Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Чуйте статията:

Храната винаги е била нещо много повече от просто препитание - тя е жива памет, история и един от най-дълбоките маркери на националната идентичност. Във време, в което глобалното ежедневие ни залива с модни чужденци като "брънч" и "смути", българският език продължава да пази неподозирано богатство от автентични вкусове и живописни названия. След дългогодишен академичен и теренен труд учените от Института за български език при БАН превърнаха това наследство във факт с дългоочаквания "Български диалектен кулинарен речник".

Този монументален сборник обединява внушителните над 8600 думи от целия български езиков континуум - от Мизия, Тракия и Македония дори до историческите ни диаспори в Банат и Бесарабия. В страниците му народният гений разкрива изумително остроумие и поетичност, превръщайки сърцевината на динята в "булка", пуканката в метафора, а скромните продукти - в изконни гозби с имена като "суловър" и "скроб". Речникът се оказва не просто строго академичен труд, а живо свидетелство за начина, по който предците ни са възприели света и са претопявали балканските влияния през вековете.

Изданието прекрачва тесните граници на чистата лингвистика и може да вдъхнови както изследователи, така и модерните шеф-готвачи, търсещи корена на българския вкус. Нещо повече - речникът не спира дотук, а вече чертае бъдещ интерактивен кулинарен атлас.

За скритите съкровища в народния говор, за експедициите по следите на живата реч и за непреходната ни кулинарна памет разговаряме с проф. д-р Ана Кочева от Секцията за българска диалектология и лингвистична география към БАН. Потапяме се в един разговор за езика, който храни не само ума, но и националното ни самосъзнание.

- Проф. Кочева, докато книгата се подготвяше, ние разговаряхме за огромната амбиция зад този проект. Днес "Българският диалектен кулинарен речник" вече е факт на хартия. Какво е усещането да държите в ръцете си този монументален труд и как бихте обобщили неговата уникалност? Какво означава за българската езикова култура събирането на тези над 8600 думи на едно място?

 - Българският диалектен кулинарен речник e плод на дългогодишна работа на екипа ни. Той е посветен на един-единствен, но за сметка на това твърде широк лексикален тематичен кръг, и всъщност представлява умален модел на Български диалектен речник, чиято основна задача е да представи словното богатство на говорите от целия езиков континуум, и в този смисъл изпълнява важна научна, културна, обществена и практическа мисия.

Иначе, както идеята, така и осъществявянето му, са продиктувани от изключително засиления през последните години интерес към храната, респективно кулинарията, в национален и световен мащаб. Днес вече няма визуална медия без кулинарни предавания, храната е и главен герой в интернет, в художествената литература, в изкуството въобще. В Секцията за българска диалектология и лингвистична география към Института за български език при БАН също се реализираха два, много тясно свързани помежду си, проекта: съставяне на Български диалектен кулинарен речник (БДКР) и изработване на Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия (ИКК). В момента се работи и по трети, пак свързан с лексиката, но той е лингвогеографски и ще завърши с изработването на атлас.

- Зад тези страници стои дългогодишен теренен и академичен труд. През какви най-големи предизвикателства премина екипът на БАН, за да превърне стотиците звукови записи и диалектни бележки от различните региони в една перфектно подредена "енциклопедия" на народната ни кухня?

- На първо място трябва да посоча, че Българският диалектен кулинарен речник има изключително широк географски обхват - той обема речниковото богатство на диалектите от цялата българска езикова територия. В духа на възстановената от няколко десетилетия насам класическа научна традиция - за изследване на целия български диалектен континуум - БДКР не прави изключение. Добре известен факт е, че българският език днес, поради промени от извънезиков характер, се открива както във, така и извън държавните граници на България - в трите историко-географски области: Мизия, Тракия и Македония. Ексцерпирането на материал от такава обширна територия, както се сетихте, не е лесна и бърза работа. Нещо повече - речникът ни отразява не само говорите от езиковия континуум, но представя и теренен материал от области, неслучайно наречени в миналото "нова България", т.е. там, където и до днес живеят компактни и внушителни маси от българско население, съзнателно и ревностно запазило своето национално съзнание и народния български език. Става дума основно за две исторически диаспори - в Банат и в Бесарабия (в части от Украйна и Молдова).

В основата на Словника на БДКР стои диалектен материал от Архива на Българския диалектен речник, от шестомния Речник на българския език на Найден Геров, от десетки публикувани източници, от теренни проучвания... Много важни са автентичните записи на живата народна реч, които се направиха по време на многобройните теренни диалектоложки експедиции в различни райони на страната и извън нея. "Интерактивната кулинарна карта на българската езикова територия", която беше изработена от екип на Секцията, също представлява ценен източник на нов теренен материал, влизащ в състава на речника.

- Речникът разкрива любопитни находки, невероятна поетичност и хумор в народния ни говор. Например в Чепеларе сърцевината на динята се нарича "булка" или "кокошка". Кои са другите най-изненадващи, забавни или дори абсурдни кулинарни метафори, които откриваме на страниците на книгата?

- Всъщност това не са спорадични находки, а въпрос за многоаспектния характер и системността на диалектната лексика, който е централен за диалектната лексикография, и в частност за българската, в нашия речник той е решен доста стройно. Ще ви дам пример с лексемата варивò. Тя има няколко значения - първото е "храна за варене - боб, грах и под". Среща се в Ловешко; Севлиевско; Троянско, Банско, Петричко; Ивайловградско, Крумовградско и на още много места. Второто значение е "количеството продукти вариво за едно ястие", разпространено в Благоевградско, Разложко Видинско и др. Третото значение е "готвено варено ястие"в Белоградчишко, в Чипровци. Има и четвърто значение - "ястие от кисело зеле със свинско месо или със сланина". Среща се в Трънско, в Кюстендилско, в Радомирско, в Самоковско. Петото значение е "сутрешно ядене от юфка, кускус" в Дервент, Дедеагачко. Петото значение е "варено жито за помен" в Абланица, Гоцеделчевско, а седмото е "обредно ястие от пшеница, царевица и още девет вида зърна, които се приготвят за празника Св. Варвара или за Коледа" в среднорупските (родопски) говори и в Одринско.

