Ще се уреди ли доброволчеството у нас най-после?

Ще се уреди ли доброволчеството у нас най-после?

Проекти за закон за доброволчеството са внасяни в парламента от 2006 г., но все още тази безспорно полезна за обществото и за самите доброволци дейност не е правно регламентирана

17:30 | 4 юли 2018 | Автор: Виктор Стефанов 11 3196 Снимка: Shutterstock

Всеки четвърти европеец (включително хората на възраст над 55 години) посочва, че се занимава с доброволческа работа. В страни с по-слабо развити традиции в доброволчеството по-голям процент от хората заявяват, че са помагали или са оказвали подкрепа на други хора извън собственото им домакинство. Такава помощ са оказвали 36 на сто от европейците на възраст над 55 години.

По данни на Евробарометър едва 12 % българи участват редовно в доброволчески дейности, това нарежда България на предпоследно място от ЕС, при средно за ЕС 24 %.

Социолозите казват, че доброволчеството е "усещане за общност" и че то не е само когато помагаш при бедствия, но и когато целогодишно помагаш - например на възрастни хора или на хора в неравностойно положение. С него усещаш ти какъв гражданин си.

Официално и по статистика доброволци в България стават най-често млади хора между 15-30 години, ангажирани с дейности като културни и спортни мероприятия, дейности по опазване на околната среда, благотворителни кампании и др.

Защо им е необходим правен статут. Защото такова "движение" ще легитимира знанията и уменията, натрупани по време на доброволческите прояви.

Необходим ли е такъв закон и защо

Да, категорично. С него ще се признае, регламентира и стимулира доброволчеството.

Привържениците на законодателното уреждане на проблема са категорични: липсата му лишава стотици хиляди млади хора от възпитанието, солидарността и взаимопомощта, които дава доброволчеството. Наред с това - без закон - не се урежда и международният обмен на доброволци. Страда организирането на истински големи спортни мероприятия, поради недостига на доброволци.

По един от младежките доброволчески проекти се стигна до следното обобщение за това какво е необходимо да се уреди правно:

нужда от държавен орган, който да подпомага този тип дейности,
регистър на доброволците, който да отразява знанията и уменията, които младежите придобиват при доброволчество,
препоръчителна застраховка за доброволците, която да покрива рисковете по време на дейностите,
създаване на все повече национални инструменти за промотиране и задължителна доброволческа дейност в образователната система.

Сега в няколко закона се говори за доброволци - в закона за бедствията, в закона за младежта, но ги няма в Кодекса на труда, където се казва, че всеки труд трябва да се заплаща. Засега работата, която вършиш, чистейки доброволно калта в наводнения квартал, не се смята за труд.

По мнението на юристи може да се окаже, че доброволците или този, който ги е организирал някъде и за някаква дейност, са извън закона.

А закон е необходим именно за организираното доброволчество.

Оказва се, че още през 2006 г. е изработен проект на закон, според който доброволчеството е "дейност, извършена доброволно, без заплащане в организации с идеална цел или държавни учреждения".

Опити за приемането на подобен закон са правили последните четири народни събрания. Не е ясна съдбата на различните такива "упражнения" във времето. Но сега има няколко проекта в Народното събрание - на ГЕРБ и Обединени патриоти (на Цветан Цветанов и депутати), на БСП, на омбудсмана Мая Манолова, в миналото НС имаше на ГЕРБ и ПФ, на РБ.

Сигурно такъв закон ще бъде приет, въпросът е кога и какъв.

Липсата на такъв закон обуславя слабия интерес и участие в доброволчески кампании и акции на гражданите, също така създава затруднения на институциите, които работят с доброволци, каза неотдавна пред БНР зам.-социалният министър Султанка Петрова (ОП).

Какво спира закона

Спира го уреждането на правата на доброволците, които водят след себе си съответни плащания и административни процедури от страна на държавни ведомства, на работодатели.

В началото на седмицата Тристранният съвет дори отказа да обсъжда проекта на ГЕРБ и ОП поради "забележки и несъгласие по много от текстовете".

Доброволците не получават заплата за своята дейност, но би трябвало трудът (ако не трудът - дейността) им да е при благоприятни условия - здравословни и безопасни. И още:

да са защитени личните данни на доброволците,
да минат обучение - в повечето случаи е необходимо,
да бъдат застраховани за злополука,
да им се възстановяват разходите, направени във връзка с дейността им и др. п.

И естествено, който бъде задължен по закона да прави разходи - да осигурява, да плаща обезщетения, да плаща обучение, да отделя служители ще бъде резервиран при уреждането на тези права (задължения).

Всички са се обединили около становището, че доброволците не подлежат на задължително социално и здравно осигуряване. Има опасения, че включването на доброволците в системата на здравно и социално осигуряване ще доведе до злоупотреби и до източване на социални и здравни фондове.

