Турция е като цунами, Русия - като ураган, а Китай - като глобалното затопляне. Тези сравнения се използват за описание на геополитическите рискове, които тези страни представляват за Запада, начело със САЩ.

Натискът, оказван върху глобалното статукво чрез независимата политика, водена от Турция, напомня на цунами, политиката на Русия пък напомня на ураган, а на Китай - на промяна на климата, пише в анализ на Берджан Тутар от в. "Сабах", цитиран от БТА.

Зоната на действието на турското цунами, разкъсващо веригите на опекунството от страна на някои страни от Запада, явно се оказва по-широка, отколкото ни изглежда. Блокирането от страна на Турция на плановете на НАТО за защита на Балтийските страни и Полша от руска агресия предизвика голямо вълнение от двете страни на Атлантическия океан.

В отговор на критиките военните представители напомниха, че САЩ също възпрепятстват приемането на планове, подготвени в НАТО за защита от терористичната организация Кюрдска работническа партия (ПКК)/Сили за защита на народа (СЗН), които представляват заплаха за нашите граници. По този начин Анкара, която дава ясно да се разбере, че докато не бъдат одобрени нейните планове за отбрана, тя в никакъв случай няма да допусне да бъде одобрението на другия план на НАТО, потресе Брюксел.

Турция, която изпълнява функцията на "здраво ядро" особено в мюсюлманските региони в Северна Африка, Близкия изток, Балканите, Кавказ, Централна и Южна Азия, вече се възприема като един от полюсите на отново формиращата се глобална система.

От друга страна новите стратегически отношения, които изгражда Русия с Китай и Турция, отново превърнаха Москва в притегателен център както през 80-те години. Русия открива центрове за култура в Египет, Йордания, Ливан, Мароко, Сирия и Тунис и благодарение на това започва да преминава и зад Източна Европа, Балканите и Централна Азия - естествения й "хинтерланд", а през Източното Средиземноморие разширява зоната си на влияние в Северна Африка.

Москва предава най-новите си ракетни технологии на Индия, Турция, Китай, Иран и при това изгражда "променящи парадигмата отношения" със страни, смятани за най-близки съюзници на САЩ като Израел, Саудитска Арабия, Египет, Германия и Франция.

Истински кошмар за САЩ обаче представлява Китай, който предизвиква истинска промяна на климата в глобалната геополитика. Единственият шанс за САЩ, които за първи път в историята си започват война с икономически равен играч, е да привлекат на своя страна Русия и Турция. Условията на реалната политика обаче показват, че това на практика е невъзможно.

Съдейки по данни на доклад на Института Лоуи "Индекс на мощта на Азия през 2019 г.", публикуван през май т.г., без война САЩ няма да могат да спрат възхода на Китай в Азия. Макар Америка, както и преди, да е военен лидер в Азиатско-Тихоокеанския регион, Китай й диша във врата. Още повече Китай, догонил САЩ в икономическо отношение, за първи път надмина САЩ по отношение на брой на дипломатическите мисии по света.

Според данни от списъка на дипломатическите представителства, публикуван от същия Институт Лоуи на 27 ноември, Китай, който има 276 дипломатически мисии по света, се нарежда на първо място (броят на дипломатическите представителства на САЩ е 273).

След САЩ се нареждат Франция и Япония, а Русия е пета. Турция, която остави след себе си Великобритания, Германия, Испания, Италия и Бразилия, е на шеста позиция (с 234 дипломатически мисии).

По този начин засилващият се във всички сфери натиск от страна на триото - Турция - Русия - Китай, все повече напряга Запада. Заради този натиск от трите страни САЩ и Европа започнаха да приличат на двойка, която спи в едно легло, но сънува различни сънища. В тази връзка положението на западните политици напомня на трагедията на музикантите, които са продължили да свирят, докато корабът "Титаник" е потъвал.