- А има ли диалектизми, които притежават значения изцяло различни от книжовните?

- В речника се откроява солиден корпус от семантични диалектизми с развита полисемия на макродиалектно равнище, в резултат на която нито едно от "новите" им значения не съвпада с книжовното. Книжовната лексема шỳпла е обект на речника не с добре познатото си книжовно значение "кухина, мехурче в сирене, козунак, желязо и др.", а с диалектните си кулинарни значения: 1. Вид питка от царевично брашно с квас и извара или петмез, залята, преди да се опеч, с растително масло. 2. Качамак със сирене и парченца месо. и 3. Печиво от киселец, мляко, лук и брашно.

Подобен е случаят с лексемата булка. Първото значение е "разпукана пуканка". Второто е "вид хляб - дълга франзела", а третото, което и Вие знаете от Чепеларе е "сърцевина на диня".

- Има ли думи за ястия или специфични продукти в речника, които днес са напълно изчезнали от бита ни, но пазят архаични древни корени и ни показват как точно са се хранили предците ни? 

- Веднага се сещам за два примера - сулòвър - ястие от запържен в мазнина натрошен хляб, задушен и овкусен със сол, червен пипер, сирене. Много старо ястие, както и скроб - каша от сварено царевично или пшеничено брашно. Хората, от които ги събрахме, разказваха, че тези ястия са от много древни времена.

- Българската кулинарна лексика исторически е силно повлияна от балканизми и турцизми. Успява ли речникът ясно да разграничи кои думи и рецепти са автентично наши и как чуждите влияния са се "побългарили" през вековете?

 - Българската кухня всъщност е балканска по своя характер, затова заемките не са нещо изключително. Речникът показва устойчивостта на домашните лексикални елементи и адаптацията на чуждите. Интересен е фактът, че българският език се е оказал не само приемащ, но и доста устойчив по отношение на чуждите влияния, като е съхранил или е създал свои домашни съответници на балканските заемки. Така, напр. срещу одомашнения йогỳрт се противопоставят изцяло българските: книжовното кѝсело мл"àко и диалектните квàсеница, квасенùк, пòдкус и др. Лексикалните балканизми най-общо запазват формата на езика, от който произхождат, и близката семантика, която носят. Във всеки език, в който присъстват, те вече имат и своя собствена съдба - придобиват нови значения, каквито нямат в езика източник. Така напр. турският балканизъм катък<katɩк "прибавка към ядене, приядка (сирене, масло, мармалад и др.)" в българските говори придобива нови значения: "гозба" (среднорупски (родопски) говори; Дервент, Дедеагачко); "сварено, сгъстено мляко" (Троян; Кръвеник, Севлиевско; Силистренско); "сметана" (Енина, Казанлъшко); "вид сирене" (Старозагорско); "втвърдена лой" (Съчанли, Гюмюрджинско); "каша от сини сливи" (Пловдивско); "пуканки със захар" (Троянско); "запръжка на ястие" (Карловско). Накратко, чуждият лексикален балканизъм е запазил само своята форма и най-общото си ("кулинарно") значение, но в български е развил съвсем нови и различни значения. Сферата на кулинарната лексика изобилства от редица подобни примери.

- Живеем във време на "брънч", "смути" и "дресинг". На фона на тази мощна дигитална и глобална вълна от чуждици, устояват ли кулинарните ни диалекти? Има ли райони в страната, където традиционните названия са по-живи от всякога?

 - Смеем се с приятели, че бабите ни без авокадо и коктейл от морски дарове не са сядали за вечеря. Но по малките населени места хората си пазят местната кухня, харесват я, приготвят я с продукти, които в големите градове определяме като "био", "еко" и пр., а те просто ги отглеждат по дворовете си. Традиционните рецепти също се познават и пренасят, в този смисъл няма да изгубим паметта за храната на българина и нейното назоваване.

- Сега, когато книгата вече е в книжарниците, към кого е насочена основно тя? Дали е само за тесни специалисти лингвисти, или вярвате, че ще стане настолно четиво за кулинарни ентусиасти, историци и модерните шеф-готвачи, които търсят автентични български вкусове?

- Българският диалектен кулинарен речник по своя характер и изпълнение е иновационен продукт с фундаментален научен характер и несъмнено приложно значение, тъй като от него ще имат възможност да се ползват както представители на научната общност у нас и в чужбина, така и широки кръгове от обществеността, проявяващи интерес към българския език с неговите диалекти, но и към кулинарията като маркери на националната идентичност. Крайната цел на този речник е и да създаде модел, който може да бъде прилаган при изследване и на друг подобен вид лексика от други терминологични сфери на езика, т.е. да бъде универсален.

- След като тази голяма цел е изпълнена и речникът е отпечатан, какво предстои оттук нататък за научния колектив на БАН? Планирате ли добавянето на автентични аудиозаписи на говор или реални рецепти към дигиталния атлас?

- Аз подсказах в началото, че вече излязохме от сферата на лексикографското описание и се насочваме към картографиране. Предстои да направим от огромния масив събрана кулинарна лексика и Интерактивен атлас с кулинарни ареали и изоглоси, който ще качим в интернет и тогава истинското пътешествие ви очаква.

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google