По време на посещение в Южен Китай председателят на КНР Си Цзинпин потвърди курса към пазарни реформи и укрепване на връзките със Запада въпреки натиска от страна на САЩ. Ключов момент от турнето бе град Шънчжън, където преди 40 години е създадена специална икономическа зона, станала магнит за чуждестранни капитали. Тази линия ще бъде продължена, макар китайското ръководство да схваща, че международното положение вече не е толкова благоприятно, пише Владимир Скосирев в руското издание "Независимая газета", предаде БТА.

Вестник "Жънмин жибао", централен орган на Китайската комунистическа партия (ККП), нарича визитата на Си в южната провинция Гуандун, чийто брутен вътрешен продукт е горе-долу колкото БВП на цяла Русия, инспекционно посещение. С което подчертава, че в Поднебесната империя всички ключови решения се вземат от партията.

А днес главната задача е да бъде продължен бурният растеж на икономиката от последните десетилетия в сегашните условия, когато Западът се мъчи да ограничи международното влияние на КНР.

Си предприе това пътуване в навечерието на пленум на ККП, който ще одобри петгодишен план за 2021-2025 г. и може би ще обяви нови партийни директиви за външната политика. На срещи с жители на Юга генералният секретар на ККП положи усилия да им внуши оптимизъм с думите, че Китай е на път да стане още по-хубав и по-силен. Нищо чудно, че изявленията на лидера се следят и от наблюдатели в чужбина. И с особено внимание - в Хонконг. Защото, както информира агенция Блумбърг, Пекин е разработил наскоро план да обедини Хонконг, Шънчжън и Макао, образувайки глобален технологичен хъб. Хората в бившата британска колония се чудят как този план ще промени живота им.

"Независимая газета" помоли за коментар Александър Ломанов, заместник-директор на Института за световна икономика и международни отношения "Е. М. Примаков" към РАН. Той поясни: "При създаването на специалната икономическа зона в Шънчжън Китай водеше политика, наречена "две глави отвън". Това означаваше Китай да получава от чужбина ресурси, технологии, материали, да обработва всичко това в страната и после да го изнася. Преди 40 години този модел за развитие осигури подем на Шънчжън. А днешното ръководно начало се нарича двойна циркулация. Ако опростим тази формулировка, тя означава: "производството у нас, потреблението - също".

Китай не се отказва от сътрудничеството с външния свят. Но условията вече са други. Първо, в Китай се е разраснала средната класа, заплатите са високи. Днес той не може да се бори за същата ниша - да произвежда най-евтина продукция. Китай вече не води борба с цел да печели максималното от износ на стоки. Второ, международната ситуация е далеч по-сложна. Вътрешният пазар става по-важен за Китай от външния.

От друга страна, Си Цзинпин много иска да изтъкне, че Китай не се затваря, че е отворен за международна търговия. Според експерта то обикаля из Юга най-вече, за да заяви, че преориентирането към вътрешния пазар, вътрешното потребление не означава отказ от принципа за отвореност навън. И какво по-подходящо място за това изявление от Шънчжън?

Колкото до плановете да се формира "зона на големия залив", включваща Хонконг, Шънчжън и Макао, тук става дума не толкова за високи технологии, колкото за желание да се гарантира по-голяма стабилност на Хонконг като финансов център. Той обаче няма да бъде поставен в същото положение като другия китайски мегаполис. Обратното, Пекин има нужда от преходна площадка между Китай и икономиките в Източна и Югоизточна Азия.

"Пекин засили политическия си контрол върху Хонконг. Мисля, че там вече няма да има ексцеси като миналогодишните. Същевременно той ще укрепва всестранно Хонконг като финансов и банков хъб", резюмира Ломанов.

По време на обиколката Си посети компания, произвеждаща електронни компоненти и комуникационно оборудване. Това не е случайно. Както пише "Файненшъл таймс", в момента Китай прави "голям скок" в производството на полупроводници. Знаем, че "големият скок" в производството на стомана и зърно по времето на Мао Цзедун донесе бедствия и дори масов глад.

Органът на британските бизнес среди не предрича подобно нещо и днес. Но според него китайската държава е обещала през идните шест години да отпусне 1,4 трилиона долара за изграждане на високотехнологични промишлени отрасли - от мобилни мрежи до изкуствен интелект. И най-вече за да създаде независима от САЩ индустрия за полупроводници. Баницата, обещана от правителството, е толкова голяма, че тази година са се регистрирали като предприятия за полупроводници 13 000 фирми. А много от тях нямат никакъв опит в тази сфера, защото са се подвизавали преди като доставчици на морски продукти или резервни части за коли.