Държавата ще спаси от фалит ТЕЦ "Марица Изток"-2, стана ясно преди дни. Според енергийния министър Теменужка Петкова единственият начин за оцеляване на енергийния мастодонт е увеличаване капитала на дружеството, което трябва да мине през одобрение от Европейската комисия. 

Обръщайки се назад във времето, ТЕЦ "Марица изток"-2 имаше онзи свой романтичен чар, в който се взираха хиляди труженици, даващи "мило и драго" да са в редиците на работниците. Централата бе не просто "изток", а Слънце за обезлюдените райони по поречието на река Марица. 

Към светлите дни, когато откриването на блоковете на централата бе празник за цялата страна, обръщаме поглед благодарение на уникалните архивни кадри, направени от ветеран фотографа на DIR.bg Иван Григоров. 

Инженер от ТЕЦ "Марица Изток 2" през 80-те години

Снимка: Иван Григоров

Когато в бившия чифлик Чешнегирово в Източна Румелия се открило първото Държавно земеделско класическо училище, на празненството дошъл Иван Вазов. Гледайки пъстрата и необятна шир, възкликнал: "Какъв красив сад!". Както е известно, поетът имал слабост към славянските слова. Сад означава градина, а Вазов вижда по този начин Горнотракийската низина, която се простира пред очите му.

Заради възклицанието му името на селото е сменено на Садово. В следващите няколко десетилетия красотата на Садово остава заключена само в името, а селата между Стара Загора и Нова Загора опустяват, обезлюдяват се. Жителите на низината се примъкват към големите градове.

До 1980 година, която се оказва преломна в историята на жителите по Марица, чак до Средна гора. Тогава започнали да процъфтяват малките предприятия. Хората мило и драго давали, за да се напълнят отново селищата с хора, да има препитание. За да се стигне до 1984 година, когато се "турят основите" още на 5 малки предприятия и се завършват 4 други, разказва журналистката Ева Костова в един от репортажите си от онова време. Той е посветен на "Марица Изток"-2.

Гвардията на Георги Иванов - хората, които топлят

Снимка: Иван Григоров

На 26 февруари 1985 година екипът на Костова и фоторепортерът Иван Григоров прекарват един ден в предприятието.

Всички снимки от историческия репортаж вижте тук >>

Жътварка на "киловати"

Снимка: Иван Григоров

След 9 септември 1944 г. България вече е започнала най-мащабното развитие на промишления сектор в историята си. Всички отрасли увеличават значително дела си, построени са големи промишлени комплекси като "Кремиковци" и "Червена могила", създадени са голям брой електроцентрали, военни заводи, химически заводи, научно-експериментални бази. Построена е АЕЦ "Козлодуй", а ТЕЦ "Марица-изток"-2 е най-голямата кондензационна топлоелектрическа централа в България и една от трите в комплекс "Марица Изток". Тя е близост до село Раковски, което в миналото носело името Химитлий, значещо на турски "плодовит". 

На 10 ноември 1966 г. е официалното откриване на "ТЕЦ Марица-изток"-2. Две години по-късно - през 1968 година, е завършен първият етап от изграждането на централата и тя е присъединена към националната енергийна система.

"Марица Изток" е най-големият работодател в България, като всичките му поделения дават работа на около 25 000 души. Средната работна заплата е сред най-високите в страната поради тесните специалисти, работещи в управлението на комплекса и поради натоварващия труд на работниците в мините и ТЕЦ-овете. Тя е сред 9-те исторически сгради от времето на комунизма.

"Леонид Верхотуров и Марк Евтимович - двамата от съветските съветници и приятели на централата

Снимка: Иван Григоров

"Надписът над врата бил махнат, за да могат да влизат машините на строителите. Прави се разширение", разказват в онзи студен 26 февруари 1985 година работниците от електроцентралата. Репортерът Ева Костова и фотографът Иван Григоров пристигат точно в суматохата пред пускане на петия енергиен блок с нови 210 мегавата.

