"Москва става Централна в Азия" - Русия променя подхода си към политиката в региона, пише "Комерсант".

Русия смята да активизира сътрудничеството с петте централноазиатски страни и леко да коригира подхода си към този регион. Това се казва в изявление след вчерашното видеосъвещание на външни министри във формат "Централна Азия + 1" ("ЦА+1"). Занапред Москва не само ще развива двустранните връзки, но ще разглежда Централна Азия като единно цяло. По-рано такъв подход провъзгласиха САЩ, напомня вестникът, но според него "руската стратегия ще е далеч по-близка" за местните държави от тази на Вашингтон.

Според "Комерсант" програмният документ е подготвен в Москва, но съгласуван и дори редактиран от централноазиатската "петорка". Затова Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан виждат в Русия не толкова "+1", а всъщност шести член на обединението. Документът отговаря на интересите на всички участници, а не само на външния играч за разлика от стратегиите на САЩ и ЕС. Това значи, че няма текстове, описващи "колко е важно разпространението на демокрацията, човешките права и други ценности, които така и не се наложиха в повечето страни от региона", пояснява изданието.

Обобщавайки заявените намерения за сътрудничество в сигурността, икономиката и други въпроси, "Комерсант" акцентира върху "съвместната дейност за гарантиране на санитарно-епидемиологично благополучие", припомняйки помощта на Русия за всички страни от "петорката" във връзка с коронавирусната пандемия.

За Москва това е важно и от геополитическа гледна точка, тъй като сочи на всички постсъветски страни, че е нежелателно на тяхна територия да присъстват военномедицински обекти на САЩ. Според източници в руските държавни структури американците са обкръжили Русия с мрежа от биолаборатории, за да проучват въздействието на различни биологически оръжия върху местното население. Властите на САЩ и самите страни в региона впрочем настояват, че сътрудничеството им преследва единствено мирни цели.

При всяко положение, за да изземе инициативата в борбата с епидемиологичните и биологическите заплахи, Русия ще трябва да инвестира значителни средства. И още не се знае дали е готова да компенсира на страните от "петорката" щетите от евентуален отказ от сътрудничеството със САЩ, заключава всекидневникът.

Изданията коментират политическата криза в Киргизстан след изборите в неделя. "Комерсант" отбелязва, че новият външен министър Руслан Казакбаев, назначен "буквално един ден преди преговорите" на Русия с "петорката", веднага е склонил да подпише програмния документ за сътрудничество с Москва. Това според вестника е знак, че "вътрешнополитическите трусове в страните от региона не повлияват плановете им за развитие на сътрудничеството с Русия".

Днес парламентът в Бишкек ще обсъди оставката на президента Сооронбай Жеенбеков, но още преди това се разбра, че Москва спира финансовата помощ за Киргизстан, докато не се стабилизира ситуацията там, пише "Независимая газета".

Според "Новая газета" премиерът Садир Жапаров, "избран от революцията, не проявил особени симпатии към предложенията" на руски пратеник Москва да "помогне" на Бишкек в потушаването на следизборните протести.

По данни на "РБК", миналата година Русия е отпуснала безвъзмездно на Бишкек 30 милиона долара, а преди това му е опростила всичкия дълг в размер на 700 милиона. Киргизстан няма да получи руски инвестиции поне до избирането на нов президент, тъй като Кремъл засега не иска да си има работа с Жапаров, добавя "Новая газета".

Междувременно "в Киргизстан вече освиркват хора, посмели да говорят на митинг на руски език", отбелязва "Комсомолская правда".

Медии коментират и политиката на Москва в други постсъветски региони. Политологът Николай Пономарьов обяснява пред "Свободная преса" действията на Кремъл, решил да вдигне руските санкции от три украински предприятия.

От една страна, Москва може да отправя към Киев сигнал, че се стреми към "разведряване" в отношенията с Украйна, поне в икономиката. От друга страна, Русия може би действа в интерес на част от украинските елити, които партнират на руските власти или са готови на това срещу отстъпки. А може би Кремъл цели да укрепи позициите на украинския политик Виктор Медведчук, известен с проруски възгледи, смята аналитикът.

Руският лидер Владимир "Путин не може да позволи победа на революцията в още една съседна република" - Беларус, където продължават масови протести срещу преизбирането на президента Александър Лукашенко на 9 август, се казва в коментар, публикуван от агенция РОСБАЛТ.

Ако протестите успеят и Лукашенко "спешно замине в източна посока", сценарият ще продължи по следния начин: Лукашенко си отива - идва Путин. Естествено с думи като: "Вярна на съюзническите си ангажименти, Руската федерация не можеше да пренебрегне събитията в братската република . . ." А според беларуски опозиционни политици и журналисти в разпръскването със сила на мирните демонстрации там вече участват хора с руски паспорти.

Но ако беларуската революция победи, Москва ще изпрати войски в тази страна вече съвсем "легитимно", с всички печални последици за беларуската опозиция и беларуската държавност, предупреждава журналистът Александър Желенин.

Русия не се бърка в работите на Запада, не се опитва да поучава никого, не се кани да възстанови съветската сфера на влияние. Русия просто иска никой да не я закача и да не създава зони на нестабилност в постсъветското пространство. Затова Москва трябва да води "не морална, а донякъде хусарска дипломация", заявява във "Взгляд" московският политолог Геворг Мирзаян. Без да атакува никого, Русия обаче "трябва да създаде образа на готовност да скочи в седлото и да се впусне срещу противника с гола сабя в ръка". Едва тогава "лошите ще мислят по два пъти, преди да ни налитат", добавя руският наблюдател.