10-годишната преживяемост при метастатичен меланом вече е факт
Доц. Гаврилова за новите терапии, кожната защита и видовете бенки
Меланомът е най-опасният вид рак на кожата, който възниква в пигментните клетки - меланоцити. Той може да се развие върху здрава кожа или върху вече съществуваща бенка, която променя вида си. В началните си стадии меланомът е лечим, затова ранното му откриване е от ключово значение. Излагането на ултравиолетова (UV) светлина от слънцето или солариуми е един от основните рискови фактори.
За прохождащите терапии и вече утвърдените, разговарям с доц. д-р Ива Гаврилова, хирург онколог с близо 20-годишна практика. Темите ни засягат различните предизвикателства, през които трябва да преминат болните, ако искат да имат деца след провеждане на лечение, както и какъв да бъде персоналния ни подход в грижата за здравето ни като превенция на рака на кожата.
Доц. Гаврилова, има ли значими научни открития в областта на онкодерматологията през последната година?
Системното лечение на пациенти с меланом е една от най-динамично развиващите се сфери на онкологията. Ежегодно по време на международните научни срещи научаваме за нови и нови молекули в клинични изпитвания за борба с това заболяване. До тяхното одобрение и приложение, за жалост, ни делят положителни доказателства, опит и процес по регистрация, но най-близо до реализация е така нашумялата (покрай КОВИД) РНК ваксина при меланом. Приложима е само при пациенти, които вече са диагностицирани с малигнен меланом, в началните му високорискови стадии - самостоятелно или в комбинация с имунотерапия. Изработва се от туморна тъкан от пациента, което я прави индивидуална и специфична, и не е приложима профилактично при здрави хора без заболяване. Тази иновация е най-близо до регистрация и приложение - очакваме я през 2026 г.
Друго много вълнуващо за мен събитие, което предстои, е приложението на подкожна инжекционна имунотерапия, с което травмиращият за пациентите престой в болница за продължителни вливания, ще отпадне.
Има ли нови диагностични методи, които подобряват ранното откриване на меланома?
Всеки навременен преглед и ранно поставена диагноза, още преди симптомите да са видими, подобрява прогнозата на пациента. Задължително е обследването на бенките да не е само с просто око, а да включва диагностика с дерматоскоп - вид микроскоп с много висока резолюция. Силно препоръчвам профилактичните прегледи, при които да бъде огледана цялата кожна повърхност и специалист да оцени имаме ли нужда и колко често да се преглеждаме.
Вече има и много по-съвършени технологии, които позволяват изключително прецизна диагностика и наблюдение на рискови бенки. Такова е целотелесното картографиране, известно и като боди мапинг - както го наричам "висшия пилотаж" за пациенти с много бенки или при вече поставена диагноза меланом. Извършва се посредством специално създаден за целта апарат, който заснема (без облъчване и без болка) цялото тяло на пациента с камера в много висока резолюция. След това всяка рискова или съмнителна бенка получава номер и образ от допълнително микроскопиране с вграден дерматоскоп, чиято разделителна способност е 400 пъти по-висока от портативните. Тези образи се анализират от специалист с опит и така откриваме съвсем начални тумори по дискретни промени. Най-хубавото на системите за боди мапинг е възможността за изключително прецизно дългосрочно проследяване, тъй като разполагат с вграден изкуствен интелект и при последващо заснемане той наслагва образи, сравнява и насочва вниманието на специалиста към дори минимални промени и нови образувания, незабележими за невъоръжено око.
Какви са най-значимите постижения в терапията на метастатичния меланом през последното десетилетие?
Изпратихме 2024 г. с може би най-значимата новина в онкологията изобщо - данни за 10-годишна преживяемост на пациенти с меланом в метастатичен стадий, лекувани с имунотерапия. Само си представете, че колкото и страшни и безнадеждни да са резултатите на всеки пациент, той да има шанс не само да се стабилизира, но и напълно да овладее заболяването и да продължи живота си в чудено качество. 10 години са забележително дълъг период, който ни кара да преосмислим представата си не само за самото заболяване, но и за нуждите на нашите пациенти. Вече говорим за шансове за пълноценни семейства, реализирани чисто житейски планове и живот отвъд болестта. Като изследовател съм щастлива, че имам шанса да практикувам именно в днешните времена и да бъда част от този вълнуващ напредък. Има надежда за нашите пациенти и в напреднал етап на заболяването и перспективи пред тях, които само преди няколко години бяха немислими.
