Дир.бг припомня трагедията и какво се случи по време на съдебното дело.
Късно вечерта на 28 февруари 2008 година два от вагоните на влака, който се движи от София за Кардам, избухват в пламъци близо до гара Червен бряг. В спалния вагон пътуват 27 души, а в кушет-вагона - 35. След като огънят лумва, влакът е спрян и започва евакуация на пътниците. Не всички обаче успяват да излязат. Пламъците са загасени около 5.30 сутринта от пожарникари и тогава страшните последствия стават ясни. Първоначално се смята, че жертвите са 8, но по-късно са открити останки от още едно тяло.
Според заключението на пожаро-техническата експертиза, направена по време на разследването, причина за огъня е значително превишаване на допустимата температура на отоплението и възпламеняване на леснозапалими вещества - дезодорант или парфюм. Експертите констатират и множество неизправности в електрическата и отоплителна система.
Причина за смъртта на всички 9 души, които са били в кушет-вагона, пък е отравяне с токсични вещества. След това телата на пътниците са изгорели до неузнаваемост, сочат данните на съдебно-медицинската експертиза.
На 5 март в страната е обявен Ден на национален траур за жертвите, които са идентифицирани официално няколко дни след трагедията: студентките Валерия Желева (20 г.), Антоанета Тодорова (22 г.), корабният инженер Даниел Вичев (25 г.), проф. Рашо Рашев - директор на Националния археологически музей, Мая Машева, Стоян Ковачев, Калчо Стефанов, Галина Иванова и Елена Халачева.
Прокуратурата повдига обвинения на трима служители на БДЖ. Единият от тях е зам.-директорът на "Пътнически превози" Георги Иванов, който според обвинението е издал заповед, в която наредил страничните врати на вагона да се заключват с каре и щифт, което блокира пътниците, опитващи да се излязат от горящия влак.
Кондукторът на влака Георги Георгиев пък е обвинен в престъпно бездействие - не спрял влака навреме, ползвал негоден пожарогасител, действал е хаотично и не е предупредил пътниците за пожара.
Обвинение в причиняване на смърт по непредпазливост получи и началник влака Иванка Костадинова. Прокуратурата поиска за всеки от тях максималните възможни наказания - 15 години затвор.
Съдебният процес - от ефективни до условни присъди
През май 2010 година Плевенският окръжен съд произнесе първите присъди по делото за трегедията - шафнерът беше осъден на 12 години лишаване от свобода, началничката на влака - 8 години, а зам.-директорът беше оправдан. Магистратите постановиха, че именно първите двама носят лична отговорност за действия при пожар и за поддържането на противопожарните съоръжения в изправност. Освен това съдът прие, че по време на инцидента Георгиев е употребил алкохол.
По-късно обаче Апелативният съд във Велико Търново намали присъдите на двамата осъдени - Георгиев получи 8,5 години затвор, а Костадинова - 5.
През 2011 година делото стигна до Върховния касационен съд, но той го върна за ново разглеждане. Тогава върховните магистрати заявиха, че има много смекчаващи вината на Георги Георгиев и Иванка Костадинова обстоятелства и те са осъдени при неизяснена фактическа обстановка – експертизата по делото не доказва дали са можели да реагират за 4 минути при пожар, обхванал целия кушет-вагон. Като грешка беше отчетено и че е оправдан Иванов.
Така, през септември 2012 година, нов състав на Апелативния съд във Велико Търново издаде съвсем различни присъди - наказанията на кондуктора и началник влака бяха намалени на условни - 3 години с 4-годишен изпитателен срок за шафнера, и 2 години и половина, също с 4 години изпитателен срок. И оправданият шеф този път бе признат за виновен, но и той не получи ефективно наказание - 1 година и шест месеца условно, с 3 години изпитателен период.
Постановено беше още тримата солидарно да платят на 19 близки на загиналите - 1,9 млн. лв.
В крайна сметка, през 2013 година ВКС произнесе окончателните присъди, въпреки протестите на прокуратурата и роднините - потвърдени бяха условните присъди и на тримата подсъдими.
Това се случи, макар те да бяха признати за виновни.
"Нито един от оцелелите не потвърждава обясненията на касатора, че той уведомил хората за пожара и им осигурил път за напускане на вагона. Напротив, става ясно, че не кондукторът, а пътници чукали по вратите на купетата и будели спящите. Установено е, че Д.В. (Даниел Вичев - б.р.), който държал междинните врати между кушет-вагона и спалния вагон, за да могат пътниците да напускат горящото пространство, и намерил там смъртта си", записаха в решението си магистратите.
Освен това, следственият експеримент е показал, че Георгиев и Костадинова са имали възможност да помогнат на жертвите преди обгазяването да стане прекомерно. За изпълнение на нужните действия за евакуация и гасене на пожара, на кондуктора са били необходими малко повече от 3 минути, а токсична концентрация се е създала за около 5.
Свидетели пък дали показания, които опровергават думите на Костадинова, че е положила усилия за евакуацията им. Напротив, подсъдимата бързо напуснала влака, а вратата на спалния вагон , която твърди, че е отключила и извеждала пътниците, е била открита затворена.
