"Никой от нас не знае дали Симеон Попов нямаше да бъде следващият Бах или Бетовен. Ти уби тази мечта, отне живот, на който той имаше право и превърна двама души в най-тъжните хора на този свят, които някога съм виждал в 54-годишното си съществуване".

С тези думи на 25 февруари 2004 година окръжният съдия в Онондага Джоузеф Фейхи се обръща към 25-годишния подсъдим Доминик Денар преди да произнесе присъдата му за убийството на 27-годишния български студент по тромбон в Университета в американския град Сиракуза. 

Две години по-рано - на 20 януари 2002 г. Симеон е застрелян, докато доставя пилешки крилца в апартамент, където Доминик Денар е нахлул въоръжен, за да извърши грабеж. Това бил едва вторият работен ден за българина, който трябвало да завърши през май същата година своята магистърска степен по тромбон в Университета в Сиракуза. Като повечето чужди студенти, 27-годишният Симо си намерил работа в пицария близо до кампуса. Трябвало да разнася пици и пилешки крилца. 

Във фаталната вечер той се отправя за доставка към апартамент на Остръм Авеню в Сиракуза. В жилището обаче току-що е влязъл с взлом въоръженият Доминик Денар. Той знаел, че на адреса се помещава наркодилър, когото искал да ограби.

Държи двама души заложници. Когато Симеон влиза в апартамента, за да направи доставката си, 23-годишният Денар го прострелва в главата. Българинът умира на място, а стрелецът успява да избяга. Четири дни по-късно обаче убиецът е задържан. 

Стотици присъстват на службата в памет на Симеон Попов в Университета в Сиракуза в края на февруари 2002 г. Преподавателят на българина и негов ментор проф. Бил Харис споделя през сълзи: "Симеон беше влюбен в живота и музиката. Можеше да се влюби по време на вечеря и да реши, че вече не е влюбен, докато пристигне десертът. "Проф. Харис, влюбен съм!" Чувал съм го неведнъж, а милиони пъти". 

В съдебната зала прокурорът по делото Ник Демартино ясно показва пред съдебните заседатели, че приема лично делото.

"Това не е просто убийство. Това е убийство, извършено от хладнокръвен, безсърдечен, безчувствен злодей. Денар не само отне живота на Симеон Попов, но и остави след себе си безкрайно нещастие. Симеон Попов беше дошъл в тази страна да търси американската мечта, но вместо това срещна най-големия си кошмар. Това беше Доминик Денар", подчертава Демартино.

Родителите на българския студент Георги и Красимира Попови не присъстват в съдебната зала при произнасянето на присъдата. Вместо това съдия Фейхи изчита част от писмото им:

"Оставаме на тази земя - родители, които не са нито живи, нито мъртви. Нищо не ни остана. Домът ни се превърна в прах, а най-свещеното място на света, което сега наричаме свой дом, е гробът на сина ни".

Доминик Денар е признат за виновен в убийство, проникване с взлом и грабеж. За всяко от извършените престъпления той получава по 25 години затвор. В последните си думи към подсъдимия, преди да прочете наказанието, съдия Джоузеф Фейхи заявява: 

"Като убихте Симеон, вие лишихте света от неговия талант и креативност. Така го направихте по-тъмно място. Моето единствено съжаление, господин Денар, тази сутрин е, че не мога да ви осъдя на доживотен затвор без право на помилване"

Убиецът на два пъти се опитва да намали присъдата си. Вторият път пред петчленен апелативен съд през 2019 година. И двата пъти жалбата му е отхвърлена. 

Симеон Попов е погребан в Централните софийски гробища. В сърцата и мислите на своите приятели обаче той е жив.

"Симеон си отиде, но никога няма да бъде забравен. Той ще живее в сърцата и умовете ни, докато не се срещнем отново. Душите ни все още са изпепелени от безсмислената загуба на толкова талантлив и прекрасен човек. Тъжно е", пише преди година менторът му Бил Харис.