За продавачите на страх, надеждата и голямата лъжа

12:30 | 8 август 2022 | Автор: Евгений Дайнов 528 24640 Снимка: "Булфото", архив

Не е работа на отговорни държавници да всяват страх. Тяхната работа е да организират нещата така, че възникващи проблеми и дори кризи да не стигат до онзи момент, в който хората започват да се страхуват за бъдещето си.

Затова в стабилните, богати европейски страни не виждаме държавни ръководители, които да продават стоката "страх". В разгара на Великата депресия в Америка, президентът Рузвелт изрично призовава гражданите да не ги е страх с крилатата реплика: "Единственото нещо, от което трябва да ни е страх, това е самият страх". Неговият колега, британският премиер Уинстън Чърчил, няма нито една дума, с която да всява страх дори тогава, когато наистина е било страшно: през 1940 година, когато Европа е поделена между Хитлер, Мусолини и Сталин, а Британия е единствената държава, стояща срещу тях. Именно отказът на Чърчил да всява страх мобилизира британците така, че да удържат фронта и впоследствие да приемат капитулацията на своите врагове.

В кратките моменти, в последните три десетилетия, в които и ние в България имахме държавници от европейски тип, те също не продаваха страх. Филип Димитров говореше за превръщането на фалирала България в "нормална европейска страна". Иван Костов докара тази фалирала страна до прага на ЕС.

В тази поредица се подреди най-кратко съществувалото подобно правителство, оглавявано от Кирил Петков. Както своите предшественици, то разпространяваше не страх, а надежда. И затова бе свалено от онези, които продават единствено страх.

Страхът е най-продаваната медийна стока в последните седмици. Общото послание на ГЕРБ, ДПС, служебното правителство и лично на Румен Радев е: правителството "Петков" така се издъни във всичко, че единственото нещо, което ни остана е - да се страхуваме. Лечението на този страх, което те все по-ясно предлагат е: да помолим Путин да се погрижи за нас и вече няма да ни е страх.

Както винаги, стоката "страх" може да се продава добре единствено, ако зад нея стои някаква голяма лъжа. В случая, това е лъжата, че редовното правителство се е провалило във всичко. Това ни се повтаря от ГЕРБ, ДПС, служебното правителство и лично от Румен Радев всеки час във всички медии.

Ако не повярваме на лъжата, няма да им купим стоката "страх". Затова, нека да видим, по списък, в какво се е "провалило" правителството на Петков.

То дойде със заявката за спиране на мафиотския модел на управление на България, поради което тя бе най-бедната, изостанала и унила държава в Европа. Правителството успя да върне контрола на държавата върху държавната граница, като така не само пресече финансовите потоци към чекмеджета и черни каси, но и спаси българите от консумирането на отровни храни, влизащи контрабандно към българските магазини. Управляващите спряха милиардите, давани уж за пътища, но превръщащи се в хотели и луксозни вили - при продължаващата разруха по пътищата.

Прекъсването на мафиотските системи на тормоз, на свой ред, окуражи бизнеса. По време на мафиотския модел, предприемачите гледаха да не се развиват твърде много, за да не попаднат пред погледа на разни феодали, които да им вземат бизнеса. При отпадането на този страх предприемчивите хора се развихриха. Резултатът бе, че България излезе на първо място в ЕС по ръст на индустриално производство, както и на износ на селскостопанска продукция по ред направления. Безработицата се стопи до исторически минимум, а железниците излезнаха на печалба за пръв път от десетилетия. Дори Лукойл за пръв път си плати част от данъците.

Макар да бяха избрани, за да се борят с мафията, министрите на редовното правителство веднага се оказаха в положението да се справят с цял сноп безпрецедентни кризи, извиращи от нахлуването на руската армия в Украйна. Започна се с бежанската криза. Тя показа, че институциите, заварени от Бойко Борисов са онова, което всички подозирахме - хранилки за калинки, които не могат да свършат никаква работа. С помощта на хиляди доброволци, които отначало поеха удара на бежанската вълна, правителството успя да подреди институциите така, че те да се справят с почти милион бежанци от Украйна.

Последва кризата с цените на енергоносителите, скочили в пъти поради агресивното поведение на Русия. Кабинетът "Петков" организира нещата така, че ценовият удар, докато стигне до бизнеса и до редовите хора, почти да не се усеща. Нищо в България не спря. Всички продължихме да работим и да се движим.

Оказа се, че с демонтирането на мафиотските механизми в България има достатъчно пари. Пенсиите скочиха така, както не са скачали от края на миналия век. Външният дълг на страната намаля, а приходите на държавата се вдигнаха рязко. Накрая се оказа, че правителството завещава държавна хазна с почти два милиарда излишък.

Дойде и газовата криза. Газпром внезапно реши да промени едностранно валиден дългосрочен договор, като поиска българската страна да плаща в рубли. Но договор, веднъж подписан, се изпълнява - по това той се различава от голо обещание. Всяка промяна в него трябва да бъде одобрена и от двете страни. България - ние - не се съгласи с ултиматума на Газпром и плати за газ, както е по договор, с долари. Тези долари Газпром върна и спря газа.

Това беше през април. Сега сме в разгара на август. Нещо в България да се срути без наличието на руски газ? Нищо не се срути. Напротив, видяхме най-бурното развитие на икономиката от може би един век. А нищо не се срути, тъй като правителството веднага успя да договори газ от други места, значително по-евтин - и по-сигурен като доставка - от продукта на Газпром.

Решена, без сътресения, бе кризата със Северна Македония, завещана от поредица позорни решения на ГЕРБ. Тежестта на проблема вече не е върху нас, а върху македонските ни братовчеди; дано се оправят.

И изобщо да не говорим за подновената криза, свързана с Ковид. За разлика от истерията на предишни правителства, управлението на Петков организира нещата така, че да се оправим без да изпадаме в паника или да се тресем от страх.

Тук вече се намесиха продавачите на страх. Ако не се страхуваме, няма да им се подчиняваме. Ако не им се подчиняваме, няма да им позволим да подновят схемите, с които милиардите отиваха при тях, а не - при хората. Затова днес ГЕРБ, ДПС, служебното правителство и лично на Румен Радев отново продават само и единствено страх - при положение, че редовното правителство остави след себе си не само цял куп решени кризи, но и трайно възстановена надежда в нашите по традиция безнадеждни земи.

На мястото на участниците в правителството Петков, аз щях да си построя предизборната кампания именно върху отрицанието на страха - върху посочването на свършената работа с посланието: "Видяхте, какво успяхме да направим само за половин година. Дайте ни следващия път повече сила, за да доведем вече започнатите неща до успешен край." ПП могат да посочат прекъсването на мафиотските канали и индустриалния ръст. БСП могат да напомнят вдигането на пенсиите и заетостта. ДБ с лекота могат да посочат историческото откачане от руската зависимост.

Животните живеят в двуизмерен свят, в който има само страх или насилие, господство или подчинение. Хората се отличават от животните по това, че живеят в надежда. Затова продавачите на страх се опитват да ни отнемат именно това - надеждата. За да ни превърнат в животни. Отново да ни отдалечат от онова човешко състояние, в което живеят европейските хора - там, където държавните мъже и жени не продават страх, а решават проблемите, за да поддържат надеждата.

ИЗБРАНО