В решението си ВКС обаче обясни защо все пак не ефективни, а условни присъди са справедливи.
"Двамата подсъдими са попаднали в изключителна ситуация, за която са нямали достатъчна практическа подготовка, тъй като не са били обучени за гасене на пожар и екипна работа. Те разполагали с ограничено време за действие и всяка пропиляна в неправилни манипулации, паника и суетене минута имала фатални последици", мотивираха се съдиите.
Според тях Георгиев е допуснал нарушения, но не бездействал, а се опитал, макар и безрезултатно, да гаси пожара и да проникне в задимения вагон. Костадинова пък разбрала, че влакът гори чак след аварийното спиране. Тя се поддала на възникналата паника и не могла да се противопостави.
Така никой не влезе в затвора за смъртта на 9 души.
А някои от близките дори не пожелаха да получат "кръвнина". Семейството на Валерия Желева, което взе 200 000 лева обезщетение, го дари на всички учебни заведения, в които е учила.
Шафнерът: Никого не съм убил
През 2015 г. шафнерът Георги Георгиев, който продължаваше да работи като кондуктор в спален вагон, призна, че не се чувства виновен.
"Нямам вина, за да имам чувство за вина. Убиец е вагонът. Не съм предизвиквал пожар, не съм натискал никого да остава вътре. Не съм запречвал врати. Каквото съм могъл, съм го направил. Аз съм извикал. Мога ли всяко отделно купе да отварям и да казвам. Цялата работа е за едни чанти. Добруджанецът си обича чантите - лаптопа и останалото (няколко от жертвите бяха от Добрич - б.р.). Нищо не могат да ми направят, без да съм извършил нарушение. Аз не съм спасител, аз съм кондуктор. Това е положението", заяви тогава той в телевизионно интервю.
На въпрос какво би казал на родителите на загиналите, той отговори:
"Какво да кажа на родителите? Да кажа: "Извинете, аз убих вашето дете!". Така ли да им кажа? Аз убил ли съм тяхното дете? Не съм убивал никого".
Георгиев отхвърли обвиненията на близките жертвите, че е консумирал алкохол в деня на инцидента.
В отговор баща на един от изгорелите заяви:
„Този човек не го смятам за мъж. Пожарът е можел да бъде потушен още в самото начало. Кондукторът е можел просто да затвори вратата. БДЖ не са оценили риска".
Междувременно - през 2014 година, почина машинистът Христо Колев, който спаси десетки пътници, но заради вдишания дим получи тежко белодробно заболяване.
Късно вечерта на 28 февруари 2008 година два от вагоните на влака, който се движи от София за Кардам, избухват в пламъци близо до гара Червен бряг. В спалния вагон пътуват 27 души, а в кушет-вагона - 35. След като огънят лумва, влакът е спрян и започва евакуация на пътниците. Не всички обаче успяват да излязат. Пламъците са загасени около 5.30 сутринта от пожарникари и тогава страшните последствия стават ясни. Първоначално се смята, че жертвите са 8, но по-късно са открити останки от още едно тяло.
Според заключението на пожаро-техническата експертиза, направена по време на разследването, причина за огъня е значително превишаване на допустимата температура на отоплението и възпламеняване на леснозапалими вещества - дезодорант или парфюм. Експертите констатират и множество неизправности в електрическата и отоплителна система.
Причина за смъртта на всички 9 души, които са били в кушет-вагона, пък е отравяне с токсични вещества. След това телата на пътниците са изгорели до неузнаваемост, сочат данните на съдебно-медицинската експертиза.
На 5 март в страната е обявен Ден на национален траур за жертвите, които са идентифицирани официално няколко дни след трагедията: студентките Валерия Желева (20 г.), Антоанета Тодорова (22 г.), корабният инженер Даниел Вичев (25 г.), проф. Рашо Рашев - директор на Националния археологически музей, Мая Машева, Стоян Ковачев, Калчо Стефанов, Галина Иванова и Елена Халачева.
Прокуратурата повдига обвинения на трима служители на БДЖ. Единият от тях е зам.-директорът на "Пътнически превози" Георги Иванов, който според обвинението е издал заповед, в която наредил страничните врати на вагона да се заключват с каре и щифт, което блокира пътниците, опитващи да се излязат от горящия влак.
Кондукторът на влака Георги Георгиев пък е обвинен в престъпно бездействие - не спрял влака навреме, ползвал негоден пожарогасител, действал е хаотично и не е предупредил пътниците за пожара.
Обвинение в причиняване на смърт по непредпазливост получи и началник влака Иванка Костадинова. Прокуратурата поиска за всеки от тях максималните възможни наказания - 15 години затвор.
Съдебният процес - от ефективни до условни присъди
През май 2010 година Плевенският окръжен съд произнесе първите присъди по делото за трегедията - шафнерът беше осъден на 12 години лишаване от свобода, началничката на влака - 8 години, а зам.-директорът беше оправдан. Магистратите постановиха, че именно първите двама носят лична отговорност за действия при пожар и за поддържането на противопожарните съоръжения в изправност. Освен това съдът прие, че по време на инцидента Георгиев е употребил алкохол.
