Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи обсъди доклада на евродепутата Карлуш Коелю, предаде БТА. Становището на ЕП ще бъде прието на сесията в Страсбург на 4 юни.

Неколкократно бе отбелязано, че целта е ЕП да приеме своята официална позиция по въпроса преди насроченото за 9-10 юни заседание на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, който ще има последната дума.
ЕП все още няма достъп до най-новите документи от проверката на сухопътната граница на България с Турция, но докладът от тази проверка вече бе обсъден от работната група към Съвета на ЕС за разширяването на Шенген и получи категоричната оценка, че изискванията, поставени към София, са изпълнени.

Ясно отговарям с "да" на въпроса дали двете страни са готови за присъединяване, заяви Коелю. По думите му, готовността е отчетена и в докладите, и от личните му впечатления. Двете страни са по-готови от някои настоящи членове на пространството, това е резултат от по-добрата техника, с която разполагат, от направените политически инвестиции, коментира той.
Когато правим сравнение с последното разширяване на Шенген през 2007 г., тогава имаше политическа воля, то беше като подарък за Коледа на приетите страни, но все още страните от тази група имат проблеми, които очакват решение. Не е такъв случаят днес, добави Коелю.

Той отбеляза, че към България е отправено искане за изготвянето на специални планове за реакция по границата с Турция при засилени мигрантски потоци от Северна Африка. Ако някоя страна от ЕС има опасения, че България може да се провали в такава ситуация, трябва да помогнем с изготвянето на плановете, посочи Коелю. Той определи като "институционална агресия" искането на някои страни ЕП да промени законодателството, свързано с разширяването на Шенген.

Представителят на Съвета на ЕС и на унгарското председателство Тимел Ондидж заяви, че за председателството проектът за приемането на България и Румъния е приоритет. Щом критериите са изпълнени, искаме двете страни да се присъединят възможно най-бързо, заяви Ондидж. През януари се разбра, че някои страни изпитват резерви; единодушни сме, че положените усилия трябва да бъдат уважени, трябва да намерим решение, с което да компенсираме България и Румъния, а това е пълноправното членство, допълни представителят на председателството.

Изказалите се в залата евродепутати се обединиха около мнението, че в случая не следва да се прилагат допълнителни критерии, извън приложените през 2007 г.
Евродепутатът Илияна Йотова от ПЕС/БСП коментира, че нови критерии биха означавали двоен стандарт.
Мария Неделчева от ЕНП/ГЕРБ посочи, че няма причини за прекъсване на процеса на разширяване на зоната. Опасенията за мигрантски потоци са основателни, виждаме това в Южна Европа, но не трябва тази ситуация да се използва като претекст за забавяне на приемането на двете страни, коментира тя.
Понякога сме много критични към кандидатите, но не и към членуващите в пространството страни, добави тя.

Евродепутатът Станимир Илчев от Група на Алианса на либералите и демократите за Европа/НДСВ посочи, че реалността изисква не само ЕП, но и други институции да подкрепят приемането на България и Румъния, което той определи като "неизбежно".
"Иначе се поражда морална опасност за вълна от скептицизъм, ако членството се отложи. Нямаме нужда от коледни подаръци, а от признание на положените усилия", заяви Илчев.

Андрей Ковачев от ЕНП/ГЕРБ отбеляза, че може би въпросът има вътрешнополитически измерения в някои страни, изразили опасения.

В останалите изказвания в залата бе отбелязано, че критериите за членство трябва да се спазват и след приемането на страните в Шенген. Външните граници на ЕС са обща задача на всички страни от общността, не трябва да искаме нищо повече от България и Румъния, това би било двоен стандарт и нечестно, коментираха депутати.
Сред прозвучалите мнения бе и това, че България има "много чувствителна" граница с Турция, затова трябва обучение на работещите там със съдействието на "Фронтекс", осигуряване на преводачи, подготовка по въпросите на основните човешки права.