Проф. Ана Кочева пред Dir.bg: В Скопие чуват някакви по-различни послания

11:44 | 9 януари 2022 | Автор : Лилия Чалева 179 11940

Кабинетът "Петков" започва нов кръг от преговори с Република Северна Македония (РСМ) на 18 януари. Позицията на България към преговорния процес не е променена, но ще бъде надградена с дейността на пет работни групи, които да намерят решения по въпроси като инфраструктура, икономика, история и култура, обяви премиерът Кирил Петков от парламентарната трибуна,

Македонският въпрос

Осем дни преди замиванането на Петков в Скопие ще има и КСНС при президента за изработване на общо становище за ускоряване на процеса на евроинтеграция на югозападната ни съседка, но при зачитане и спазване на българския национален интерес.

"Конституционните гаранции на правата на македонските българи, отказът от езика на омразата, прекратяването на процесите на дебългаризация, на фалшифициране и унищожаване на нашето хилядолетно културно и историческо наследство само ще спомогнат и ще ускорят процеса на интеграция, за да може най-сетне ние да отворим вратата за преговори за членство", посочи президентът.

Македонските българи също изпратиха своя апел, "аргументираната и ясна позиция, защитавана досега от България, да продължи да бъде твърдо и категорично отстоявана", както и признаване на тяхното равноправие в РСМ.

Правилно ли разчитат в Скопие сигналите от София и има ли шанс за пробив в преговорния процес? - разговаряме с проф. д-р Ана Кочева.

Професор д-р Ана Кочева е изтъкнат езиковед от БАН - диалектолог и специалист по история на българския език. Тя е ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ. Потомка на Миладиновския и Хаджовския род от Македония Ана Кочева е един от най-добрите наши експерти в областта на историческите и езикови теми свързани с Р Северна Македония. Тя е сред авторите на книгата "За официалния език на Р Северна Македония" и рецензент на "Бяла книга за езиковия спор с РСМ, член на УС на Фондация "Българска Памет". Има десетки публикации и резенции по темата Македония.

Като един от авторите на изданието на БАН "За официалния език на РСМ" и като потомка на македонски българи, как разчитате днешната ситуация преди старта на новия кръг от двустранните преговори?

Днешната ситуация в буквалния смисъл на думата "днес" е чисто вербална, т.е. разменят се реплики, идеи, тези от двете страни на границата с общия знаменател, че е време (за кой ли път!) да се разплете Гордиевият възел в двустранните отношения между две съседски и много близки, братски страни. От различни кръгове в РСМ се чува, че правителството на новия премиер Кирил Петков ще даде зелена светлина за начало на преговорния процес. От премиера Петков тези дни аз чух, че добросъседството с РСМ трябва да е водещо, и изисква много работа, както и че България не може да стои безучастно, когато някой опитва да присвои историята ни. Цитирам го почти буквално и няма нужда да правя интерпретации, защото съм съгласна, че има много работа за вършене, както и, че България не може да си позволи мълчание, когато се посяга на миналото й.

Опасявам се, че в същото време в Скопие чуват някакви по-различни послания. Специалният представител на РСМ за България Владо Бучковски, на свой ред, чул, че нашата страна се кани да отмени отлагането на началото на преговорния процес с ЕС. Тук не се наемам да гадая кой му го е казал по този начин, но не искам да допускам, че новите ни управляващи биха си позволили да подават разнопосочни сигнали - едни към българското общество, други към политиците оттатък. Тази тема в България е особено деликатна, а и фактът, че тя не спира да е сред водещите, е много показателен. Няма нужда да се тества общественото мнение по нея, съгласието е монолитно, социологическите проучвания също са много устойчиви и няма как да бъде другояче с оглед на родовата ни памет и роднински връзки.

Виждате ли податки за решаване на спора при новата политическа ситуация?

Виждам желание да се търси разрешение. То е артикулирано от премиера Петков и неговото правителство и нямам основание да се съмнявам, че всичко приемливо, което зависи от българска страна ще бъде направено. Пътят обаче е двупосочен и се опасявам, че в РСМ има доста несвършена работа, която на този етап пречи да се срещнем по средата. Ще ви отговоря съвсем кратко за областта, в която работя аз - по отношение на т.нар. езиков спор, ние отдавна сме заявили, че нямаме претенции по отношение на съвременното битие на официалния език на РСМ. Що се отнася до историята му - до 1944 г. той е неразривна част от българската езикова снага. Факт, който се подкрепя от планини от документални факти - неподправени, наши и чужди!

Заговори се за общи бизнес интереси в преговорния процес. Доколко това ще помогне?

