79
575
Национална мрежа за децата организира допитване до над 70 деца по покана на инициативата „Визия за София“ за това какво мислят най-малките жители на столицата за своя град и от какво развитие има нужда той.
В допитването са включени близо 20 специалисти, най-вече от образователни институции, които да хвърлят повече светлина върху контекста на споделеното от децата.
„От Черни връх видяхме, че в София е мръсно.“ Това споделя едно от децата между 4 и 18 години, които се включиха в детската консултация.
„Трябва по-често да има кампании за почистване.“ „Мен не ми харесват боклуците.“ „София е много мръсно място и никога не съм го харесвала.“, отбелязват още децата.
Прекалено много автомобили „запречват тротоарите и замърсяват въздуха“, допълва друго дете.
„Няма къде да се иде“, е коментарът на много от участниците, които отчитат липсата на общностни пространства, подходящи за деца и младежи.
За всички групи по един или друг начин важи желанието за „повече място за игра, междублокови пространства, спортни площадки. Зеленина и места за събиране.“
Според масовата група деца в гимназиален курс полицаите подминават противообществени прояви в кварталите, а в центъра на София това става по-трудно.
Според специалист от училище децата „пушат на отсрещния тротоар, а полицаите пушат до тях – никой не ги пита откъде са цигарите. Според негов колега, полицаите нямат отношение към децата.
Дете с увреждане пък споделя, че „полицаите са и добри, и лоши“.
„Веднъж бях много гладен и жаден, нямах пари и влязох в Била. Откраднах една вода и един чипс и полицаите ме хванаха и казаха, че ще се обадят на баща ми. Аз много се уплаших и им казах да не му се обаждат, защото ще ме бие много. Те казаха, че няма да му позволят да направи това", разказва дете, участвало в проучването.
Друг проблем, който прави впечатление на децата, са големите разлики между центъра и периферните квартали.
Животът на много деца е концентриран в местните им квартални общности, като в редки случаи това е резултат от преднамерени институционални действия, извършвани в името на тяхното благосъстояние.
Отчетена е разлика между децата, обособени в детски градини по местоживеене, които изграждат трайни връзки с връстници и възрастни; децата, които поради по-нисък успех на външните оценявания и силна конкуренция между училищата остават да учат в квартала си; и децата, които поради различни сегрегационни процеси се раждат и израстват в маргинализирани квартали или пък дори рядко напускат дома и непосредствената му близост.
По-големите деца от привилегирована среда имат възможност „да ползват“ града пълноценно, като районите на учене и живеене имат само косвено отражение върху движението им.
Всичко това ограничава интеграцията между деца от различни ситуации и „затваря“ житейски перспективи – от това до какви културни средища имат достъп децата до това какви улици ползват, кого срещат и кого не.
Много деца имат интуиция, а понякога и аргументирани становища за разликите в живота между центъра и периферията. Ясно се откроява качеството на живота в квартала, където живеят децата от ромски произход. Те са критични към проблемите му, но също се срамуват от тях и не вярват, че някога ще бъдат адресирани.
Децата с увреждания водят затворен в дома и рядко в квартала живот поради сериозни затруднения най-вече с придвижването из града. Специалистите са открити и за образователните неравенства, произтичащи от и водещи до неравни възможности за ползване на града.
За огромната част от децата е в сила обстоятелството на много ограниченото свободно време, като това е предопределено както от собствения им учебен режим и претоварване с извънучилищни ангажименти, така и от ограниченото време на родителите и хората, които се грижат за тях.
Наличното свободно време пък е изцяло определено или отново от образователните институции (детските градини и училищата като общностни средища), или от най-често търсените налични места за среща и забавление – парковете и моловете. Почти не съществуват пространства, които да насърчават свободната игра, срещи и откривателството, а социалните отношения рядко позволяват използването на наличните такива.
Междублоковите и подобни пространства често се извеждат като неоползотворен ресурс в тази посока.