"Пандемичният процес, когато надмине определени критични стойности, той започва да се самовъзпроизвежда. Дори да има локдаун, той не може да е 100-процентен. Локдаунът не значи - всичко спира. Малките части, които не спират, ако там има достатъчно количество заразени, инфекцията няма как да не продължи."  За това предупреди пред БНР пулмологът д-р Александър Симидчиев, член на Медицинския експертен съвет, който съветваше правителството в началото на кризата с коронавируса.

Той коментира това в отговор на въпрос защо дори в западни държави със строго спазване на мерките и частична или цялостна карантина броят на заразените с Covid-19 продължава да е много висок.

"Ако целта е оптимално да разходваме средствата, трябва да намерим алгоритъм, в който да се включат антигенните тестове на правилното място при симптоматични хора, които да преценят дали заболяването е коронавирус или друго заболяване. В момента при тази епидемична обстановка вероятността да е друго респираторно заболяване не е толкова голяма. Основната част от хората, които имат респираторни симптоми, се дължи на това, че поради епидемичните условия заразяването с коронавирус е най-често", заяви още той.

Това далеч няма да бъде последната подобна криза, която ще има нашето здравеопазване, посочи д-р Симидчиев, според когото най-голямото предизвикателство в момента е броят на кадрите, не леглата, медикаментите или апаратурата. В здравеопазването хоризонтът на действие е поне 10 години или повече от два политически мандата, за да взимаме правилните решения, допълни той.

Пулмологът смята, че трябва да има дългосрочен подход и анализ на това кое работи и кое не в момента като модели за овладяване на кризата.

"В момента до голяма степен имам усещането, че се разчита на общественото мнение, за да се въвеждат или да не се въвеждат някои мерки, а това е медицински проблем, който изисква медицински решения", подчерта той.

Симидчиев добави, че са необходими ясни правила за триаж на пациентите - "по спешност, по възраст, по пол, по най-различни критерии", за да може да бъдат улеснени медиците на предния фронт.

"Защото в момента истинският удар на това, което се случва, се поема от хората на предна линия - общопрактикуващите лекари, хората в спешните отделения, приемащи болните с това заболяване", изтъкна той.

Относно решението личните лекари да издават направления за PCR тест при налични 5 симптома, Симидчиев каза, че трябва да започнем отнякъде и след това да се адаптираме бързо, след като видим как действа.

Пулмологът поясни още, че ако има малко количество вирусен товар, антигенните тестове могат да бъдат отрицателни, а PCR-ът да даде положителен резултат. Антигенните тестове при хора със симптоми са с много висока прецизност. Комбинираните тестове, които могат да отчитат и наличието на грипни вируси, могат да служат допълнително и да диагностицират грип, защото оплакванията и симптомите, идващи от респираторната система, в момента са сходни, обясни Симидчиев.

 

Симидчиев определи като притеснително "безконтролното изписване на кортикостероиди още от ранна фаза на това заболяване", което наблюдава в момента. От пълна забрана в началото на пандемията се е преминало към предписване за по-тежките случаи, а в момента това се случва дори при леки случаи, отбеляза той.

В същото време общопрактикуващият лекар д-р Николай Брънзалов - заместник-председател на БЛС, коментира пред БНТ, че джипитата вече имат сериозен опит с лечението на коронавируса. Повечето пациенти първоначално имат един, два, три симптома на инфекцията, а впоследствие се развиват и останалите. По думите му важно е ранното диагностициране на такива пациенти, защото едва 7,7% от заболелите се лекуват в болници, останалите 92% се лекуват в домашни условия.

"Ако един пациент има и петте симптома, това ще бъде прецедент. Това, което Касата предлага, са пет от седемте симптома, като единият е измерването на сатурацията, което не във всеки кабинет може да се направи. Има и много други симптоми, които в течение на времето откриваме при нашите пациенти и бихме желали те да бъдат включени в критериите за отпускане на тест. Нека този тест да не бъде скъпият PCR, а да бъде антигенният, който е в пъти по-евтин и е много близък като точност на изследването до PCR теста. Така много повече пациенти ще бъдат тествани, включително и на места, където няма специални пунктове за това", предложи д-р Брънзалов.

Според него обаче тестването не бива да се извършва в кабинетите на личните лекари, защото те се посещават и от рискови пациенти.

"Ние не можем да достигнем такава степен на сигурност на незаболелите от COVID пациенти, които посещават нашите кабинети", беше категоричен той.

При този голям наплив на пациенти със симптоми на коронавирус и при изискването да са налице 5 от 7 симптома за да има тест, ние ще трябва да си измисляме такива, призна д-р Брънзалов.

"Ние трябва да измислим механизъм колкото се може по-бързо да бъде тестван даден пациент, тестът да бъде много по-бърз, какъвто е антигенният, и след това сме предложили алгоритъм - при неясноти относно поведението на пациента, той да бъде доуточнен с PCR, за да започне неговото лечение - дали ще бъде хоспитализиран или ще бъде насочен за домашно лечение", изложи предложенията на общопрактикуващите лекари той.