Преди две седмици, под аплодисментите на медици и светкавиците на фотоапарати, 90-годишна жена на име Маргарет Кийнън получи първата ваксина срещу новия коронавирус SARS-Cov-2 във Великобритания и изобщо в целия Запад. С това Обединеното кралство, което допреди два дни бе страната с най-много смъртни случаи в Европа на хора с COVID-19 болестта, причинявана от коронавирусa - започна кампанията по ваксинирането на 65-милионното си население. Преди това ваксинации започнаха Русия и Китай, а след това имунизацията стартира и в САЩ - най-тежко засегнатата от пандемията страна в света с 16 милиона заразени и над 300 000 починали. В първите дни на новата година се очаква да започне изпълнението на тази неотложна и трудна задача в ЕС.

"Това означава, че най-накрая мога да прекарам време със семейството си и с приятелите си, след като бях сама през по-голямата част от годината", заяви пред журналисти Кийнън.

Възрастните хора и живеещите в старчески домове, където пламнаха едни от най-смъртоносните огнища на заразата през пролетта, ще бъдат сред първите ваксинирани, наред с лекарите и други хора на първа линия в борбата с пандемията. Приоритетна група ще бъдат и хронично болните, за които, заедно с хората над 60-годишна възраст, болестта се оказа най-пагубна.

Заразата с коронавирус далеч не е най-смъртоносната в историята на човечеството.

Бубонната чума през 14-и век изтребва една четвърт от световното население. Испанският грип взима най-малко 50 милиона жертви през 1918-1919 г., а 33 милиона души са умрели от СПИН за последните 40 години.

"Когато говорим за експлозивни пандемии, инфекциозни болести, които се разпространяват бързо, това е най-тежката, която светът е виждал за последните 102 години", заяви водещият експерт по инфекциозни болести в САЩ Антъни Фаучи още през лятото, преди началото на втората вълна от COVID-19.

Януари беше изключително наситен с новини месец - опустошителните пожари в Австралия, процедурата по импийчмънт срещу президента Доналд Тръмп в САЩ, изненадващата оставка на правителството в Русия, поразяването на украински пътнически самолет с ракета в Иран, убийството на иранския генерал Касем Солеймани и гибелта на баскетболната звезда Кобе Брайънт в катастрофа с хеликоптер. Тогава почти никой не обърна внимание на информациите за огнище на вирусна пневмония в централния китайски град Ухан.

Новият коронавирус бързо се разпространи в Китай и други държави от Източна Азия като Южна Корея, Сингапур и Япония.

Новините за построената за 10 дни полева болница в Китай през февруари, за участта на поставените под карантина над 3000 пътници на круизен кораб край бреговете на Япония и за избухването на епидемия от COVID-19 заради сбирките на религиозна секта в Южна Корея все още изглеждаха на запад като нещо далечно и екзотично.

Не закъсняха обаче и първите случаи в Европа, като отначало най-тежко засегнатите страни на континента бяха Италия и Испания, последвани от Франция и Обединеното кралство.

Световната здравна организация обяви пандемия от COVID-19 на 11 март, когато броят на инфекциите в Европа надхвърли този в Китай. Седмица по-късно Черна гора, последната страна на континента, където нямаше доказана зараза, регистрира първите си случаи.

Към 18 март вече над 250 милиона души в Европа живееха в условията на строги мерки за борба с разпространението на болестта, включително забрана за напускане на домовете, освен за ходене на работа, пазаруване на храна или посещение при лекар. А до средата на април броят на хората в световен мащаб, живеещи под една или друга форма на затваряне на икономиката и обществения живот, достигна колосалните 3,9 милиарда, т.е. половината човечество.

След Европа, вълната на заразата заля и двете Америки. На 10 април само щатът Ню Йорк имаше повече регистрирани случаи на новия коронавирус от която и да било държава в света.

В края на май и началото на юни, когато редица страни разхлабиха мерките заради затихване на първата вълна, САЩ имаха повече заразени, отколкото следващите пет държави в черната класация - Бразилия, Русия, Обединеното кралство, Испания и Италия - взети заедно.

Втората вълна на болестта удари през есента с още по-страшна сила и засегна страни, които успешно овладяха заразата през пролетта като Германия, балтийските страни и други държави от Централна и Източна Европа.