"Когато той заработи без смущения, може да се направи ремонт и на другите мощности", разказват от управата на дружеството.

Някъде отгоре кръжи вертолет. За първи път у нас с такава техника се прави монтаж на около 325-метровия комин на ТЕЦ "Марица изток"-2 по-висок от Айфеловата кула, която е 300 метра. Свалят се ненужните вече съоръжения, работата е с обяснимото за такива случаи напрежение и бързина - бързат и строителите, и стопаните на новото разширение. Без да спират нито за ден производството на електроенергия. А за гърба им вече напира и завършването на поредния - шести - енергиен блок.

Началникът на цех Любен Сеферинкин води екипа и съвсем делово обяснява за разширението на една нова централата, залепена за старата. Ново ръководство няма да има, но ако досега един началник на смяна е работил с двадесетина човека, сега ще ръководи близо 35.

В наши дни ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД е с обща инсталирана мощност от 1630 MW

Снимка: Иван Григоров

Новото за онова време е в съвременните котви, които повече "пасват" на технологията за изгаряне на неподсушени предварително въглища.

На километри далеч багерът загребва въглища. Извозват се от десетки влакове всеки ден. За един мегаватчас електроенергия изгарят по 2 тона въглища. "Киловатите" се трупат във вагона, вятърът отнася праха настрани, а старият машинист казва: "Прахът е нашият хляб".

Машините работят дeнонощно, не са спирали дори когато падне студът през февруари, когато се заледяват дори проводниците на електровозите, когато лентите са се късали...

"Тези дни отново стъпихме на плана" - разказва поуспокоен тогавашният заместник-директор на рудник "Трояново"-север. Инж. Ганчо Марков. - Не сме направили обаче все още всичко, та въглищата да излизат с по-малко труд. Какво е световното равнище на нашата работа ли? Колко ще ти струва тон въглища - това е! Дойдохме с директора тук заради това равнище. Ако ние не го стигнем - ще ни заместят други. Въглищата ги дълбаят машини, но те се управляват от човека..."

Багеристът Желязко Желязков

Снимка: Иван Григоров

На автобусната спирка край рудника, преди да си тръгнат, работниците се срещат с надписи:

"Една минутка престой на RS е равна на 25.30 лева".

"Един метър ГТЛ струва 251 лева".

"Дървен траверс струва 36 лева" Железен - 103 лева"

и т.н.

Ако тръгнем обратно - от въглищата към централата ще разбере цената на един работен ден на "Марица Изток". 

Машините работят дeнонощно, не са спирали, дори когато падне студа през февруари

Снимка: Иван Григоров

По ирония на съдбата 34 години по-късно, на същия 26 февруари, когато е правен репортажът, ТЕЦ-ът обявява своя финансов колапс, а държавата трябва да спаси дружеството от фалит. Миньорите готвеха протести, а електроцентралата попадна в спиралата на непрекъснатото задлъжняване, от която няма излизане, тъй като разходите за въглища и за парникови квоти надвишават годишно приходите на дружеството.

Задълженията са над 1.2 млрд. лева. Докато централата се бори да получи дерогации (отлагане) от прилагането на по-строги норми за отделяне на вредни емисии във въздуха, тя трупа нови дългове, заради парниковите квоти. 

В наши дни ТЕЦ "Марица Изток"-2 ЕАД е с обща инсталирана мощност от 1630 MW. Състои се от 8 генериращи блока с изградени работещи сероочистващи инсталации. Работи с местни лигнитни въглища, добивани в рудниците на Мини "Марица Изток".

Към края на 2009 г. ТЕЦ "Марица Изток"-2 ЕАД завършва успешно рехабилитацията на първите четири блока и изграждането на сероочистващи инсталации към тях. 

Надписите, които четат работниците в края на смяната

Снимка: Иван Григоров