Ръстът на доходите през последната година забави темпове, каза по БНТ президентът на КНСБ Пламен Димитров. Под 8% е реалният растеж заради инфлацията. Според синдикалистите през миналата година ръстът е трябвало да бъде поне двуцифрен - целта е тази и следващата година той да бъде 12-15%.

Работещите бедни продължават да са сериозен проблем, отбеляза Димитров и добави, че нископлатените работници са близо 20%, а 2/3 от работещите са с възнаграждение до нивото на средната работна заплата.

Президентът на КНСБ даде за пример балтийските държави, където има изпреварващ ръст на доходите и в Латвия например минималната работна заплата за 2019 г. е била увеличена с 38% при 10% в България.

800-850 лв. трябва да е минималната заплата през 2022 г., средната около 2000 лв., изтъкна Пламен Димитров.

Минималната заплата през 2019 г. е 560 лева. Бюджетната прогноза предвижда административно увеличение на МРЗ на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 г., през 2022 г. размерът от 650 лв. ще се запази. Средната брутна заплата за декември 2018 г. по данни на НСИ е 1205 лева.

През последните години има двуцифрен ръст на минималната заплата в България. Увеличението на най-ниските доходи е в основата на ускорения темп на нарастване на средната заплата в страната. Това каза вчера министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. За да бъде устойчив ръстът на доходите, е необходимо да има по-голямо нарастване на производителността на труда, добави той.

Доходите на българите растат, само че върху една много ниска база и така увеличението не може да бъде усетено. Междувременно, цените на ток, парно, вода се вдигат, инфлацията се ускорява и хората усещат едно по-малко увеличение, каза Димитров по БНТ преди месец. Тогава президентът на КНСБ отбеляза, че още през 2014 г. КНСБ са предложили "100 лв. отгоре над заплатите, но тази сума вече не стига". Трябва да се иска поне 15% увеличение на заплатите, категоричен бе Пламен Димитров.