Над 300 офталмолози участваха XX Среща на Съюза на очните лекари в България - "Право на зрение 2020", която се проведе преди дни в Гранд хотел "Пловдив". В научната програма бяха включени международни симпозиуми и сесии по основни теми в офталмологията - роговица и очна повърхност, катаракта, витреоретинална патология, очен травматизъм, детска офталмология, глаукома и др.

Сред гост-лекторите бе и световноизвестният проф. Йозеф Мойсеев от Израел. Той завършва специализацията си по офталмология през 1986 година. През 1990 година завършва двугодишно проучване след спечелена стипендия в областта клиничната ретина в интитут "Уилмър","Университетска болница Джон Хопкисн", Балтимор. През 2002 година става доцент по офталмология в Университета в Тел Авив. От 2003 година до края на 2018-а е Директор на Очен институт Голдшлегер, Шеба медикал център, Израел. Проф. Мойсейев е бил председател на Израелското ретинално дружество от 1996 година до 2000 година и Председател на Израелското офталмологично дружество от 2000 до 2004 година. Той е първият израелски делегат към Европейското дружество по офталмология - от 2007 до 2010 година. Участвал е в голям брой клинични изследвания и проучвания и е публикувал над 1000 статии и клинични доклади.

Специални благодарности на д-р Алина Леви от УМБАЛ"Александровска" за съдействието в превода.

- Проф. Мойсеев, вие имате българска връзка, свързана с фамилията ви. Разкажете ни повече за вашия род?
- Родителите ми са българи. Те пристигат в Израел през 1948 година по време на т.н. "голяма вълна". Баща ми е общ хирург, а майка ми се занимава с музика. Сестра ми е родена по това време вече. Цялото семейство имигрира в Израел заедно с бабите и дядовците и става част от голямата българска общност, която живее в Израел. Имам много общо с България.

- Вие сте тук сега, като гост-лектор в семинар, който е посветен на лечението на очни болести. Какви са съвременните заболявания на очите и от какво най-често са предизвикани?
- Съвременните заболявания на очите не са по-различни от тези в миналото. Може би най-разпространите са глаукома, макулната дегенарция, катаракта и диабетната ретинопатия. За много от тях има съвременно лечение, но в различни части на света те все още могат доведат до необратимо влошаване на зрението и дори до слепота. Ще дам пример с това, че по-различни са заболяванията в Африка. Там катаракта продължава да е едно от заболяванията, което предизвиква слепота в голяма част от населението. В развитите държави това не е така. Съществуват оперативни интервенции, чрез които е възможно този проблем да бъде решен. За глаукомата е ясно, че има лечение. Лечението на макулната дегенарация вече е доста по-напреднало, ако го сравним с това, което е било преди 10 години.

- Може ли да се каже как старее окото, или това е много индивидуално при всеки човек?
- Окото остарява по еднакъв начин при всички, но по различно време. Може би не всеки човек развива възрастово обособените промени по едно и също време. Така един човек може да има катаракта на 50 години, а друг до 80 да няма. Ето например, моята баба почина на над 80-годишна възраст, а имаше само начална форма на катаракта. Макулната дегенерация е друго заболяване, свързано с възрастта. Същото е и с отлепването на ретината, което се предизвиква от задното отлепване на стъкловидното тяло, което също е свързано с възрастова промяна. Макулната дегенерация е своеобразен бич за западното общество. Това е едно от заболяванията, което се смята за възрастово обособено и е много разпространено сред населението.

- Нека обясним какво представлява катаракта (вътрешното перде)?
- Катаракта е заболяване на вътреочната леща, която е изградена от белтъци, които претърпяват възрастови промени и така се нарушава нейната прозрачност. Има различни степени на катаракта, което се обуславя от различната степен на промяна на прозрачността на лещата. Така или иначе, по дефиниция заболяването катаракта е това, при което има нарушена прозрачност на лещата. Тя може да бъде тотална и тогава вътреочната леща става бяла като тебешир, или може да е в по-слаба степен и да има само някакво начално помътняване.

- Ултравиолетовите и инфрачервени лъчи колко рисков фактор са за развитието на перде?
- Има много проучвания по въпроса, но резултатът от тях не е еднозначен. Принципно има много голямо значение времето, което е прекарано на осветеност било то от ултравиолетови или инфрачервени лъчи. Примерно при един моряк, който прекарва по 12 часа на ден на силно слънце, ултравиолетовите лъчи може да окажат влияние. Но за съвременното общество, в което ние прекарваме много време, живеейки в градове, където сме на закрито, а и дори когато сме навън, защото може да носим слънчеви очила и шапки, въздействието на ултравиолетовите лъчи върху нас не е толкова голямо. При инфрачервените лъчи има такива изследвания от миналото, когато определени професии - като например стъклообработването, където хората са работили до пещи, развиващи много висока температура, са развивали катаракта. Дори и самият вид на това заболяване са нарича катаракта на стъклообработващите. Заболяването се среща рядко в днешно време, така че ако човек е поставен в нормални условия на живот, и спазва правилата за излагане на слънце, то за него теpи лъчи не би трябвало да са опасни в голяма степен. За да повлияят тези лъчи на очите, са много важни две неща - времето, през което очите са подложени на тяхното влияние, и интензитета на лъчите.

