плаща 10 000 лева.

Случаят започва да се разплита чак половин година по-късно, когато на 12 май 1996 г. в квартирата му в квартал „Кючук Париж” е намерен застрелян от упор Георги Гаджев от Раковски. Трупът е увит в окървавен килим, очевидно дни след убийството, защото е започнал да се разлага. Съдебните медици установяват, че 4 куршума от „Макаров” са пронизали сърцето на Гаджев.

25-годишният мъж е свързан с търговия с крадени автомобили и е обявен за полицейско издирване през януари заради влязла в сила присъда за грабеж.

Съквартирантът му - Красимир Делипетров-Йозо, пък е изчезнал безследно седмица по-рано.

Първоначално полицаите подозират, че именно той е убил Гаджев.
Но съвсем скоро - на 14 май сутринта, тази версия отпада окончателно, след като трупът на 21-годишния Делипетров е намерен в дере край родопското с. Лилково. Оказва се, че бил застрелян още в жилището, след което пренесен там, а тялото разкъсано от вързана за врата му тротилова шашка, взривена чрез туба бензин на гърба му.

По-късно разследването установява, че по това време единството в бандата се  пропуква - започват скандали за пари, а Гаджев и Делипетров заплашват, че ще проговорят пред полицията. Възможно е наистина да са го направили. Така или иначе, плащат с живота си, защото лидерът на бандата ги убива още преди да е арестуван.

22-годишният отличник, превърнал се в убиец

Оказва се, че "мозъкът” на Коматевските убийци е 22-годишният Христо Бекирски. Роден в Пловдив през 1972 г., той завършва Техникума по механотехника „Калинин” с отличен 5,79. Записва да учи славянски филологии, но във втори курс се прехвърля българска филология. Майка му Катя е бивша работничка в завод „Елпром”, а бащата Петър (който по-късно е привлечен като съучастник по делото, защото помага на бандата да скрие част от оръжието) е бил моряк от „Океански риболов”.

Никой от близките на Христо първоначално не знае с какво се занимава извън учението. След задържането му от квартирата му на ул. „Драговец” в кв. „Коматево” е иззета видеокасета с части от екшъни, ползвана като наръчник за грабежи и убийства.

Заедно с родителите си, на същата улица живее Йордан Урумов, съученик на Бекирски от техникума.

Приятелят им Костадин Танев пък е възпитаник на английската гимназия в града.

В бандата влизат още Виолин Вачуров и Димитър Ковачев.

Всички те, начело с Бекирски, действат в продължение на 2 години, въоръжени "до зъби" - в тайници са открити над 50 кг мощни 400-грамови пресовки тротил, куфари с патрони, автомати „Калашников” с гилзоуловители, пушки помпи, пистолети „Макаров” със заглушители, арбалети, бронежилетки, полицейски униформи, шокови палки и дори противотанков гранатомет.

Съучастниците на Бекирски твърдят, че оръжието е доставяно от него.  Както и че той ги е подвел и е извършил лично всички убийства.

Младежът е задържан през май 1996 г., малко след като убива "пропелите". Категорично отрича вина и твърди, че е бил натопен от другите.

Кървавият опит за бягство и рекордното обезщетение

В килията Христо Бекирски дори опитва да се изкара луд.

„Злобно извънземно се е вселило в мен. Коварно същество от непознати светове се е вселило в мен от ранно детство”, казва той пред разследващите, цитиран в книгата "Родени убийци".

„Бекирски е роден лидер, със забележителен интелект, висока степен на комбинативност и бързина в мисловния процес”, е обаче преценката на психолозите.

На 30 август 1996 г. той прави опит да избяга от следствения арест. Към 19 часа сержантите Георги Гочев и Сребрин Георгиев от охраната тръгват невъоръжени да разнасят храна. Сребрин влиза в единичната килия на Бекирски и се навежда да му сипе. Изведнъж Бекирски вади заострена дървена лъжица разкъсва левия клепач и лицето му. 23-годишният мъж пада окървавен. По-възрастният му колега идва на помощ, но Бекирски забива шиш в неговото око.

"Дай ключовете от килиите, ако ти е мил животът!", заплашва арестантът ослепения и го използва за щит, когато под тревога пристигат още трима униформени.

"Ако стреляте, ще го убия!”, вика отново Бекирски, осигурявайки си коридор за бягство.

Изплашен до смърт обаче, заложникът внезапно събира сили и избива острието от ръката му. Въпреки че е майстор по бойни изкуства, подкреплението успява да постави белезници на Бекирски. По тялото му остават синини, които по-късно роднините му определят като „следи от жесток побой над вързан и безпомощен човек”.

След опита за бягство Христо Бекирски е прегледан от съдебен лекар. След това е наблюдаван от фелдшерката на ареста и няма никакви оплаквания, включително пред прокурор.

Два дни по-късно се оплаква от силни болки в стомаха. Пращат го в болница. Лекарите му правят операция и установяват, че няма разкъсвания на вътрешните органи. На 8 септември обаче той издъхва неочаквано в болничното легло.
Официалната причина за смъртта му е остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност.

Семейството му подава жалба в Европейския съд по правата на човека. През 2010 г. магистратите в Страсбург осъждат България да плати рекордните 80 000 евро обезщетение, плюс 11 000 евро за разноски по делото.

14 години след смъртта на Бекирски, ЕСПЧ приема, че при задържането му са нарушени два члена от Европейската конвенция - правото на живот, както и забраната за изтезания и нечовешко и унизително третиране. Според Евросъда разследването срещу полицаите е неколкократно прекъсвано и накрая прекратено със становище, че са действали при самоотбрана, а раните по тялото и главата на Бекирски са следствие от опита за бягство.

Присъдите - бандата се разминава със смъртно наказание

След смъртта на Христо Бекирски разследването се насочва основно към останалите членове на бандата. Костадин Танев е обвинен за въоръжените грабежи в “Каре”, “Типо” и “Скиптър” и на бизнесмена Казанмъшев.

Срещу Йордан Урумов е повдигнато обвинение за участие в същите престъпления, с изключение на “Скиптър”.

Димитър Ковачев е обвинен за опита за убийство на Димитър Караджов, а Виолин Вачуров - за нападението в “Типо” и търговията с оръжие и боеприпаси.

Прокурорът и защитата настояват за смъртни присъди (до 1998 г. все още наказанието не беше отменено - б. а.) за Танев и Ковачев. Съдът обаче решава друго.

Общо 76 години затвор получават подсъдимите. Най-голямата  присъда - 22 години, е наложена на Танев, Ковачев е осъден на 20 години, Урумов - на 18 години, Вачуров - на 16 години, а бащата на Петър Бекирски получава 7 месеца.

Години по-късно, след като излежава присъдата си, Вачуров отново е осъден, този път за търговия с цигари без бандерол.