Те не са нови, за тях се говори отдавна, но и също толкова отдавна не са мръднали ни на йота, въпреки че някои са част и от двустранния Договор от 2017 г., който, нека напомним, се основава на Декларацията за добросъседство от 1999 г. В Договора, спомняме си добре, има Меморандум за разбирателство за развитието на железопътните връзки между София и Скопие. Нашата част е почти изцяло изградена, същото не може да се каже за останалата в РСМ. Какво да говорим и за прословутия Коридор N 8? Идеите за общ бизнес продължават да отлежават на хартия или да се въртят само във вербалната сфера. Или пък обменът на медийни продукти, на културни проекти. За съжаление аз не ги виждам. В РСМ обикновено са много щедри на думи и обещания.

Що се отнася до научните ни контакти в историческата или езиковата област, те са тотално минирани и без да ставам лош пророк, се опасявам, че "соработката" там е немислима, докато заедно не прочетем автентичните, неманипулирани източници.

Кабинетът "Петков" заяви, че ще бъде активизиран диалогът по всички важни теми от взаимен интерес. Всяко от българските министерства ще предложи въпроси, които да бъдат повдигнати на предстоящата среща между премиера Кирил Петков и номинирания за същия пост в Северна Македония Димитър Ковачевски. Кои са въпросите, които не трябва да проспим?

Основната част вече ги поставихме - неизпълнението на Договора; антибългарската реторика; посегателствата и манипулациите на документални исторически и езикови източници; разкриването на досиетата на тайните югослужби; насърчаването на дейността на сепаратистката ОМО-Илинден; наливането на огромни средства за антибългарска пропаганда извън РСМ; непризнаването на вече направените български компромиси... Този списък може да бъде многократно увеличаван, уви!

Едно от исканията на македонските българи е да бъдат включени в Конституцията на РСМ. Доколко е възможен този ключ за вдигане на българското вето и доколко е решение на проблема?

Не считам, че е редно ние да се произнасяме по конституционни въпроси на други държави. Както и обратното, разбира се. Защото претенциите към Пиринска Македония не са стихнали, скрито или явно. Ако в РСМ се зачитат еднакво правата на всички граждани, всички които се чувстват македонски българи, едва ли биха имали проблемите, които имат сега. Стана дума в разговора ни за необходимостта от реабилитиране на жертвите на репресии.

С вас разговаряме, случайно или не, навръх 77-ата годишнина от Кървавата Коледа (7 януари бел. ред), която поставя началото на жесток политически терор в някогашната Социалистическа република Македония. Тогава са ликвидирани или малтретирани без съд и присъда хора с изявено българско самосъзнание. По нареждане на Тито са убити хиляди българи, списъците са подготвени от Лазар Колишевски. Едничката цел е била да се изтрие българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението. Става дума за ликвидирани българи, за изселени, гонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия. Тези рани още са отворени, семействата помнят.

Каква е цената, която България може да плати, за да вдигне ветото над Скопие?

Не бих казала, че двустранните ни отношения трябва да се разглеждат като "плащане на цена", защото това не е някакъв бакалски пазарлък от типа "ти на мене, аз на тебе". Това не е търговия, не става дума и за извиване на ръце. Има обективни обстоятелства, те са такива каквито са, но в Скопие упорито се премълчават, нещо повече - преиначават се. Затова София няма как да си затвори очите пред тях и да ги пренебрегне.

Аргументи като "западните ни партньори не ни разбират" не са релевантни. Ако допуснем, че досега не са ни разбирали, явно трябва да се предприемат адекватни стъпки, за да почнат да ни разбират. Вие виждате, че аз не употребявам и думата "вето", защото считам, че България не се е противопоставила по същество на членството на РСМ в ЕС. Просто сме отложили началото на преговорния процес, за да разрешим споровете и да съдействаме максимално в европейското семейство да намери място страна, която развива приятелски отношения без вражеска реторика със съседа си, който на всичкото отгоре е и роднина; страна, в която близкото комунистическо минало е прочетено обективно и престъпния режим е осъден, защото е преследвал и убивал хора заради самоопределението им; страна, в която не се прави подмяна на обективната историческа истина (за нея съществуват действителни, неподправени документи); която зачита правата и самоопределението на гражданите си; страна, която не отрича вече направените компромиси от българска страна за това, че у нас няма претенции към самостоятелното битие (след 1944 г.) на официалния език на РСМ и официалната идентичност на гражданите й.

Всяка една страна преди началото на преговорите си с ЕС е давала гаранции, изпълнявайки определени условия, в това число и България. РСМ няма да е нито първата, вероятно не и последната, която трябва да извърви този път, а опасенията, че това ще я обезсмисли като държава, макар и млада, са напълно неоснователни.

ИЗБРАНО