С поднасяне на венци и цветя пред арката на 8-ми Приморски пехотен полк във Варна бе отбелязана 106-годишнината от превземането на Одринската крепост и Деня на Тракия. В церемонията участва и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Тя прие рапорта на командващия почетния караул, а Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи заупокойна молитва.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева участва церемония по отбелязването на 106-ата годишнина от превземането на Одринската крепост и Деня на Тракия във Варна

Снимка: БТА

Вижте снимки от Варна, София и Бургас >>

В словото си председателят на НС посочи, че днес е паметен ден, в който свеждаме глави в знак на почит и признателност към храбростта и саможертвата на българския войник, овладял непревземаемата Одринска крепост. Караянчева припомни, че с превземането на крепостта българската армия е удивила света и се окичила с непомръкваща бойна слава в името на националния идеал за освобождение и обединение на разпокъсаното ни отечество.

Пред Арката на 8-ми приморски пехотен полк във Варна се състоя церемония по отбелязването на 106-ата годишнина от превземането на Одринската крепост и Деня на Тракия

Снимка: БТА

Председателят на парламента каза, че освен триумфа при Одрин, днес трябва да си спомним и за суровата и гибелна съдба на тракийските бежанци, прокудени от родните си места, разорени и подложени на физическо изтребление. "Скръбта не се лекува с мъст, а с опрощение", каза още Караянчева в словото си. По думите й урокът, който са ни завещали чедата на Тракия е "не забравяй, но не отмъщавай".

Паметникът "Одринска епопея" в столицата

Снимка: БТА

Винаги, когато сме на кръстопът търсим отговори в миналото и се уповаваме на него и то ни дава упора, заяви още председателят на парламента.

Освен Караянчева, пред арката на 8-ми Приморски пехотен полк във Варна венци и цветя бяха поднесени от председателя на Тракийското дружество "Капитан Петко войвода" във Варна Румяна Вълчева, кмета Иван Портних, областния управител Стоян Пасев и други.

Поклонението в София започна от столичния храм "Свети Николай Софийски", където бе отслужена панихида в памет на загиналите.

Пред паметникът "Одринска епопея" в столицата се проведе тържествено поклонение по повод Деня на Тракия и отбелязване на 106 години от Одринската епопея

Снимка: БТА

На паметника на Екзарх Антим I цветя поднесоха председателят на тракийските дружества в България Красимир Премянов и зам.-кметът на София Тодор Чобанов. Пред мемориала на Одринци граждани почетоха паметта на загиналите български воини и цивилни по време на гоненията на българите от Беломорска Тракия.

Пред паметника "Одринска епопея" в София. На снимката председателят на Съюза на тракийските дружества Красимир Премянов (втори отляво на дясно), Ангел Марин(ляво), Георги Свиленски и Калоян Паргов(дясно)

Снимка: БТА

Историята за този ден

Денят на Тракия е свързан с една от най-големите победи на българското оръжие в най-новата ни история - превземането на непревземаемата според германските специалисти Одринска крепост през 1913 г. по време на Първата балканска война.

Но освен с триумфа Денят на Тракия е и ден на скръбта по стотиците хиляди българи, които само няколко месеца по-късно през лятото на същата 1913 г. са прогонени от турската армия от родните си домове в Одринска Тракия.

Разорението на тракийските българи през 1913 е геноцид и етническо прочистване на българското население в южната част на областта Тракия по време и скоро след Междусъюзническата война. Извършвано от Османската армия и турски башибозук, засегнатите области включват Източна Тракия и Източните Родопи.

Тези трагични събития са описани от българския академик Любомир Милетич през 1918 година, а също и от Фондация Карнеги за международен мир в доклада си от 1914 за Балканските войни. Етническото прочистване е било насочено против 300 000 българи. Убитите тракийски българи се оценяват да са 50 000-60 000, което е 20 % от българското население в Тракия, останалите българи християни са прогонени.