Обикновена разходка в Италия с кола може да завърши с "поне три катастрофи". В Румъния пък, ако кара българин, удря поне 3-4 коли. Не по-малко! Просто такива са "правилата". Ако всичко това ви се струва странно и нелогично, повярвайте ни, лъжете се. Всичко това е реално, случва се и ще се случва. Затова е добре да му обърнем внимание.

За какво става въпрос?

Всичко се свежда до простите думи - застрахователна измама. А родните застрахователни фирми буквално са се хванали за главата от искове към тях за несъществуващи инциденти на пътя.

Масова практика в Италия е просто да ти запомнят номера на колата. Друго не им трябва. Минал си отнякъде, заминал си. А след това в застрахователната компания, в която имаш сключена полица "Гражданска отговорност", защото е задължителна, идва иск.

Италиански застраховател е образувал иск, че българска кола е ударила италианска и е нанесла щети за Х евро. И това обикновено става, след като българската кола вече отдавна е напуснала Италия. Разбира се, за да се образува "щета", е нужен и един свидетел - италианец, който веднага се подписва под показания, защото е получил "нещо".

А след като има такъв иск в чужда страна, правилата са прости - родният застраховател плаща.

Когато такъв иск се оспори, нещата влизат в съда, защото повечето щети ги завежда адвокат.

Това пък означава, че българинът, който и хабер си няма за такова ПТП, трябва да се вдигне до Италия и пред съда да обясни и докаже, че такава катастрофа няма. Това, само по себе си, е много трудно. И реално парите по щетите си заминават.

В същото време българинът трябва да намери и свидетел, който пък да потвърди, че колата преди година и половина, примерно, когато е станало "ПТП-то", е била в България. Италианският съд може и през Външно да разпитва, но не го прави, а в 99% от случаите искат човека там.

Италианският свидетел може да не може да си каже името, но помни ясно цифрите на колата. Няма цвят, няма марка, но помни номера. И по тази схема изтичат милиони.

В Италия схемите са следните!

ПТП няма - просто се намират документи и се завежда щета в бюрото по зелена карта в страната. В България застрахователят се свързва с "виновния" водач, който може да се окаже, че не е напускал страната. Така се работи само по документи.

Оказва се, че съществува такъв канал, който осигурява документите на италианския застраховател. И най-странното в случая е, че обикновено в Италия прилагат в досието на щетата зелената карата и големия талон.

Никой не носи големия талон в колата си.

Как изтича това?

Само ще споменем, че при преминаването на Годишен технически преглед в България предоставяме част от необходими документи, в които има достатъчно информация.

Не пренебрегваме и момента, че Застрахователните посредници също разполагат с цялостната информация - талони( голям/малък), зелена карта, данък на автомобил.

Друга масова "италианска" практика е да направи регресивен иск след година.

Италианска кола прави ПТП с българска, като виновен е италианецът. Българският водач си взима обезщетението по зелена карта от 2000 евро, примерно, и за него случаят приключва.

Да, ама не. Масово след около година се завежда иск от италианска компания, че същата българска кола е причинила ПТП и дължи 2500 евро. Нищо, че българската кола не е влизала повече в Италия. Просто, след като данните на българската кола ги имат, италианците искат да си върнат парите.

Иди се обяснявай ,че нямаш сестра, както се казва.

Трета хипотеза е, че има ПТП с виновен българин в Италия. Стресираният водач разписва протокол, но не знае какво подписва. И вътре му се наблъскват няколко нарушения.

Какво се случва с Румъния?

И ако в Италия "хитрините" са едни, то в Румъния са други. В Румъния обикновено кола с български номера удря поне 3-4 коли наведнъж. А сред пострадалите обикновено е и една българска.

В крайдунавските градове има хора, на които им се водят по 500-600 коли. Дават му минимална сума на сиромаха, за да се подпише тук и там. Той колите и не ги вижда. След като автомобилът е регистриран, "посредникът" води несретника при нотариус, а след това колата попада при румънец или италианец. Реално в повечето случаи, за които ни разказаха, чужденец си докарва колата и после си я прибира, но с български номер.

Защо го правят?

Става въпрос за прости сметки. Говорим образно, за да е по-лесно. И в Румъния, и в Италия минималната Гражданската отговорност (ГО) е около 300 - 400 евро. Към това като добавим и данък на колата, нещата отиват към 1000 евро.

Автомобил с български номер има ГО за 300 лева (150 евро), данък до 200 лева (100 евро). Или общо това прави 250-300 евро. А до 1000 евро? Само от това румънецът или италианецът си избива парите за колата за 2-3 години. Говорим за коли до 5-6 хил. лева. От данъци и застраховка вече е спестил цялата кола. Реално чужденецът има договор в себе си и може да я продаде на всеки. Колата си върви с талон и документи и с нея може да се прави всичко. А такива коли са хиляди.

В чужбина кола с български номера физическо лице може я кара до 6 месеца, но схемата е измислена, за да може БГ автомобил да се кара и повече време. Това става през кухи фирми или като се регистрират на адвокатска кантора, или счетоводна къща. Дава се адресът и така няма проблем. Юридическите лица са под друга законова форма и така се отваря пътят. Всичко е според правилата.

Оказва се, че в Румъния 25% от колите са с български номера.

Там даже са открили и пунктове за технически преглед на коли с български номера, за да не се разкарва автомобилът до България. Прегледът важи за Румъния и не се изискват бележка за платен данък, нищо.

В Англия модата за източване на застрахователи пък е друга.

Там "хитреците" са се специализирали в неимуществените щети.

Възниква ПТП с ожулена броня. Щетите са си щети, но се оказва, в най-честия случай, че вратът на шофьора е пострадал от удара. "Хитрецът" слага шина на врата, а докато му оправят кола кара рентакар... И като се събере всичко, накрая излиза, че инцидент за 300 паунда може да нарасне до 15 000, защото водачът е претърпял "неимуществени вреди".

Оказва се, че местните застрахователи в Англия не плащат такива щети. Те много добре знаят за какво става въпрос. Просто там е уредено всичко като социален статус и това е причината тарикатите да се насочват основно към чужди коли.

Реално заведена щета за ожулена броня може да стигне до хиляди паунда, след като по нея се предявят и неимуществените щети. В Англия никой не мисли, че със закона може да се злоупотребява, но се намират вратички.

Ето защо е добре да правим всекидневно и периодично селфи на колата си, за да може в последващ етап, ако се окаже, че сме помлели 3-4 коли в Румъния, да покажем снимки къде и кога сме били там.

Да живее селфито! Ще ни спестява много грижи.

Само по себе си това е странно и нетипично предложение, но ако попитаме патили, нещата ще са съвсем други.