В Деня на победата Владимир Путин нямаше победа, която да отпразнува. Вместо това руският лидер е затънал в една безмилостна, безрезултатна и все по-унизителна война.
Преди голямата си реч на Червения площад, посветена на победата във Втората световна война, руският президент имаше три възможности - нито една от тях не беше добра. Той можеше да започне да постепенно да прекратява войната в Украйна, което щеше да означава да приеме, че Русия не е успяла да постигне повечето от целите си. Той можеше да се опита да сплоти войските и нацията, но да не обяви сериозна промяна в политиката. Или можеше да стигне до ескалация на думи или на дело - може би като обяви военна мобилизация или намекне за използване на ядрени оръжия.
В крайна сметка Путин избра втория вариант - което показва в каква безизходица е. Той няма бърз път към победата. Но поражението е неприемливо.
Като за пореден път нарече украинското правителство "неонацисти", Путин се постави в реторичен ъгъл. В края на краищата, как можеш да направиш компромис с фашизма? Но Путин не е единственият лидер, който настоява, че води нова битка от Втората световна война. В собствената си реч на 9 май Володимир Зеленски, президентът на Украйна, обвини Русия, че повтаря "ужасяващите престъпления на режима на Хитлер".
Втората световна война се усеща и в начина, по който САЩ и техните съюзници от НАТО мислят за конфликта в Украйна. Бен Уолъс, британският министър на отбраната, наскоро обвини Русия, че "отразява фашизма" от 30-те години на миналия век.
Огромният пакет от милиарди долари помощ за Украйна, който неотдавна беше приет от Конгреса на САЩ, беше наречен "Закон за ленд-лиз на Украйна за защита на демокрацията". Това беше умишлено позоваване на американския Закон ленд-лиз от 1941 г., с който САЩ доставят оръжия на Великобритания за борба с нацистите.
Съществува очевидна опасност от ситуация, в която и двете страни са се убедили - до известна степен - че се борят с нацистите. Това прави компромиса или мирното споразумение много по-трудни. На Хитлер не е била предоставена "възможност да избегне отговорността".
Втората световна война завършва с руски танкове в Берлин и мъртъв Хитлер в бункера му. Но нацистка Германия не разполага с ядрени оръжия. Трудно е да си представим борба докрай в ядрената епоха - когато "финалът" може да бъде Армагедон.
Реалността е, че под реториката за нацистите има някакъв знак, че всички страни са приели, че "пълната победа" е невъзможна. Кремъл вече е коригирал военните си цели. Първоначалната цел за превземане на Киев и обезглавяване на украинското правителство трябваше да бъде изоставена - или най-малкото отложена за неопределено време. Русия дори има затруднения да постигне преразгледаните си военни цели за окупация на Донецк и Луганск.
Изправен пред тази ситуация, Путин в крайна сметка може да реши да прекрати конфликта - след като измъкне някакъв ангажимент за условна "денацификация" в Украйна и гаранции за украински неутралитет. Зеленски вече даде сигнал, че ще приеме неутралитет в замяна на някакъв вид западни гаранции за сигурност.
Но, както смятат висшите служители във Вашингтон, централният проблем сега е територията. Путин все още не може да приеме мирно споразумение, в което Русия не получава абсолютно нищо - в замяна на хиляди убити и ранени войници. Но Зеленски не може да приеме мирно споразумение, което включва отстъпване на още украинска територия, освен Крим.
Докато Русия е затруднение, в западния алианс нараства изкушението да възприеме по-експанзивни военни цели. Официалната линия на САЩ е, че целите на Америка остават същите, каквито бяха на 24 февруари, когато Русия започна инвазията си. Основната цел е да се помогне на Украйна да устои на руската агресия и да оцелее като независима държава.
Но във Вашингтон, Лондон и други столици, като Варшава, се чуват и влиятелни гласове, които сега виждат възможност да "изтласкат Русия от световната сцена", както се изразява един бивш американски служител. Подобно мислене намери отражение в изказването на министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин от миналия месец, че Америка сега се стреми да "отслаби" Русия окончателно.
Постигането на трайно отслабване на Русия несъмнено би било голяма геополитическа победа за Запада. То би намалило заплахата за сигурността на Европа, би отслабило най-важния съюзник на Китай и би придало нова убедителност на твърденията на президента Джо Байдън, че "Америка се завръща".
Но откритото възприемане на политика за "слаба Русия" съдържа и значителни рискове. То увеличава опасността от ескалация - включително ядрена. И също така рискува да потвърди тезата на Кремъл, че войната е предизвикана от враждебността на НАТО срещу Русия, а не от руската агресия спрямо Украйна. Това, от своя страна, може да отслаби международната подкрепа за усилията на САЩ да изолират Русия.
Знаейки всичко това, Белият дом се стреми да запази дисциплината на посланията в западния алианс. Ескалацията на реториката не води само до риск от ескалация на бойното поле. То също така прави евентуалното мирно споразумение още по-трудно постижимо.
В действителност, при всички тези приказки за нацисти и лизинг, най-близката аналогия е войната в Афганистан, където в продължение на десетилетие САЩ и техните съюзници оказваха подкрепа на афганистанците, борещи се срещу окупационната руска армия. Някои западни служители дори напомнят за окопната война от 1914-18 г., когато двете страни се сражават на обширен фронт в продължение на години.
Мрачният извод е, че краят на тази война е много далеч.
Превод: Dir.bg
Анализът е публикуван ТУК >>
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}