Младите хора - особено тези с по-високо ниво на образование, са най-мотивираният демографски сегмент, който търси късмета си другадe. На въпроса защо напускат страната си, те посочват като причина незадоволителните социални и икономически условия. С пандемията КОВИД-19 и произтичащата от нея криза ситуацията рискува да се влоши още повече, а младите хора, които са изложени на по-голяма икономическа несигурност от останалата част от населението, са сред най-уязвимите, пише в статия за БТА Антоанета Пунчева.

Нивото на безработица сред младите в страните от Западните Балкани беше високо и преди пандемията - в сравнение с други европейски страни. Актуални данни от доклада "Проучване за младежката заетост в Западните Балкани" на Платформата за заетост и социални въпроси към Съвета за регионално сътрудничество показват, че от 2017 г. нататък е била отбелязана положителна тенденция, която е прекъсната от пандемията. Преди 2020 г. в страните от Балканския регион е имало намаляване в равнището на безработица сред младите хора, което в рамките на три години е довело до среден спад от около 7 процента.

Появата на КОВИД -19 и последващото затваряне на икономиките се отрази тежко именно на младежката безработица. Най-засегнатата страна несъмнено беше Черна гора, където кризата постави на колене туристическия сектор (който генерира една трета от националния БВП, според изследването), и доведе до увеличение на процента на безработни млади хора от 24,3 на сто на 36 процента между 2019 и 2020 г. Пикът в младежката безработица в Черна гора е отбелязан в последното тримесечие на 2020 г., а именно 46,5 процента. През юли и август 2021 г. страната възстанови почти напълно туристическия поток, което е довело до временно повишаване на заетостта.

В Албания и Сърбия младежката безработица е малко под средното ниво за региона и изглежда, че кризата не е повлияла драстично.

Според Виенския институт за международни икономически изследвания, младежката безработица в страните от Западните Балкани е спаднала малко до 30,4 процента, но е два пъти по-висока от тази в ЕС.

Емигрирането от Балканите тече с десетилетия и заедно с все по-ниската раждаемост е основната причина за тяхното обезлюдяване. Вече четиридесет години балансът между имигранти и емигранти е отрицателен в почти всички балкански страни; изключение е Сърбия, която през последните десет години е регистрирала тенденция към имиграция на граждани от други балкански страни.

Както в целия свят, икономическата криза предизвика най-различни негативни последици. Западните Балкани, които имат далеч по-крехки икономики от европейските си съседи, пострадаха повече от други. Но защо въздействието върху младите хора беше толкова тежко?

На младите хора вече им бе по-трудно да си намерят работа, отколкото на останалата част от населението. Те работят предимно в определени икономически сектори и често са наемани на временни работни места с несигурни договори, поради което е по-лесно да се освободят от тях в трудни моменти. В Черна гора например, повече от три четвърти от работещите млади хора имат временен договор. Това е много сериозно число, което отчасти обяснява силното въздействие на пандемията върху пазара на труда при младите.

Още преди кризата хората с ниска степен на образование бяха изложени на много висок риск от безработица. През 2019 г. техният коефициент на заетост всъщност е бил под 10% във всички страни от Балканския регион, при 18,5% от средното за ЕС. Затова пък над 40% от тези, които са получили диплома за високо ниво на квалификация, са работили (средният процент за ЕС е 57).

В Западните Балкани кризата рискува да предизвика нова миграционна вълна сред младите хора, но може да предложи и нови възможности за съживяване на икономиките. Кризата може да бъде повод да ускорят нужните реформи и да инвестират в младите хора. Целта е постижима с преразпределение на средства в самите държави и с подкрепа от ЕС. Правителствата в региона могат да ускорят дигитализацията в образователната сфера, да насърчат обмена на студенти, а финансовите програми да гарантират достъпа до образование и до пазара на труда за младите хора. Ако това е приоритет.