Проф. Динков пред Dir.bg: Изгонването на 70-те руснаци ни превърна в лакмусова хартийка

Новата парадигма за сблъсъка между демокрацията и тоталитаризма обезсмисля дипломацията

10:05 | 8 юли 2022 | Автор : Калина Петрова 378 21458 Снимка:УНСС

"С изгонването на 70 руски дипломати България се превърна в една своеобразна лакмусова хартийка, да се провери реакцията на Русия спрямо страна-членка на ЕС и НАТО, с която има много особености в историята на двустранните отношения. Мисля, че се обслужиха небългарски интереси".

Русия - Украйна

Това коментира в интервю за Dir.bg анализаторът в областта на международните отношения проф. Динко Динков.

Според него аргументацията за реципрочност не е издържана по Виенската конвенция и рискуваме да изпаднем в много неловка дипломатическа ситуация. Той окачествява случилото се като "поредна проява на сателитния синдром във външната политика на България". Проф. Динков е категоричен, че и в локален, и в глобален план разумът трябва да надделее, но шансовете това да се случи "не са големи". Според него е пренебрегнат сериозният анализ на сблъсъка между предлаганите концепции за Нов световен ред, а новата парадигма за сблъсъка между демокрацията и тоталитаризма стеснява пространството за дипломацията и почти я обезсмисля.

- Проф. Динков, как оценявате начина, по който бяха отпратени 70 руски дипломати и чиновници?

- Много е относително дали е правилен или неправилен начинът, но за да дадем оценки, трябва първо да изходим от ролята на дипломацията. Дипломацията е средство на външната политика. Тук нещата трябва да се оценяват през тази призма дали предприетите стъпки са в унисон с външната политика на страната. Дипломацията е средство за постигане на външнополитически цели и в него има много символика. Тя е най-известното мирно средство за постигането им. Дипломацията първо осигурява представителство на една страна в друга страна или международни организации. Дипломацията е легално средство за набиране на информация за приемащата и други държави. Дипломацията също трябва да отстоява интересите на гражданите на своята страна. Известен набор от характеристики на дипломацията, като изкуство, както някой я наричат, или средство, което трябва да съдейства за приспособяване на външната политика към реалните възможности за постигане на набелязани цели и т.н..

В случая трябва да отчитаме, че се създаде една особена ситуация в съвременния свят, която е свързана с утвърждаването на различни виждания, подходи и оценки за обстановката. Но най-впечатляващо е, че в последно време се утвърждава една нова парадигма за разбиране на процесите в глобален мащаб, а именно, че те зависят от сблъсъка между демокрацията и тоталитаризма. И от друга страна се утвърждава една друга концепция, че вече живеем в нова епоха. Сблъсъкът между тях като че ли оставя малко пространство за дипломацията, а в някои случаи я обезсмисля.

Така или иначе, правителството прие решение, което според мен, не беше необходимо в тази сложна обстановка в света и в страната. Това вещае претоварване на възможностите на нашата страна да отстоява свои интереси в глобалния свят. Мисля, че България с този ход се превърна в една своеобразна лакмусова хартийка - да се провери каква би била реакцията на Русия спрямо страна, с която има много особености в историята на двустранните отношения. Мисля, че се обслужиха не български интереси.

- Има ли законов ред за т.нар. реципрочност на дипломатическите мисии или е въпрос на договорка между две държави? Не се ли превърна един технически въпрос в политически?

- Тези неща са регулирани с Виенската конвенция от 1963 година. В нея не се използва понятия реципрочност. Нещо също много важно, във Виенската конвенция се използва понятието персона нон грата или нежелана личност, но става дума за индивидуални оценки, а не за колективни групови оценки за действие на дипломатическото представителство на друга страна и за членовете на дипломатическото представителство, които са дипломатически и недипломатически персонал.

