Новата комплексна програма за подобряване качеството на въздуха беше приета на заседанието на Столичния общински съвет (СОС). Документът обхваща периода 2021-2026 г. и предвижда над 80 мерки за изчистване на въздуха, който дишаме.

Сред предвидените мерки са създаването на зони без дим от отоплението и нискоемисионни зони за транспорта, намаляване на "калните петна", продължаваща политика по залесяване по-често миене на улици и тротоари. Предвижда се дори включването на дронове в контрола на дима.

За новата програма разговаряме с Десислава Билева, зам.-кмет на София по направление "Зелена система, екология и земеползване". Тя представи политиките и мерките на Столична община като част от програмата за чистотата на въздуха за следващите 6 години. Програмата е разработена по проект с финансиране от 412 583,87 лева по Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020 г."

- Г-жо Билева, кои са приоритетите на Столична община за подобряване качеството на въздуха през следващите 6 години и по какъв начин са определени точно тези приоритети?

- За да определим приоритетите, свързани с качеството на въздуха, приложихме нов анализ на причините за замърсяването. Като допълнение към стандартните методи, Столична община приложи за първи път иновативни научни подходи, които в последните години се прилагат в някои европейски градове.

Резултатите от този комбиниран метод на оценка показаха, че основен източник за замърсяване на въздуха по отношение на фините прахови частици е битовото отопление, което е с дял от 56% от всички източници на замърсяване. Причина за завишените показатели най-вече през зимния период е отоплението на дърва и въглища.

Други основни замърсители са праховите частици от "кални петна", улици и тротоари, незалесени терени в периферията на София и автотранспорта.

На база на тези резултати Столична община определи приоритетите през следващите 6 години и предложи конкретни мерки за справяне с всеки един от установените основни източници на замърсяване на атмосферния въздух.

- Кои са конкретните мерки, които влизат в програмата по отношение на битовото отопление като най-голям източник на замърсяване според данните?

- Някои от мерките в сектор "Битово отопление" са продължение на изпълнението на настоящата програма 2015-2020 г., но в по-широк обхват. Една от основните мерки за справяне със замърсяването е да продължи проектът на Столична община за замяна на печки на дърва и въглища с екологични алтернативи. По нея на жителите на столицата, използващи замърсяващи горива, безплатно се предоставят енергоспестяващи и екологични уреди за отопление. До момента са одобрени 5506 домакинства, подписаните договори са над 1000, като продължаваме да приемаме заявления.

На следващ етап, като част от новите дългосрочни мерки до 2026 г., Столична община предвижда въвеждане на зони за ниски емисии за битово отопление и ограничения за отопление на дърва и въглища в някои райони. Преди това, разбира се, общината ще продължава да предоставя възможност за безплатна подмяна на старите отоплителни уреди.

Като предложение от обществените консултации се включиха и мерки за закупуване на дронове за осъществяване на контрол на изгарянето на отпадъчни материали на открито, "контрол на дима" и на нискоемисионните зони за битово отопление. Предвижда се също възможност за изграждане на локални топлофикационни системи и реализиране на проекти за създаване на такива.

- Какви мерки предвижда Столична община по отношение на останалите приоритетни сектори, свързани със замърсяването на въздуха в столицата?

- Важна част от мерките включват инвентаризация на така наречените "кални петна" и тяхното залесяване и облагородяване във всички 24 района на общината. Предвидено е създаване на микропаркове, зелени коридори и поставяне на подходящо покритие на открити места за паркиране, които са директен източник на кал и прах.

Сред новите мерки в сектор "Транспорт" предвиждаме изготвяне на план за зона с ниски емисии за транспорт, обществено обсъждане на този план и въвеждане на такива зони с необходимите за целта оборудване, софтуер, комуникационна платформа.

Предвидени са общо 42 мерки в транспортния сектор, разпределени в три групи: намаляване на пробега и принудителния престой; повишаване на екологичния клас и поддържане и подобряване на състоянието на пътната настилка. Част от тях са вече одобрени през 2019 г., в рамките на План за устойчива градска мобилност 2019-2035 г., което води до синергия и допълняемост между двата документа и спестяване на средства.

- Изпълнима ли е новата програма за подобряване качеството на атмосферния въздух в столицата? От какво зависи успешното ѝ изпълнение и каква е ролята на софиянци?

- Факторите на замърсяване на въздуха в столицата са комплексни. Да не забравяме, че една от причините за замърсяването на въздуха на София е и географското разположение на града - фактор, върху който няма как да повлияе, както и външния пренос на замърсяване. Затова е важно да се обърне внимание на всички сектори, свързани с човешкия фактор и да се намери точното решение на всеки един от тях. Вярвам, че предложените мерки в новата комплексна програма са ключ към това решение. За всички е ясно, че това е дълъг процес, който зависи от съвместните усилия на Столична община и жителите на София. Освен чрез личния пример на всеки софиянец, участието на гражданското общество в тези процеси е изключително важно. Пример за това е, че 15 от предложените нови мерки в програмата са получени в резултат на комуникацията с граждани, граждански организации и заинтересовани страни. Ще продължим да поддържаме открития диалог с жителите на града.