Сериозен сблъсък ще предизвика въпросът за освобождаване от работа за доброволчески действия при бедствия, аварии и катастрофи. За законодателно изглаждане на такъв конфликт се обявиха от БЧК, които ползват около 18 000 доброволци в специализираните си екипи при различни ситуации.

Какво се регламентира с този закон

Законът ще даде правната рамка на доброволческата дейност и ще създаде правна сигурност за доброволците и организациите, използващи доброволци.

Всички законопроекти уреждат взаимоотношения между доброволците и държавата, права и задължения на доброволците и на доброволческите организации, договор за дългосрочно доброволчество, видове доброволчество, регистър на доброволците, доброволческа книжка.

По правило такъв закон трябва да дефинира що е то "доброволец". Определя и какви организации могат да осъществяват такава дейност.

Естествено законът задължава тези организации да създават условия за безопасна доброволческа дейност.

В законопроекта на ГЕРБ - ОП е предвидено всичко това, изтъкнаха вносителите: правна възможност държавата да подпомага и насърчава доброволческите дейности чрез данъчни, финансови, икономически и др. облекчения, които ще бъдат предмет на уредба в специални закони. Регламентирани са видовете доброволчество: краткосрочно, дългосрочно и корпоративно.

Интересен е третият вид. Предвижда се това да са доброволци - "работници или служители на местни и чуждестранни лица по собствен избор и съгласие и със съгласието на работодателите им в рамките на работното им време".

Казва се кой може да организира доброволчество: юридически лица с нестопанска цел и читалища; здравни, лечебни, социални, образователни, екологични, научни, спортни, културни заведения на бюджетна издръжка; органи на държавната власт и местното самоуправление; международни организации.

Дейността се осъществява в тяхна полза или в полза на физически лица.

По мнението на юристи в договорите за дългосрочно доброволчество ще се уговорят здравно-осигурителни вноски на доброволци, за които не се внасят такива на други основания. В тези случаи вноските се поемат от организатора на доброволческата дейност, като доброволците се осигуряват върху половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Ето как въпросът отново опира до интереси и плащания.

Доброволците ще влизат в регистър - електронен и публичен. Въпросът е кой да го поддържа - дали министерството или неправителствена организация. Според председателя на Националния алианс за работа с доброволци Ренета Велева поддържането на регистрите на доброволците трябва да е грижа на министерство, което има опит в поддържането на регистри. По нейното мнение не е по силите на една неправителствена организация да поддържа актуален регистър.

Всеки доброволец ще има и доброволческа книжка - нужна, както на него, така и на организацията.

Младите хора, които виждат в доброволчеството една възможност за практика, за развитие, за учене, едно поле, в което те години наред развиват умения, искат да имат книжка, да имат доказателство за тях самите каква е динамиката на техните усилия да развиват умения. От друга страна такава книжка е нужна и за работодателите, обясни Велева.

Когато законът стигне до истинско обсъждане със сигурност ще се спори и за доброволците от чужбина: да има ли ограничения за тях да участват.

Сега (според проекта на ГЕРБ и Патриотите) доброволци ще могат да са само граждани на Европейския съюз и на държавите, които са страни по споразумението за европейското икономическо пространство и Швейцария. Но не и граждани на трети с страни.

Според един стар проект на МС (с министър-председател Бойко Борисов) за трети страни се предвиждаше само дългосрочно доброволчество, като при това трябва да се получи "разрешение за продължително пребиваване по ред, предвиден в Закона за чужденците в Република България".

Цветанов и компания обаче не включват сред доброволците - чужди граждани такива САЩ, например. Дали обаче подобно ограничение е далновидно, предвид факта, че САЩ имат може би най-активната политика в областта на международното доброволчество. Паметливи наблюдатели вече напомниха за доброволците от "Корпуса на мира", създаден от Джон Кенеди, които помагаха на страната ни през 90-те години на миналия век.

Наред с това сред лицата, които ще могат да организират доброволческа дейност не виждаме вероизповеданията - поне регистрираните. В стария проект на МС те бяха в списъка. Известно е, че доброволчеството е характерно за много религиозни организации.

На кого ще се помага и за какво

Неотдавна се разбра, че доброволчеството в България вече има 3000 подготвени и обучени мъже и жени, които при необходимост помагат на служителите на службите за пожарна безопасност и защита на населението (ГДПБЗН).

През 2014 при сериозните наводнения в някои краища на България помагаха доброволци от къде ли не, включително хора в неравностойно положение и бежанци от центровете.

В цял свят те имат важна роля при подкрепа на пострадалите при зачестилите бедствия, при аварии, при терористични атаки и др.п.

ИЗБРАНО