Аз нямам информация, но от медиите разбирам, че между тези хора, които бяха обвинени, че са извършвали нерегламентирана дейност, както беше казано, има не само членове на дипломатическия персонал, а повечето не са с дипломатически статут. Очевидно има нужда да се справяме и с нормите, които още играят някаква роля в международните отношения, и да се придържаме към тях, а не да си измисляме аргументи за това, че са съотнесени бройките на дипломатите на България в Русия и обратно, и се открива много голяма разлика.

Първо страните са много различни. Русия може да си позволи да поддържа такъв голям дипломатически персонал, а очевидно за България това е невъзможно. Мисля, че от гледна точка на Виенската конвенция не е издържано ние да използваме такава аргументация за реципрочност, защото ще изпаднем в много неловка ситуация, ако тръгнем да търсим въобще реципрочност в дипломатическите си отношения с други държави и международни организации. Нали разбирате, че ще се окаже, че е имало и други държави, които имат възможности за това да поддържат огромен дипломатически персонал и в техните представителства работят не само дипломати, но и административен, обслужващ персонал.

Световноизвестно е, че в дипломатическите представителства под прикритие работят и представители на различни специални служби, които набират информация, което не е по начин, който съответства на Виенската конвенция. Който може да си го позволи, може. Мисля, че това е абсолютно неиздържана аргументация като обяснение на действията на българските власти. Аз не знам какъв е дипломатическият персонал на Китай в България, на Великобритания, на САЩ, въобще на големите държави, които могат да си го позволят. Затова всяка държава дава съгласие, тоест агреман за назначаване на членове на дипломатическия персонал в съответната държава, това се решава на двустранна основа. В двустранен план ние можем да поставим такъв въпрос за евентуална реципрочност или поддържане на някакъв баланс, а не след като България дълго време е приемала на своя територия голям брой чужди дипломати изведнъж да се сетим и да кажем много са различни числата.

- Чехия също изгони 70 руски дипломати, но като че ли сътресението там е по-малко. Москва предупреди, че българските действия могат да са повод за преразглеждане на руските отношения и с останалите страни от ЕС. Ще се стигне ли до закриване на посолството в София?

- Да не дава Господ да се стигне до закриване на посолствата, защото между България и Русия има много проблеми, в това число и на гражданите на двете страни, които така или иначе пребивават на територията на другата държава. Утвърденият модел за търсене на решение на такива въпроси е функционирането на дипломатически и консулски представителства. Прекъсване на дипломатическите отношения ще означава и България, и Русия да потърсят други държави за защитата на интересите на своите граждани на територията на другата. Това е и срамно. Мисля, че не прилича на отношенията между България и Русия, колкото и да са сложни. И двете държави са направили много, за да изпаднат нашите отношения до това незавидно състояние, но не съм сигурен, че е в интерес на България в тази сложна международна обстановка да търси блокиране на отношенията. Русия е постоянен член на Съвета за сигурност. Русия може да изтъкне и такива аргументи, че тя като една от петте страни, които носят особени отговорности за поддържане на мира и сигурността в света, съгласно устава на ООН, би трябвало да изпълнява такива функции да поема и такова бреме - разширен състав на дипломатическите си представителства.

Мисля, че в случая не за първи път в България се проявява остър дефицит на професионализъм. Редно беше да се чуят експертите, професионалистите. Имаме критична маса от образовани, квалифицирани и опитни специалисти в областта на дипломацията. Очевидно решението е политическо. Русия добре разбира ситуацията. Очевидно е, че нашите действия не са строго индивидуални и всичко това се съгласува в механизмите и на ЕС, и на НАТО, и в двустранен план с нашите съюзници. За това Русия ще използва случая, за да предприеме мерки не само към България, както заявиха, а и спрямо ЕС като цяло. И България не е единствената. Вие споменахте и случая с Чешката република. Да, по различен начин аргументираха страните своите действия.

Очевидно са блокирани отношенията между ЕС и Русия. Русия нарече страните, които прилагат санкциите на ЕС, неприятелски държави, ние сме една от тях. Това също е някакъв аргумент за действията на българските власти, но мисля, че е редно да се отчита спецификата и не бива да се действа по някакъв шаблон общо приет да речем в рамките на ЕС. А Русия така възприема нещата и очевидно ще търси и някакъв отговор по повод на нашите действия от ЕС като цяло.