По-късно обаче Апелативният съд във Велико Търново намали присъдите на двамата осъдени - Георгиев получи 8,5 години затвор, а Костадинова - 5.
През 2011 година делото стигна до Върховния касационен съд, но той го върна за ново разглеждане. Тогава върховните магистрати заявиха, че има много смекчаващи вината на Георги Георгиев и Иванка Костадинова обстоятелства и те са осъдени при неизяснена фактическа обстановка – експертизата по делото не доказва дали са можели да реагират за 4 минути при пожар, обхванал целия кушет-вагон. Като грешка беше отчетено и че е оправдан Иванов.
Така, през септември 2012 година, нов състав на Апелативния съд във Велико Търново издаде съвсем различни присъди - наказанията на кондуктора и началник влака бяха намалени на условни - 3 години с 4-годишен изпитателен срок за шафнера, и 2 години и половина, също с 4 години изпитателен срок. И оправданият шеф този път бе признат за виновен, но и той не получи ефективно наказание - 1 година и шест месеца условно, с 3 години изпитателен период.
Постановено беше още тримата солидарно да платят на 19 близки на загиналите - 1,9 млн. лв.
В крайна сметка, през 2013 година ВКС произнесе окончателните присъди, въпреки протестите на прокуратурата и роднините - потвърдени бяха условните присъди и на тримата подсъдими.
Това се случи, макар те да бяха признати за виновни.
"Нито един от оцелелите не потвърждава обясненията на касатора, че той уведомил хората за пожара и им осигурил път за напускане на вагона. Напротив, става ясно, че не кондукторът, а пътници чукали по вратите на купетата и будели спящите. Установено е, че Д.В. (Даниел Вичев - б.р.), който държал междинните врати между кушет-вагона и спалния вагон, за да могат пътниците да напускат горящото пространство, и намерил там смъртта си", записаха в решението си магистратите.
Освен това, следственият експеримент е показал, че Георгиев и Костадинова са имали възможност да помогнат на жертвите преди обгазяването да стане прекомерно. За изпълнение на нужните действия за евакуация и гасене на пожара, на кондуктора са били необходими малко повече от 3 минути, а токсична концентрация се е създала за около 5.
Свидетели пък дали показания, които опровергават думите на Костадинова, че е положила усилия за евакуацията им. Напротив, подсъдимата бързо напуснала влака, а вратата на спалния вагон , която твърди, че е отключила и извеждала пътниците, е била открита затворена.
В решението си ВКС обаче обясни защо все пак не ефективни, а условни присъди са справедливи.
"Двамата подсъдими са попаднали в изключителна ситуация, за която са нямали достатъчна практическа подготовка, тъй като не са били обучени за гасене на пожар и екипна работа. Те разполагали с ограничено време за действие и всяка пропиляна в неправилни манипулации, паника и суетене минута имала фатални последици", мотивираха се съдиите.
Според тях Георгиев е допуснал нарушения, но не бездействал, а се опитал, макар и безрезултатно, да гаси пожара и да проникне в задимения вагон. Костадинова пък разбрала, че влакът гори чак след аварийното спиране. Тя се поддала на възникналата паника и не могла да се противопостави.
Така никой не влезе в затвора за смъртта на 9 души.
А някои от близките дори не пожелаха да получат "кръвнина". Семейството на Валерия Желева, което взе 200 000 лева обезщетение, го дари на всички учебни заведения, в които е учила.
Шафнерът: Никого не съм убил
През 2015 г. шафнерът Георги Георгиев, който продължаваше да работи като кондуктор в спален вагон, призна, че не се чувства виновен.
"Нямам вина, за да имам чувство за вина. Убиец е вагонът. Не съм предизвиквал пожар, не съм натискал никого да остава вътре. Не съм запречвал врати. Каквото съм могъл, съм го направил. Аз съм извикал. Мога ли всяко отделно купе да отварям и да казвам. Цялата работа е за едни чанти. Добруджанецът си обича чантите - лаптопа и останалото (няколко от жертвите бяха от Добрич - б.р.). Нищо не могат да ми направят, без да съм извършил нарушение. Аз не съм спасител, аз съм кондуктор. Това е положението", заяви тогава той в телевизионно интервю.
На въпрос какво би казал на родителите на загиналите, той отговори:
"Какво да кажа на родителите? Да кажа: "Извинете, аз убих вашето дете!". Така ли да им кажа? Аз убил ли съм тяхното дете? Не съм убивал никого".
Георгиев отхвърли обвиненията на близките жертвите, че е консумирал алкохол в деня на инцидента.
В отговор баща на един от изгорелите заяви:
„Този човек не го смятам за мъж. Пожарът е можел да бъде потушен още в самото начало. Кондукторът е можел просто да затвори вратата. БДЖ не са оценили риска".
Междувременно - през 2014 година, почина машинистът Христо Колев, който спаси десетки пътници, но заради вдишания дим получи тежко белодробно заболяване.