22 000 българи се жалвали пред омбудсмана през 2019-а. Вижте от какво се оплакват

44% от жалбите са срещу ВиК операторите, топлофикациите, електроснабдителните дружества, мобилните оператори, частните съдебни изпълнители, фирмите за бързи кредити и колекторските фирми.

11:15 | 24 септември 2020 | Редактор : Лилия Чалева 12 1659 Снимка: БТА

Народното събрание одобри доклада за дейността на омбудсмана на Република България за 2019 г. със 152 гласа "за", 1 "въздържал се" и без нито един "против".

Още по темата

В доклада се отчита, че през 2019 г. близо 50 хил. граждани са получили съдействие от омбудсмана. Над 22 хил. души са се обърнали към институцията с подписки по конкретни въпроси. Броят на получените жалби и сигнали през 2019 г. е 12 916, което е с един процент повече в сравнение с този през 2018 г., а на приключените жалби и сигнали е 13 762, предаде БТА.

Миналата година е била важна за институцията, защото е акредитирана от ООН с правозащитен статут "А", което означава, че омбудсманът работи в съответствие с най-високите стандарти на ООН за защита правата на човека, отчитат от институцията.

През 2019 г. общественият защитник е сезирал пет пъти Конституционния съд, отправил е четири искания за тълкувателни решения, 13 законодателни инициативи и становища и е организирал 32 кръгли маси и обществени дискусии, 17 национални кампании, една от които за двойния стандарт при храните. Отправени са 1823 препоръки, повече от половината от тях са били изпълнени от страна на институциите.

Омбудсманът Доц. Ковачева представи пред народните представители основните акценти от доклада. Тя отбелязва, че въпреки пандемията COVID-19 институцията не е спирала да работи с цел постигане на бърза реакция, а приемните са били провеждани онлайн.

Тя отчете, че за период от два месеца броят на жалбите във времето от обявяването на извънредното положение се е увеличил с 30 на сто. 7 000 жалби получихме за четири месеца и половина, каза тя. Доц. Ковачева обобщи, че хората са останали без работа и се оплакват от нарушения на трудовите и социалните им права.

Доц. Ковачева посочи, че онлайн обучението е спасило учебната година, но е поставило един много остър проблем - този за дигиталната бедност и дигиталното изключване.

"Въпросът сега, когато отново сме изправени пред една трудна учебна година, е по какъв начин всички деца ще получат равен достъп до качествено и безплатно образование, така че да се справим с проблема на дигиталната бедност", заяви доц. Ковачева.

Тя отбеляза, че 38 на сто от жалбите до омбудсмана през 2019 г. са насочени срещу държавни органи и техните администрации. Като тревожен, доц. Ковачева определи факта, че близо 44 на сто от жалбите - са срещу частно-правни субекти и визира ВиК операторите, топлофикациите, електроснабдителните дружества, мобилните оператори, частните съдебни изпълнители, фирмите за бързи кредити и колекторските фирми.

Доц. Ковачева посочи, че и през 2019 г. най-чести са нарушенията, свързани с правата на потребителите, следвани от трудовите и социалните права, правото на здравеопазване и образование, права, нарушени от частно-правни субекти. Тя открои и много сериозен дял с искания за промени в нормативната уредба.

"Гражданите се оплакват изключително много от произвола на колекторските фирми и фирмите за бързи кредити", посочи доц. Ковачева. Тя посочи, че Министерство на правосъдието вече е изготвило законопроект за колекторските фирми, който е депозиран в Народното събрание и настоя този законодателен пакет бързо да бъде приет, включително и Закона за частния фалит.

"Хората трябва да бъдат спасени от свръхзадлъжнялостта. Надявам се, че ще премете сериозно тези проблеми на хората и ще вземете необходимите законодателни мерки".

В хода на разискванията депутатът Петър Петров от "Обединени патриоти" настоя омбудсманът специално да се занимае с правата и свободите на младите жени с мюсюлманско вероизповедание у нас. Той посочи, че е получил писма от лекари, които свидетелстват за това, как такива жени отиват на лекар с преводач, защото не знаят български език.

ИЗБРАНО