Но в съвременния свят всичко е трудно прогнозируемо. Русия очевидно обмисля своята реакция, не действа нервно. Те имат огромен капацитет. Ще преценят в крайна сметка дали да се стигне до скъсване на дипломатически отношения, дали до временно затваряне на посолствата, при което ще има и ответна реакция, а тя ще се отрази и на работата на българското посолство в Русия. Блокирани са консулските служби, а там България има много специфични интереси, особено в областта на туризма. В Русия има много български граждани, много семейства, смесени бракове, работещи хора, които осъществяват някакъв бизнес, както и много руски граждани на територията на България. И нали виждате ефекта от изнасяне на съобщение пред консулските служби, че в някакъв срок те няма да работят. Това блокира нормалното функциониране на семейства, на бизнес и на какво ли не. Въпросът е много сериозен. Струва ми се, че не беше дооценен или пък подценен този ефект от наглед безобидна реакция, че е наложително съответствие в броя на дипломатите. Това е нещо абсурдно, несериозно и пак стигам до този извод, че демонстрираме остър дефицит на политическа зрялост, на професионализъм в осъществяване на външните отношения.

На мен ми е трудно да предсказвам каква ще бъде в крайна сметка реакцията на Русия, но това няма да остане без последици. Русия го заяви. Оставаме в изчаквателна позиция и тук се гърчим и чудим какво предстои. А ние имаме много специфични интереси - отчетете само нашата енергийна зависимост от Русия, въпреки заклинанията за диверсификации. Така или иначе в целия свят Дядо Господ, като е раздавал тези богатства, не е бил много справедлив и на територията на Русия има много важни суровини, които да осигуряват благоденствието на всички хора по земята. Рано или късно, енергийният глад ще изостри обстановката и според мен, ако не се намери изход от сегашната ситуация, светът не може без тези суровини. И не само енергоносители - редки метали, особено необходими за съвременните технологии, и т.н. И сигурно това ще подтикне и към силови действия за овладяване на тези предпоставки за създаване на блага.

Но да не забравяме, че Русия има един много важен аргумент - първокласна ядрена сила. Неслучайно Русия по време на украинската криза започна да напомня за този факт, че тя има много сериозен ядрен арсенал. Мисля, че в тази сложна обстановка не са големи шансовете да надделее разумът. Но дали човечеството може да си позволи да преживее може би най-голямото унижение в своята история - да се самоунищожи? Мисля, че трябва да се отчитат общочовешките интереси в тази ситуация.

Затова аз имам съмнение по утвърждаването на парадигмата за сблъсъка между демокрация и тоталитаризъм. Да, може да не ни харесват други, но ние сме принудени все пак, за да просъществува човечеството, то трябва да осигурява производство на блага. Оттам императивът за някакво взаимодействие между изглеждащите толкова несъвместими модели на обществено развитие. Мисля, че в случая ние въобще пренебрегнахме един сериозен анализ на сблъсъка между предлаганите концепции за нов световен ред и т.н. Тъй или иначе разумът трябва да надделее. Човечеството има много общи проблеми, наред с различията. Трупат се много ненужни емоции, които пречат на рационално поведение. За съжаление, като че ли у нас надделяват други фактори и затова няма шанс за професионализма, в това число и в поддържането на дипломатически отношения. Обсъждаме поредната проява на сателитния синдром във външната политика на България.

Проф. д-р Динко Динков е анализатор в областта на международните отношения. Съосновател е на катедра "Международни отношения" в УНСС в средата на 70-те години. Директор е на Центъра за балкански изследвания към УНСС. Специализирал в Лондонския институт за икономика и политически науки, в САЩ и в Германия. Лектор по външна политика на България, европейско сътрудничество и интеграция. Бил е съветник по външно политическите въпроси при 7 правителства от края на 1990-та година нататък. Заместник главен редактор е на сп."Международни отношения".

ИЗБРАНО