Какъв процент от пациентите днес постигат дългосрочна ремисия, благодарение на новите терапии?
Много зависи от стадия на заболяването - колкото по-рано откриваме един тумор, толкова по-големи са шансовете за излекуване с терапия. Във високорискови IIB-IIC стадии, при които прилагаме профилактично имунотерапия с продължителност 1 година, повече от половината пациенти, по данни от клинични проучвания, влизат в дълготрайна ремисия. При стадий III, със засягане на лимфни възли, процентът е малко по-малък, но имаме и допълнителни възможности за лечение. 10-годишна меланом специфична преживяемост при пациенти в IV-ти метастатичен стадий, след лечение с имунотерапия и отговор на същата, е 45%.
Наблюдава ли се тенденция за индивидуализиране на лечението според генетичния профил на пациента?
Това е бъдещето за своевременно и най-ефективно лечение на конкретния пациент, според генетичните характеристики на неговия тумор - т. нар. персонализирана медицина. За жалост, все още различните генетични биомаркери са обект на проучване и към момента няма надежден и финансово достъпен биомаркер, но научните разработки напредват много бързо и вярвам, че скоро ще имаме какво да предложим на пациентите си.
Какво е бъдещето на имунотерапията и таргетните терапии в лечението на това заболяване?
Таргетната терапия е изключително бързо действащо лечение при пациенти с метастази от меланом, но е ефективна само при тези, чийто тумор носи т. нар. BRAF мутация. Имунотерапията представлява вливания на различни класове антитела, които карат имунната ни система да започне да "вижда" тумора и да го унищожава, както и да изгражда трайна памет, подобно на имунитет, срещу него. Това е най-ефективното в дългосрочен план лечение, но изисква време до постигане на ефект и съществува риск имунната система да развие резистентност, т.е. да не реагира на антителата. Бъдещето е в изграждането на стратегии, при които се прилагат различните видове лечение в различен момент от болестта, така че винаги да сме един ход пред заболяването и да можем да го контролираме успешно и дълго.
Как наличието на Европейски меланомен регистър подпомага диагностиката, лечението и научните изследвания?
Това е постижение, с което с колегите ми от Българската асоциация по дермато-онкология (БАДО) и лично аз като лекар, много се гордеем. От 2021 г., с усилията на екипа на БАДО, страната ни се присъедини към семейството на най-големия меланомен регистър в света - Европейския меланомен регистър EUMelaReg. Имам честта да съм представител и главен координатор на регистъра за България. От тогава досега изградихме мрежа, към която се присъединиха всички водещи държавни и частни онкологични лечебни заведения в страната, като регулярно се въвежда анонимна информация за пациентите с меланом, данни за заболяването и ефекта от лечението им. Това е невероятна научна сила, която ни дава предимството да излезем извън рамките на знанието от клиничните проучвания и да се потопим в необятната познавателна стойност на реалната клинична практика. Обработваме информация, изследваме реални стратегии, дали успех сред пациентите в Европа, сравняваме и се учим - бързо и ефективно. В Европейският регистър има над 16 000 пациенти с меланом в метастатичен стадий, което многократно надхвърля която и да е било научна разработка или клинично изпитване, и е изключителен шанс да напредваме и предоставяме знание на световно ниво за ефективните терапевтични практики. Не на последно място - информацията за страната ни ни нарежда редом, като пълноправен партньор, до всички водещи европейски държави. Това повиши значително доверието в онкологичната грижа за меланома у нас и донесе на страната ни предложения за много нови клинични изпитвания, което е допълнителна възможност за достъп до най-новите, все още нерегистрирани, лекарства.
Как лечението на меланома (особено при млади пациенти) влияе върху фертилността?
Все още няма научни доказателства, че таргетната или имунотерапията по някакъв начин биха увредили фертилната функция на нашите пациенти, но преди приложението им в началните стадий, задължително обсъждаме и насочваме младите пациенти за съхраняване на генетичен материал. Имунотерапията крие риск от автоимунно увреждане на различни ендокринни органи, което индиректно би могло да окаже влияние. По време на приложение на таргетна терапия съветваме да се приема контрацепция. По литературни данни към момента няма доказателства за нарушения в детеродната функция и при двата пола след проведено лечение, но следваме международните практики за предпазливост и превенция.
Има ли разлики в подхода при мъже и жени, с оглед на репродуктивното им здраве?