"Испания превърна ледена пързалка в морга", "Полша преустройва националния стадион във Варшава в полева болница", "Здравни работници на предела на силите си в момент, когато САЩ регистрират рекорден брой случаи на коронавирус", "Хора не могат да се простят с умиращите си в болница близки"... Това бяха малка част от апокалиптичните заглавия в световните медии от изминалите 12 месеца.

От магазините и аптеките в много страни през пролетта напълно изчезнаха маски, спирт и латексови ръкавици, остър дефицит на предпазни средства имаше дори в болниците и на пазара отне няколко месеца да успее да задоволи голямото търсене.

При откриването на първите огнища на зараза хората от Япония до САЩ започнаха да се презапасяват панически със стоки от първа необходимост, а снимки на пълни пазарски колички с тоалетна хартия обикаляха социалните мрежи, пораждайки шеговити коментари.

Офисите и класните стаи внезапно станаха нежелани, ако не и забранени места, отстъпвайки място на работата и ученето от компютъра вкъщи. Затварянето доведе до увеличаване на домашното насилие и психологическите проблеми, породени от чувството на изолираност и самота.

При редките работни и лични контакти поздравяването с почукване на лакти, носенето на маски и спазването на поне 2 метра дистанция се превърнаха в канон. В историята останаха ръкуването, прегръдките и целувките, а разговорите на живо ставаха през маски и плексигласови стени.

За милиарди хора по света бе невъзможно да преминат на работа от дома, било заради забрана от страна на властите да изпълняват дейността си, било защото естеството на работата им не го позволява. Резултатът бе огромна икономическа криза, увеличаване на безработицата и на бедността.

Само през април бяха загубени 20 милиона работни места в САЩ, а прогнозите на Световната банка са, че 150 милиона души може да изпаднат в крайна бедност през 2021 г. заради рецесията. Това закономерно доведе и до протести в редица страни срещу ограничителните мерки.

Най-тежко пострадалите сектори бяха туризмът и транспортът, които по данни на специализирания сайт statistia.com допринасят косвено за произвеждането на 10 процента от световния брутен вътрешен продукт. Авиокомпаниите, превозващи годишно над 4 милиарда пътници, бяха принудени да заземят самолетите си, хотелите останаха празни, ресторантите бяха затворени или работеха при ограничен капацитет и работно време през почти цялата година, театрите спуснаха завесите.

Големите печеливши от кризата са фармацевтични компании като "Пфайзер", "Бионтех" и "Модерна", получили поръчки за стотици милиони дози от ваксините, които разработват срещу коронавируса. Други, които извлякоха полза, са големите технологични компании, които имат в портфолиото си социални мрежи, онлайн продажби, стрийминг платформи и видеоигри.

Корпорации като "Амазон", "Фейсбук" и "Гугъл" реализираха огромни печалби от поставянето на милиарди хора под карантина и други форми на изолация заради увеличаването на активността им в интернет.

Нито едно явление след Втората световна война не е доминирало толкова трайно и интензивно ежедневието на хората и новините в световен мащаб, колкото пандемията от коронавирус.

Хора от всички континенти усетиха унищожителния ефект на пандемията - болест, смърт, безработица, страх и изолация.

От COVID-19 се разболяха дори световни лидери като американския президент Доналд Тръмп и британския премиер Борис Джонсън, знаменитости като певицата Мадона, актьора Том Ханкс и футболиста Кристиано Роналдо. Тягостно чувство на безизходица породиха често противоречащите си мерки, които правителствата прилагаха в опит да налучкат правилната формула за справяне с епидемичната обстановка.

Конфликтът между желаещите по-либерален подход в борбата с вируса с цел опазване на икономиката и привържениците на затварянето на търговски обекти и на хората по домовете им породи силно разделение в обществата. Допълнителен смут внесоха и ширещите се главно в интернет конспиративни теории за произхода на вируса и за начините на лечение.

Имунизациите, които ще започнат масово от януари, действително могат да върнат света до известна степен към нормалното му функциониране през 2021 г., но остава голямото предизвикателство да бъдат организирани логистично и още по-голямото - да бъдат убедени хората, че те действително са ефикасни и безопасни.