Здравна криза, икономическа криза: Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел преживяха бурни времена по време на първата си година начело на ЕС. Трудно начало за едно дуо, което все още предстои да се наложи, според експертите.

"Началото на пандемията беше изключително тежко и за двамата", смята Роза Балфур от европейския център Карнеги.

На фона на разногласията по границите и забраната за износ на медицинско оборудване, континентът остави впечатление за разединение.

Посещение на двамата лидери в Италия, най-засегнатата по това време страна, беше наложително, смята Ив Бертончини, консултант по европейски въпроси. "Те пропуснаха златна възможност".

През април председателката на Еврокомисията поднесе на Рим извиненията си за закъснението на Европа да й се притече на помощ.

През лятото споразумението за големия план за икономическо възстановяване, базиран на френско-германско предложение, позволи да се възстанови имиджа на ЕС. Въпреки че ветото на Полша и Унгария по-късно хвърли сянка върху този успех.

"Възвръщане на доверието?"

Ако Шарл Мишел, който е начело на Европейския съвет - институцията, представляваща страните членки - играеше ролята си на супердипломат на маратонската среща на високо равнище през юли, която доведе до споразумението, то Урсула фон дер Лайен, която предлагаше по-голям бюджет, "някак си изчезна", заявява със съжаление Ив Бертончини.

Но към нея и нейната Комисия, която е източник на предложения за европейския проект, има още повече очаквания.

Ролята на Фон дер Лайен, която пое командването на 1 декември 2019 г. за срок от пет години, "не е да прави дипломация, а политика", смята бившият директор на института "Жак Делор".

"Тя трябва да защитава Комисията и общия европейски интерес. Държавите членки се споразумяха преди всичко, че в касите им трябва да пристигат пари. Тя можеше да припомни амбициозните си предложения" за бюджета на Съюза, заявява той със съжаление.

Малко след "историческото" споразумение през юли, председателката на Еврокомисията призна, че бюджетните съкращения са били "трудни за преглъщане".

В крайна сметка евродепутатите бяха тези, които успяха да изтръгнат още 16 милиарда, след тежки преговори с германското председателство на ЕС.

Благодарение на плана за икономическо възстановяване председателката на Европейската комисия обаче "спечели територия и влияние", смята Роза Балфур. Сега европейската изпълнителна власт ще може да взема заеми от името на съюза, перспектива, срещу която държавите дълго се бяха съпротивлявали.

Освен това експертите са единодушни, че тя е спечелила точки, получавайки правомощията да преговаря от името на двадесет и седемте, ексклузивно, за предварителните поръчки на ваксини срещу Ковид-19, за над 1,2 милиарда дози.

Тази инициатива позволи "връщането на доверието в Европа, силно засегнато в началото на пандемията", твърди Роза Балфур.

В сравнение с предшествениците им обаче, в очите на експертите тандемът на белгиеца (44-годишен) и германката (62-годишна) все още няма достатъчен размах.

 "Липса на политическа тежест"

"Шарл Мишел още не е развил президентски изказ", смята философът Лук ван Миделар, бивш член на кабинета на бившия председател на Съвета Херман ван Ромпой. Той подчертава "липсата на политическа тежест" в неговите послания.

"При Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер (предшествениците на Мишел и Фон дер Лайен) се усещаше повече опит. Те въплъщаваха по друг начин европейската политика и единство. И изведнъж г-жа Меркел е тази, която става г-жа Европа", отсича той.

Макар че е трудно да се конкурира с един Юнкер, който вече беше ветеран в европейските кръгове, когато застана начело на Комисията, Фон дер Лайен страда от изоставане в старта си поради условията на номинацията й след европейските избори през 2019 година.

Назначаването на белгийски премиер начело на Европейския съвет беше класически избор, но това на бивша германска министърка на отбраната беше пълна изненада.

Почти неизвестна извън страната си, тя беше предложена от френския президент Еманюел Макрон, противопоставящ се на кандидатурата на германския евродепутат Манфред Вебер.

В резултат на това първата жена, избирана за председател на Еврокомисията, получи мнозинство от само 9 гласа на гласуването за утвърждаването й в Европейския парламент.

"Мишел и Фон дер Лайен имат съвсем различна начална легитимност. Все още се усещат последствия от това. Важно е да си спомним кой я направи кралица", отбелязва Ив Бертончини, за да обясни "нейните затруднения да се наложи, ако не и да се противопостави, на страните членки, особено на Франция и Германия".