Не, никакви. Обсъждаме с всеки млад пациент репродуктивните му планове. При наличие на партньор, разговаряме открито за това всички заедно и насочваме за превантивно замразяване на генетичен материал при желаещите, преди започване на лечение. Съществува програма за финансово подпомагане и на двата пола при наличие на онкологично заболяване, което е още един плюс.
Каква е разликата при запазване на фертилността между двата пола, когато им предстои да започнат лечение?
Разликата между двата пола е, че при дамите се налага хормонално стимулиране, за да се отделят яйцеклетки и методът е инвазивен, но съществуват бързи и щадящи протоколи за хормонално потенциране, така че да не забавим лечението, да не натоварим женския организъм и да не го изложим на какъвто и да било риск.
При мъжете взимането на генетичен материал е по стандартния и физиологичен метод за отделяне на семенна течност и отнема половин час. Верен партньор по този път са фертилните специалисти, като ще си позволя да назова за улеснение на пациентите ни програмата www.zapazi.me, към която имам привилегията да съм консултант. Тя е създадена специално за бърз достъп на диагностицирани пациенти, нуждаещи се от консултация с водещите експерти в тази област и незабавно стартиране на процедура по съхраняване на материал. Има телефонна линия за пациенти -необходимо е само да се обадят и да се доверят на екипа.
Има ли доброкачествен меланом, или самото заболяване по дефиниция е злокачествено?
За жалост няма доброкачествен меланом. Има понятия като меланоза, меланонихия, лентиго, които отразяват различни доброкачествени състояния с отлагане на пигмента меланин по кожата, по лигавиците или под ноктите в хода на най-различни състояния, но те не означават меланом и тумор. Меланомът е вид злокачествен, пигментно оцветен тумор, който е един от най-агресивните и непредсказуеми тумори, и затова ранното му разпознаване и отговорно лечение са от съществено значение.
Какви са основните разлики между доброкачествените и злокачествените кожни образувания?
Трудно е да се категоризират с няколко изречения, но като цяло, ако говорим само за пигментирани бенки, то доброкачествените обикновено са от самото раждане или появили се в първите години и рядко се израждат. Доброкачествени обикновено са всички образувания, изпъкнали над кожата, като те рядко се израждат дори и при травма. Все пак оценката трябва да бъде направена от специалист, защото има редки форми на меланом и други тумори, които са на краче, не са пигментирани и могат да имитират редица доброкачествени банални образувания.
Ако една плоска бенка премине в меланом, след време може от нея да се развие и изпъкнала част, която вече прави впечатление, защото появата ѝ често се съчетава и с отделяне на секрет, до кървене.
Какви други характеристики трябва да следим, за да преценим дали една бенка е подозрителна?
В наши дни разполагаме с микроскопи и установяваме рискови бенки по дискретни белези и начални промени, което може да спаси човешки живот. Затова отново апелирам - вместо да търсим притеснителни белези по кожата си, да посетим профилактично, без повод и без значение от възрастта, специалист, който да огледа цялата ни кожа, да прегледа под микроскоп каквото му направи впечатление, да ни обърне внимание има ли бенки, които да се проследяват и да ни даде препоръки колко често да го правим.
Каква е ролята на дерматоскопията в прецизното диагностициране на рисковите кожни образувания?
Тя е задължителен елемент в прегледа, за да е ефективен. Бих добавила, че снимките от дерматоскопията е редно да се предоставят на пациента и да му послужат за последващо сравнение. С тях можем по всяко време да направим и консултация с международни специалисти при нужда. Дерматоскопията помага да минимализираме ненужните операции с профилактична цел и неприятни белези за пациента.
Как да се предпазим от меланом?
Само и единствено посредством ежедневно и целогодишно прилагане на слънцезащита. Звучи много ясно и лесно, но не всички го правят. А всички виждаме, че климатът и слънцето се променят, и трябва да възприемем нуждите на времената, в които живеем, за по-ефективна фотопротекция.
Използвайте най-високия фактор за слънцезащита - 50+, нанасяйте продукта 30 минути преди да излезете на открито по цялото тяло, като имайте готовност да пренанесете, ако сте под слънцето повече от 2 часа. Правете го особено прецизно както през лятото, когато сте на почивка, така и през зимата, когато сте в планината и спортувате. През останалите сезони и в градска среда не пропускайте сутрешното нанасяне на фотозащита и използвайте изцяло козметика и грим със слънцезащитен фактор. Това ще ни предпази не само от рак на кожата, но и ще забави процесите на стареене, а кожата ни ще се запази по-здрава и хубава за дълго време.