- Кога става задължително да бъде оперирано вътрешното перде, катаракта?
- Операцията е наложителна в два основни случая. Първият е, когато е нарушен нормалният живот и функции на пациента. Когато човекът съобщава за намаление на зрението, въпреки че при обективно изследване зрителната острота може да е в нормални граници. Само фактът, че той съобщава, че за него това зрение не е нормално, а той иска да вижда по-добре, е индикация за нас да оперираме. В случая говорим за симптоматичен пациент, който може да каже, че излизайки на слънце, не вижда достатъчно ясно. Или когато чете, именно помътняването на неговата вътреочна леща да пада точно в центъра на зрителното му поле, и това да влошава зрителните качества и зрителното изживяване за него. Вторият случай, който е по-рядък, е, когато човек е изчакал твърде дълго и катарактата е, както ние казваме, доста зряла. Може той да се е притеснявал, за да направи операция по-рано или пък не е знаел за своето състояние. В такива случаи ние съветваме тези пациенти да не чакат твърде дълго и се опитваме да ги насърчим да предприемат интервенцията по-скоро. Причината е, че колкото повече се отлага, толкова по-тежка става катарактата като развитие, а респективно става и много по-сложна работата на хирурга. Просто интервенцията при една напреднала катаракта крие повече рискове.

- Когато говорим за лечението на катаракта, какво трябва да разбираме и очакваме от страна на пациента?
- Пациентите трябва да очакват, че операцията на катаракта е интервенция, която подобрява качеството на живот. Чрез нея ние целим човекът да вижда по-добре, да вижда света по по-различен начин. Ние, лекарите, можем да го направим по-късоглед или по-далекоглед, можем да подпомогнем четенето или далечното зрение. В момента съществуват различни вътреочни импланти, които помагат да се вижда на всякакви разстояния - говоря за мултифокални или бифокални лещи, с които можем да коригираме неговата рефракционна аномалия, ако той има астигматизъм, примерно, чрез въпросната операция. Това, което пациентът трябва да знае, е, че като хирургична интервенция, операцията на катаракта крие своите рискове. Най-тежките усложнения при катаракталната хирургия са под 1% и по-голямата част от тях са лечими. Възможно е човек да ослепее след такава операция при развитието на вътреочна инфекция. Затова е важно пациентът да се насочи към лекар, който е известен, за когото се знае, че се занимава с тази дейност, проучва я, добър е в нея. А това е достъпна информация. Не е важно лекарят да се рекламира като добър хирург, а е важно да има опит и за чиято дейност да говорят резултатите. Съветвам пациентите да се доверяват на специалисти в тази конкретна област.

- Глаукомата е втората най-честа причина за слепота в световен мащаб...
- Проблемът с глаукомата е, че това е заболяване, което протича скрито и без симптоми. В днешно време в развитите страни има скринингови програми, които ефективно успяват да обърнат внимание при всеки пациент, който посещава офталмолог. В момента съществуват достатъчно ефективно лечение и контрол на това заболяване. Проблемът е, че, когато хора не ходят на такива прегледи, зрението им се уврежда незабелязано и вътреочното налягане спада до такива стойности, че няма как да им се помогне ефективно. И затова е важно всеки човек над 50 години задължително да ходи на профилактични прегледи и дори да няма проблем. Добре е тези прегледи да се повтарят на всеки от 3 до 5 години, за да не се стига до загуба на зрение. В днешно време не би трябвало да допускаме пациентите да ослепяват от глаукома.

- Можем ли да определим тип хора, които са в по-голяма степен застрашени от глаукома. Има ли определени рискови групи, които са по-склонни да развият тази страшна болест?
- Да, има такива рискови групи, има и генетична предопределеност към развитието на глаукома. Именно генетичната предиспозиция е фактор, който се отчита в много голяма степен при диагнозата. Има и други рискови групи, например пациенти, които са далекогледи. При тях окото има по-малък размер и те са предразположени към по-голям риск да развият т.н. закритоъгълна глаукома. Възможно е след различни оперативни намеси да има подобрение, но тогава говорим вече за отделна група на заболяването или т.н. вторична глаукома.

- Много хора разработват програми и продукти, които да помогнат на хората без зрение да прогледнат. Как гледате на тези разработки?
- Тук ще цитирам Мао, който казва, че всяко пътуване от хиляди крачки е започнало с първата такава. В този смисъл, ако го съотнесем към офталмологията, то ние сме някъде на втората крачка. (Усмихва се)

- С какви новости запознахте колегите си, които присъстваха на форума?
- Нямам някакви собствени иновации, но представих изводи от моята дългогодишна работа по отношение на заболяванията на ретината, в частност супердиналните хеморагии, вътреочните възпаления, ендолфтамитите и преретиналните мембрани.